Котка върху студен теракотен под

Съжителствам с този животински вид от малка, имах хубав, аристократичен котарак в продължение на 16 години, но преди време се пресели във вечните ловни полета. Той беше гей, ненавиждаше женски котки /и общо взето всякакви други живи същества/, умираше да яде пъпеши, да смърка валериан и да плюска тиквички с ориз.

След като обаче котешкият Господ прибра сравнително невинната му душа /с изключение на няколко нагли опита за изяждане на салам по време на Лукановата зима, когато бе бит с джапанка - котаракът, не саламът, и от време на време препикаване на обувки/, семейството ни потъна в скръб и две-три години живяхме обезкотени.

Наскоро обаче се сдобихме с нов екземпляр, който изпълни къщата ни в буквалния смисъл на думата. Още докато представляваше една опашка и три-четири незабележими с невъоръжено око лапички, миловидното на пръв поглед същество успя да ни накара да затворим временно прохода пералня/мокро помещение, защото този район по необясними за нас причини се бе превърнал в предпочитан котешки кенеф.

След около три дни въведохме промени в движението в апартамента, зазиждайки шкафа за обувки, половината ъгли и дупката зад шкафовете в кухнята, тъй като след това намирахме идиотчето в сифона на мивката.

Пердетата в хола, неочаквано и за самите нас, се оказаха уред за алпинистки тренировки, а щорите в кухнята - нещо като шведската стена в салоните по физическо.

Вкусовите предпочитания на животното се оказаха не по-малко изненадващи - уклонът му към чесъна, който до скоро мирно си стоеше в една кошница в кухнята, доведе до трайното ни обезчесъняване, а самата котка често може да бъде срещната из коридорите с кошницата през рамо.

На всичкото отгоре вече не можеш да се разхождаш без оръжие вкъщи, тъй като във всеки един момент двукилограмовата бомба ще ти се изстреля я в гърба, я в главата, което е съчетано от издаване на странни щракащи звуци с неясна цел.

Саксиите на балкона се превръщат в любима строителна площадка и трябва да сте готови да бършете кални лапи по около пет пъти на ден, освен ако не си умирате да живеете като къртици.

Естествено, гълъбите в един момент ще събудят вродения инстинкт на котката и тя с часове ще стои и ще ги наблюдава, но никога няма да се научи да ги лови, така че поне да си изкара прехраната, защото само на чесън не се живее.

Играчките за малката напаст варират от чорапи, ластици за коса и зарядно за gsm, през собствената й храна до пръстите на краката ви нощно време, когато най-малко искате някой да ви лази по шията и да ви скача върху слънчевия сплит. Още по-противното е, че след като ви събуди с врясъци в три през нощта, вие не можете повече да заспите, но чудовището няма проблеми със съня и умее да заспива навсякъде и по всяко време.

Интересно забавление е и къпането на котката, но няма да ви го описвам, за да остане някаква изненада и за вас. Само ще кажа, че всички след това са покрити с рани, косми и пяна от котешки шампоан, а самата котка, която след банята прилича на удавен плъх, се установява в първата срещната кална саксия, за да се ближе на спокойствие.

Така че, ако все още сте навити да си взимате хубаво, малко, сладко, пухкаво котенце, бъдете приготвени за батални сцени в къщата/апартамента, непрестанно чистене на камъчета от котешката тоалетна и тонове хвърчащи косми.

И помнете, че според котката тя си е взела стопани, а не обратното.