Космически мечти

Единствено навремето, в четвъртото си и последно училище /което завърших/, известно време имахме патронен празник, защото няколко години се казваше „Юрий Гагарин“ и по този повод в двора имаше борче на негово име, ама май изсъхна. След това, обаче, името бе сменено, не знам по какви причини.

И така, в приятелския и роднинския си кръг нямам космонавти, само един приятел имаше скафандър под леглото си и си отглеждаше буби в него, ама това май не се брои. Но пък може да си помечтая какво искам да изпратя в Космоса, някъде извън стратосферата, в друга галактика, извън Млечния път, зад пръстена на Сатурн и третата луна на Юпитер.

Първо, бих изпратила Народното събрание в Космоса, само че рискувам да наруша екологичното равновесие в Юнивърса, защото ще се повиши радиационният фон и количеството космически газ и прах. Пък и те ще вземат да се карат, ще се люспят и плюят и кой знае къде ще заседнат, някъде между „Мир“ и останките от „Чалънджър“.

Второ, бих пратила котката си, да мяучи и да тормози звездите и да хвърчи във въздуха, защото е непоносима, а там врещенето й ще бъде заглушено от „Дельо хайдутин“ и няма да има какво да яде, а може и да я тресне някой метеорит по тиквата.

Трето, ще изпратя разни други хора, които не мога да понасям, даже в една совалка ще ги кача, да са заедно и да си отровят взаимно живота и да се разпръснат над небето от коприна, докато аз им махам за сбогом от балкона си на шестия етаж и ям „Milky way“.

Четвърто, добра идея е осъдените на доживотен затвор престъпници да се пращат в открития Космос, така хем ще бъдат с нещо полезни на човечеството, пък може и да изследват дали на Марс наистина има вода и колко гореща е Венера, а ако ги погълне някоя черна дупка или бебе вселена – е, такъв им бил късметът.

А тези, които не паднат в дупка /българите в това отношение трябва да имат предимство, имайки предвид родните пътища, които приличат на швейцарско сирене/, могат да предприемат кратко пътешествие до Луната и да докладват дали наистина там е стъпвал човешки крак или снимките са правени в задния двор на НАСА, защото вече не се издържа така и сума ти народ си изгуби съня от мислене и чудене.

Отделно, мисля че е крайно време да бъдет изобретени и разходки из галактиките, с престой на Орион, Касиопея, Райска птица и Косите на Вероника, с включена вечеря и разходка по местните забележителности, ол инклузив.

Това, разбира се, са само мечти, но какво лошо има в това да си помечтаеш малко на този хубав ден, в края на краищата почти всеки човек някога е искал да лети в Космоса. Нищо чудно пък пръстенът на Сатурн да е доста по-гостоприемен от Земята.

Затова пълен напред и който успее да излети в посока Голямата мечка, да не се надува и да не забравя откъде е тръгнал. И носете „Пътеводител на галактическия стопаджия“, там има полезни съвети :)