Фитнесът… през женските очи

Та модерната жена трябва да ходи на фитнес. По няколко причини. На първо място - това е най-спестяващият време начин да се грижим за стегнати дупенца и бюстове, плоски коремчета и цялостен физически тонус.

Второ - не е задължително да се организираме с други хора. Така или иначе малко жени си падат по отборните спортове. По някакви дълбоки психологически причини, те са приоритетно мъжко занимание.

Трето - нямам как да си позволяваме да сме назад с тенденциите. А във фитнеса в добре смилаема форма бързо навлизаме в час и с новостите по Fashion TV, и с актуалните хитове на радио CITY/Fresh (телевизионният канал е сякаш предопределен и затова много се впечатлявам, когато вляза в някоя зала и са ми пуснали МСМ например.

Докато радиото варира. Но трябва да е с хитови бози или бозави хитове – най-безконфликтно е.

Четвърто - все по-малко са жените, които не поддържат по някакъв начин външния си вид. И макар не всички дами да са супер светнати на "женските теми" като диети, козметика, нови гимнастики и т.н. си е направо срамота, когато в една женска компания се случи някоя мацка да е прекалено назад с материала.

И най-сетне. Фитнесът е социална среда. В специализираните фитнеси за жени, по мое мнение, не е толкова интересно. Става забавно само като наблюдаваш ехидната усмивка на някоя трътла, която току-що е забелязала, че в залата има и притежателка на по-разплут задник.

Друго си е в "смесен" фитнес.

За да започна тази история, някакси не мога да не тръгна от чичо Фройд. Защо въобще ходим на фитнес? Не само ние, жените, а всички – ами, реторичен въпрос - за да поддържаме атрактивен външен вид. За какво ни е той? Пределно ясно - за да увеличаваме потенциалните си шансове да бъдем харесани от също така атрактивен представител на пола, представляващ сексуален интерес за нас самите.

По-опростено и цинично казано - ами за единия секс ходим на фитнес. Това е като перата при пауните или рогата при лосовете. При странната биологична единица, която представлява човекът на 21-ви век, това е патологичната и маниакална суета - и по отношение на тялото, и на косата, и на дрехите, и на поведението, и на портфейла. Намирането на идеалния баланс между тях за всеки индивид е различно, и добре, че все пак няма една унифицирана рецепта. Би се загубило разнообразието и ще се обезсмисли яростното състезание кой да е по-по-най.

Та казахме го - ходим на фитнес освен всичко друго и в търсене на флирт. Но дали ще го намерим зависи от твърде много от обстоятелствата.

Обикновена ситуация. Сама готина мацка отива на фитнес. Ясно – преоблича се в съблекалнята и с впитото си клинче и късото потниче с бодра крачка и умерено нагла физиономия влиза в залата. Там има и мъже, и жени. Всеки или концентрирано си се занимава с някой уред, или отпийва вода, или пък морно си почива.

Мацката, която представлява събирателен и леко идеализиран образ въобще на жената, ходеща на фитнес, без видимо въртеливо движение на главата бързо успява да сканира обстановката и всички индивиди. С плавна крачка отива до велоергометъра. Прави няколко бързи кляка, накланя се наляво-надясно и започва да върти педали.

Още преди това вече е приковала доста погледи – някои от дамите просто пренебрежително са я погледнали, както и тя тях. Другите със злоба. Както и тя тях. Но мъжете…те я оглеждат от глава до пети, подсмихват се и дори да не се познават си подхвърлят по един разбиращ, съзаклятнически поглед. Мацката също е забелязала искрата на този поглед.

Тя върти автоматично педалите и с периферно зрение щателно разглежда представителите на противополжния пол. Фитнес фауната е разнообразна и си заслужава да се поразгледа.

“Номер едно. Нисък и набит. С добре оформени анаболени мускули. Ходи като шеф на света. Говори като шеф на света. И намига като шеф на света. Като сменя уредите, премества със себе си и супер скъпия последен модел gsm, и ключове за кола, и портфейл. Човече, можеше да си ги оставиш в шкафчето, защо трябва да ги влачиш със себе си? Хм.

