Карък на име Жеко

Да наистина в държавата, която скоро трябва да си я прекръстим на ъпсурдистан. Скоро мисля да пиша аз поне как вече 8-9 години имаме всички от моя блок все още проблеми с някогашната фирма Имовина, която след това беше продадена...след това пак продадена, уж отдавна е фалирала, а то май се оказва че сега има 4ти собственик! Та за каръщината, ами явно при нас е нито до деня нито до датата, по - скоро е до това, че винаги някой е живял на наш гръб. Но както се казва не е луд тоя, който яде баницата, луд е тоя който му я дава! Успех на авторката със тези пълномощни и без излишни нерви... отговор Сигнализирай

Преди месец и мен ме ограбиха. В магазин за обувки на Мариа Хилферщрассе. Централна търговска улица във Виена. Следва Открийте разликите с разказа на *** ВасилеваЩом забелязах, че ми липсва раничката се оплаках на една от продавачките. Тя веднага се обади на полицията. От полицията й казаха, че са заети в момента и нямат свободен полицай да изпратят до магазина. Тъй като са наблизо, продавачката предлага лично да ни заведе до управлението им. Оттам ми предлагат телефон, за да звънна на съответните банки и на гсм оператора ми, за да спра картите и телефона. Плесвам се през челото, че изобщо не ми хрумва да направя това по-рано. Казвам им, че трябва да направя международен разговор. Отговарят ми, че няма проблеми. Забравих да спомена, че имам късмет и всички от героите дотук говорят добре английски език и са усмихнати и вежливи. В управлението ми предлагат топъл чай и ме успокояват. Като добро дете, първо се обаждам на родителите ми и почвам да им мрънкам, че са ми откраднали раницата и че ми липсват трите кред. карти, паспорта, пасс-а за работа, телефона и най-важното - очилата ми. Без тях не мога да работя! И ги моля те да въртят номерата и да се обясняват за спирането на картите и телефона, понеже ми е нервно. Преди да спре това обаче, баща ми решава да звънне на мобилният ми, за да види дали е изключен. Луд късмет- оказва се, че чантата ми е подметната в съседния магазин и две продавачки са я намерили. От полицията са изненадани от неочакваният обрат. Молят ме все пак да попълня документи и да се подпиша, за да има описание на инцидента и той да е част от статистиката. Дават ми копие. С кола ме закарват обратно до магазина (Кеф, за първи път се возя на патрулка:)). Взимат показания от двете продавачки. Аз си получавам раницата. От нея липсват само две неща - центовете от предният джоб и дреха, която бях купила през деня. Всичко останало е на мястото си - телефон, карти, очила, дори картата ми за транспорт. Купих бонбонки на момичетата за благодарност. п.с. Това е. Нищо, че съм българка, нищо че полицаите моментално разпознаха българската ми реч, все пак се държаха прекрасно! Което ме изуми и ги питах как е възможно да не я бъркат с македонска или сръбска реч. При толкова български гамени обаче, те ни разпознават езика. Срам ме е от това... отговор Сигнализирай

но и искрено ти съчувствам!За жалост не мога да ти помогна.Предстои ми пътуване в чужбина и от 2 месеца ме тресе-дали ще стигна до Сф/всеки ден катастрофи с автобуси/,затворени пътиша-пак заради същото,как ще се предвижа до летището/задръстване/,дали няма да ме "разтовари" и мен някой/като теб/,дали ще излетя от Сф или заради мъгла,сняг и пр.,няма да пратят в Пловдив,Варна,Бургас....Ще спра до тук,предполагам,че се разбира колко идиотщини още мога да изредя!На този фон ми е трудно да слушам пожелания за весела Коледа и щастлива Нова година.В държавата на каръците подобни думи звучат като подигравка. отговор Сигнализирай

Jekooooo dai edno kilo! отговор Сигнализирай

Жеко, недей така да настройваш обчеството срещу държавните институции. Весели празничи Жеко. отговор Сигнализирай