След като ви разказах за мъките си около отлепянето на стикера „Гражданска отговорност“ и споделих осемте безполезни начина за отстраняването му, които изобретих.
След като ви призовах да ми помогнете със съвети за лесното му отстраняване.
Получих мейли. Много мейли. Толкова много мейли накуп не бях получавала... никога.
Тези съвсем добронамерени мейли предлагат решение на проблема със стикера и винетката. Полезни, истински решения. Проверено.
Благодаря, ви, отзивчиви хора! Аз вече се преборих със стикера, но знам че пред стотици хиляди стои същият проблем.
Глупаво и егоистично би било да не споделя с вас вашите съвети за отстраняване на стикера.
Това, което прави препоръките ви от ценни по-безценни, са и съветите, които давате за залепяне на стикера – така, че после да няма драми с отлепянето му.
Вашите методи - ей ги, на - систематизирани, подредени и обобщени:
Според Дани Трифонов отлепянето става най-лесно и ефикасно с:
а) парцал, напоен с гореща вода, който се притиска върху стикера за около 5 минути. Действието се повтаря няколко пъти. След това с повече сръчност лепенката се остъргва с помощта на ножче за бръснене от типа на Astor или Polsilver, без никакви остатъци. Методът е читав, само се иска търпение и сръчност - доста „сръчност“, но става перфектно.
б) ако по друг начин сте успели да отлепите стикера, остатъците от лепилото се премахват мигновено с разтворител „Ксилол“. Това е много ефективен органичен разтворител, който няма нищо общо с добре познатата ни смес от киселини, носеща названието „Кислол“.
Методът също работи безпроблемно, но е желателно да не накапвате таблото, може да останат светли петна. Внимание: препаратът е силен обезмаслител - изсушава кожата.
Господин Трифонов дава съвет и за залепяне: „Тук трябва да сме подготвени. Имаме чистото неопетнено стъкло. С помощта на мокра кърпичка, която е напоена с какви ли не миризми и препарати, се намокря мястото на залепване.
Лепите върху мокрото! След година няма да имате никакъв проблем със свалянето на лепенката - отстранява се много лесно с невъоръжени ръце.“
Как да залепите, за да нямате после проблем с отлепянето? Още един безценен съвет – гениално хрумване на Николай Гръклянов.
Преди да залепите стикера, допрете лепящата страна до някаква дреха и после на стъклото. Същото казват Коста Стефанов и Веселина Иванова, която дори дава препоръки за типа материя, от която да е дрехата - „за предпочитане панталон тип дънки, джинси, вълнен панталон и подобни, за да полепнат малко мъхчета“. Така се отлепя по-лесно след време. Такава е и препоръката на Мариам Гилиджян.
Нейният съвет за лесно отлепяне: просто нагряваш със сешоар. Методът на сешоара очевидно действа безотказно, защото със сешоар оправят освен прическите, и стикерите си още доста наши читатели.
Друг е въпросът къде ще включиш сешоара, но това ми се струва бял кахър. Българите сме достатъчно умни и изобретателни, браво на нас!
Ето, Иван Маринов му е намерил решението: „Ток за сешоара може да си осигурите или от гаража или от най-близкия офис или апартамент. Едва ли някой ще ви откаже за 5 минути ток. Но внимавайте! Ако стъклото е обледенено или със сняг, няма да успеете и има опасност да го спукате!“
Пистолет за горещ въздух, казват Ивайло Чернев и Мануела Бъчварова. Е, да, ама трябва да идеш до сервиз или автомивка, то така и баба знае. Номерът е сам да си го махнеш. Жоро Петров направо ми се накара: Отиваш на първата автомивка и не се занимаваш с глупости!
Тъкмо обратното: не чрез нагряване, а чрез изстудяване, е цаката на Рени Вълкова: натъркваш със сняг и после ле-е-еко с нокти. Става за минутка.
Двама от читателите ни го махат с... плюнка. Какво ли ядат тези хора? Няма да споменавам имената им, за да не им навредя, виж ги погнали разни учени изследователи, за да си правят експерименти с тях.
Иначе във Великобритания си пъхали стикерите в специално прозрачно джобче, залепено на стъклото с тази цел. „Така подмяната на стикери става лесно и без пот“, казва Аделина Павловска, която живее на Острова. Ама в България кой ти да се сети? Само една Благовеста Симеонова се е сетила.
Радослав Пеев е категоричен: С чиста вода и парче груб парцал. Наличието на какъвто и да е препарат разтваря лепилото по стикера и размазва.
Методът на „голата вода“ е най-безболезненото решение на този проблем и за Петър Кърджилов. Шофьор на такси го светнал по въпроса: вземаш чаша топла вода, едно мъничко памучно парцалче и два-три пъти накисваш стикера с напоеното парцалче, като изчакваш малко между накисванията.
След това подхващаш ъгълчето с нокът и... ефектът е изумителен - лепенката пада от раз цялата! Илия Пенев казва, че с монета от 20 ст. отлепянето е по-ефикасно, отколкото с нокът. Пробвайте.
С топла вода и парцалче отлепят още Кирил Атанасов и Радослав Вълков, който обаче препоръчва с топла вода да се залива стъклото и от отвън, точно върху стикера.
Господин Вълков дава още една добра идея: „с кърпа или хавлия, която сте загрели във фурната - държите я от външната страна на стъклото върху стикера 2-3 минути и готово“.