Явно обича хората да виждат, че той има. Но това не е евтин фитнес, тук всеки повече или по-малко има. Ама не ти го навира в очите. “Извинявай, мръдни си, ако обичаш, кърпата, че тук искам да си туря ключовете за аудито/бе-ем-ве-то/мерцедеса (в зависимост от конкретното возило)”. И намига, копелето, намига. Тук всички жени са с по една глава по-високи от теб, няма как да ги гледаш от високо, я слез долу!

Номер две. Този изглежда окей. Е, прекалено добре очертани са му веждите, има безцветен лак на ноктите и, не, че е изненадващо, но си е обезкосмил крачетата. Ооо, май и ръчичките. Да, тук ръчичка е най-точно казано. Та защо решихме, че изглежда добре? А, да. Не му е лоша прическата. Гледа мръсно, като жена. Но след всичко казано, все пак трябва да се допълни, че май не е гей. Супер осърдно сваля една мацка, която обаче явно е привлечена от Номер три.

Мда, Номер три. Този е добър, да. Висок е, но не прекалено, и е добре сложен. Има си мускули, но изглеждат някакси на място. За втори път го виждам във фитнеса и даже вече сме си на здрасти-здрасти (при поздрава май получих зъл поглед и бях прокълната во веки). Номер три е готин. И има сини очи, това е голям бонус от майката природа.

Но е прекалено надут и нагъл. Толкова е самовлюбен, че в залата сякаш просто няма място за неговото его. Наистина е натрапчиво. Той не заговаря. Заговарят него. Но пък и тогава не говори кой знае колко, защото е твърде зает да си пъчи божествената физика пред огледалото. Става за статуя a la древногръцките олимпийски игри, но май за нищо друго. Нищо.

Номер четири. Пъпчиво хлапе. Добре де, тийнейджър. Който явно е тръгнал мъж да става и блъска яко. Говори си с Номер пет, негов връстник, за конски сили. Мъжка приказка. После се цитират български хип-хоп арии. А после за да бъде съвсем мъжествено, се минава на предстоящото дерби.

Явно единият е цесекар, а другият левскар, което става напълно обоснована причина да си попеят взаимно класически стадионни песни. А това, от своя страна става повод младежкият им ентусиазъм да бъде брутално прекъснат от най-възрастния, или по-точно, най-зрелия присъстващ в залата.

Това е именно Номер шест – не може да се каже, че е чичка, най-малкото защото в класическата представа за чичка влиза и биреното коремче, и потните подмишници. Това е един перфектно изглеждащ мъж може би малко над 40-те. Стряскащо добре изглеждащ. Две момиченца го гледат така изпиващо, че явно нимфетката и у двете се разбужда с пълна сила.

А този впечатляващ представител на човешката раса явно и не забелязва. Той чете дълбокомислено някакво силно интелектуално списание от типа на “Мускули и фитнес”, но го чете така, сякаш прави разбор на “Престъпление и наказание”(никаква идея защо ми дойде наум точно тази асоциация). Номер шест ходи на фитнес с очила.

Винаги съм си мислела, че никой не чете списанията във фитнеса – или само ги прелиства, или разглежда картинки. Номер шест смаза на пух и прах моята теория. Той накара да намалят радиото и направи забележка на пуберите, когато запяха хулигански химни. А върти педалите на съседния велоергометър и ме побиват тръпки от сериозността му.

Номер седем е огромен. Той е над два метра…и тежи поне сто и петдесет кила. Май е сумист, или поне се прави на такъв. Изглежда като истински барбарон със соц-шорти и потник, а на врата му висят не един, а два gsm-a. Няма какво повече да го гледам изпод вежди, че ще вземат да ни се пресекат погледите и после иди се отървавай.

На мацката, събирателен и леко идеализиран образ на жената, ходеща на фитнес, й омръзва да върти педали и да оглежда и оценява мъжкото присъствие в залата. Женското минава за малко само през потока на съзнанието и. Най-трайно там остава нейният образ в огледалото. Каква по-хубава гледка във фитнеса от тази? А и по принцип…

Мая Фадеева