Имаме и няколко солени начина да се оттървеш от стикера: смяна на стъклото. Гений на логическата мисъл е читателят ни Пламен Николов.
А Галин Атанасов му е намерил крутата мярка: Открих най-ефикасният начин! Няма препарати, няма потене, маникюрът остава цял и невредим. Когато дойде времето за нов стикер в края на годината, отиваш и си купуваш нова кола - чисто и сигурно! Е, малко солено излиза, ама върши работа. И Златил Братованов препоръчва нова кола, но на мен ми се струва, че той се шегува.
Толкоз.
Станислая Янков: Сваляш стъклото. Предното разбира се! Там, където е стикерът. Заливаш мястото на стикера с вряла вода и отстраняваш с макетно ножче. Ама вземаш само вътрешната част, ножовата, с резките за отчупване на следващия резец; без пластмасовата част.
Подпъхваш го надлъжно под стикера и прокарваш ножа под него... готово! Излиза цял. След това просто си поставяш пак предното стъкло на мястото му... ако не се е спукало от горещата вода. Асен Михайлов и той отстранява с макетно ножче.
Пък Ивайло Александров, Илия Пенев и Виктор Демирчев твърдят, че се продавали били специални „ножове за премахване на стикери“: в книжарниците, в Метро, в „Хит“. Те не го твърдят заедно това, а в три отделни мейла. Мисля, че може да им се вярва.
Маргарита Манолова: Преди да залепиш, намажи с боров вазелин. Мъъъничко боров вазелин, колкото ви се откъсне от сърцето, знам, че го ползвате за други цели.
Г. Богданов има своята малка тайна: След половин час чегъртане се прибрах и взех от жена ми няколко „Плътни, двуслойни козметични тампони“ и етилов спирт от аптеката (70%, може и 100%). Доста се натиска, но става! А, забравих: трябва отнякъде стикерът да се нарани или отлепи малко!
Ако сте любител на силните усещания и с приключенски дух, съветът на Радой Кузманов е за вас: Вземаш кутийка с клечки за почистване на уши. Отваряш капака на колата, отвиваш една от капачките на акумулатора, потапяш клечката с памучето вътре и намазваш стикера. Процедурата се повтаря около 10 пъти и, о! Чудо! С парцал се махна като стой, та гледай.
П.С. Задължително е акумулатора да не е сух, иначе няма как да стане номерът. Да се ползват ръкавици на всяка цена, защото в акумулатора има сярна киселина и не на последно място: внимавайте с огъня, дори и цигара не палете, защото съм виждал как гърми акумулатор и, повярвайте ми, не искате да го видите.
Здравка Данчева търка с най-обикновена мокра кърпичка. Габриела Парийска обаче търка не с каква да мокра кърпа, а с бебешки кърпи за дупе на Памперс. Отстранява се лесно с мокри кърпи Femole след нагряване със запалка. Иво Кенаров също нагрява със запалка леко и равномерно.
„Внимавайте да не задържате много на едно място, за да не се стопи, че така няма отлепяне. Хубаво е междувременно парното на колата да грее до дупка.“
Бензин за запалки Zippo или Ronson, категоричен е Момчил. „Това е промишлен бензин, не е като обикновения за коли, който, между другото не става. Промишленият маха лепенки всякакви. Аз си ползвам този метод вече 5-та година.
Може и на парцал, може и директно да напръскаш стъклото и после да търкаш. Не е опасен нито за стъклото, нито за таблото на колата, нито за потребителя.“
Кореселин му е майката според Красимир Стоянов. Или някакъв подобен разредител на ацетонова основа, като внимаваш за таблото.
Мартин Иванов разби на пух и прах методът ми номер 9 (който се състои в чегъртане с нокти и е най-ефективният от всички, открити от мен методи). „Да ти кажа ли колко дни ми отне този метод? И то тогава бях шофьор и карах всеки ден по много. Някъде края на юли го отлепих напълно.
Чегъртах с палци, с показалци - на ляв завой, на червено, на зелено. Постоянно. В резултат бях останал със счупени нокти половината година.
Накрая в една хубава топла вечер го отлепих напълно. Минах с една мокра кърпичка и всичко стана като ново на иначе старата кола. П.С. Това се отнася и за гражданската, и за винетката, която е по-неудобна, защото е по-далече и трябва да се присягаш в другия край на стъклото.“
Имаме и научен подход и обяснение на проблема на Евгени Кацарски: Според мен проблемът идва от слънцето. То, в комбинация с лепилото на винетката. След една година изпичане на слънце се получава една почти неразрушима смес.
Той дава решение как да залепим стикера, за да е лесно отлепянето му. Стикерът да не се отлепва от прозрачната подложка, на която е залепен, а да се отлепят и подрежат само краищата на подложката.
След серия опити той е стигнал до заключението, че 5-6 мм в два противоположни краища на стикера са достатъчни, за да изглежда здраво залепен за стъклото.
Има и друга хитринка. Тиксо. Отрязваш парче широко тиксо с големината на стикера, лепиш го на стъклото, а стикерът - върху тиксото. Така прави Боян Симеонов.
Ми това е. Следващата стъпка е да издадем наръчник "10 лесни метода за отстраняване на стикера", който ще получаваме безплатно заедно със стикера и винетката.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.