Китайка и индиец редом до Капоне

Мащабната акция на ФБР срещу Коза Ностра в Ню Йорк очаквано предизвика вниманието на световните медии. Не че бяха заловени кой знае колко влиятелни фигури, но когато става въпрос за мафия, общественият интерес винаги е огромен (мафиотите да благодарят на Франсис Форд Копола и създателите на „Семейство Сопрано“).

Затова в часовете след обявяването на арестите сп. TIME спретна класация на 10-те най-влиятелни мафиотски босове. Сред тях има до болка познати имена като Ал Капоне и Лъки Лучиано, но и някои, които не са хванали окото на Холивуд и личностите им не са много популярни.

Едно такова име е Кайпинг Дзе. Единствената жена в „елитната” компания е наричана „Кръстницата на мафията” в южния китайски мегаполис Чунцин (население от 30 милиона души). Дълги години Кайпинг е вождът на местния подземен свят.

Под нейно ръководство минавал нелегален хазарт за милиони долари. Кръстницата държала с пари и компромати цяла мрежа от полицаи и местни управници. Разполагала с множество луксозни коли и вили, а също така и с харем от 16 млади мъже. Царството й обаче приключи преди две години, когато беше арестувана и осъдена на 18 години затвор.

Да избяга от правосъдието засега успява индиецът Давууд Ибрахим. Освен че дълги години е сочен за дона на престъпния свят в индийската финансова столица Мумбай, той е организатор и на глобални терористични мрежи като има близки контакти с „Ал Кайда”.

Името му е замесено в редица атентати в Мумбай, в това число и кървавото улично нападение отпреди три години. Започнал „кариерата си” като обикновен рекетьор и контрабандист на злато, Ибрахим бързо се издига до мафиотските върхове. Към момента босът се укрива, най-вероятно в Пакистан. Състоянието му се оценява на милиарди долари, а през 2009 година дори попадна в класацията на Forbes за най-влиятелните хора на планетата.

Друг извън американската група главатари, но с достатъчно внушително досие е Хисаюки Махии. Роден в Корея, то се мести в Япония след Втората световна война. С годините името му става синоним за „черен пазар”. От износ на петрол и проституция до туризъм, сферата на влияние на Махии е пословична. Особено през 60-те, когато контрабандният поток между Япония и Южна Корея минава през него. Две десетилетия по-късно се оттегля без да е докоснат от правосъдието. Умира през 2002 година.

Дотук с по-непознатите мафиоти. По-нататък в класацията на TIME идва тежката артилерия.

Колумбиецът Пабло Ескобар. Човекът изградил кокаиновата империя Меделин, която през 80-те години стои зад 80% от наркотрафика към САЩ. Като тийнейджър Ескобар изкарва пари като краде надгробни плочи и ги продава на контрабандисти в Панама. Навлизайки в кокаиновия бизнес, колумбиецът набързо се изкачва до лидерската позиция най-вече благодарение на безмилостния си характер.

На съвестта му тежат покушенията срещу трима кандидат-президенти на Колумбия, главен прокурор, правосъден министър, над 200 съдии, десетки журналисти, повече от 1000 полицаи и неизвестен брой съперници и обикновени граждани, дръзнали да му противоречат. Пабло Ескобар е един от най-кръвожадните престъпници, които съвременният свят е виждал.

И един от най-ексцентричните. Ескобар не се свени да раздава големи суми на бедните си сънародници. Веднъж, бягайки от полицията, се скрил в гора и поддържал огън, за да топли себе си и дъщеря си, като хвърлял в пламъците банкноти долари. За една нощ изгорил над 2 млн. долара.

Ескобар нееднократно предлагал на правителството да плати целия дълг на Колумбия в размер на 10 млрд. долара, ако получи протекция. На 44 години е застрелян при опит за бягство от полицейска засада.

В неамериканската група на топмафиотите влиза и украинецът Семьон Могилевич, който е в списъка на ФБР за 10-те най-търсени бегълци. Наричан „Донът-мозък” (има висше икономическо образование), Могилевич ръководи мултинационална престъпна мрежа, която пуска пипала във всякакви сфери – поръчкови убийства, търговия с оръжие, наркотрафик, финансови измами в особено големи размери, дори бизнес с газ в Източна Европа. Преди три години украинецът беше арестуван в Москва за неплащане на данъци, но получи оправдателна присъда година по-късно.

Не се отърва от затвора обаче сицилианският бос на босовете Салваторе „Тото” Риина. „Господа, правите огромна грешка”, казва Риина при ареста си през януари 1993 година. Всъщност грешка няма – той е човекът, отговорен за над 100 убийства, не малка част извършени собственоръчно.

Прави име в подземния свят като изпълнител на мокри поръчки. Обявен е за издирване по подозрение в тройно убийство още през 1969 година. Оттогава до момента на ареста се укрива, но това не му пречи да ръководи кървави улични войни, за да оглави сицилиянската мафия. Сега излежава доживотна присъда.

Естествено класация за мафиоти без Алфонс Гейбриел „Ал” Капоне няма как да бъде съставена. Този италианец с американско гражданство е просто нарицателно за думата мафия. Капоне е ръководител на мощна империя, чийто възход започва с налагането на сухия режим в САЩ в началото на ХХ век.

Босът не се двоуми да разчиства конкуренцията с куршуми. Нелегалният му бизнес пък се простира далеч отвъд контрабандата на алкохол. Говорим за пълния пакет – хазарт, проституция, наркотици. Ал Капоне финтира всички антимафиотски агенции до момента, в който не стъпва накриво заради неплатени данъци. Присъдата е 7 години, 6 месеца и 15 дни. Което си е нищо в сравнение с престъпленията, които му се приписват.

След смъртта на Капоне през 1947 г.(инфаркт), ръководител на империята му официално става друго „голямо” име в американския престъпен свят – Тони „Голямата риба тон” Акардо. Той печели доверието на предшественика си като безкомпромисен наемен убиец. С тази слава и управлява.

Десетилетия наред е преследван от ФБР по обвинения в убийства, отвличания, изнудвания, рекет, данъчни измами, но така и не получава присъда.  Умира от старост на 86 години. Прякорът си получава за това, че уловил риба тон, тежаща 180 килограма. Друго популярно негово прозвище било Джо Батърс – асоциация с бейзболната бухалка, с която често си служел.

С главата си доста умело си служел Чарлз „Лъки” Лучиано. За боса от Ню Йорк се счита, че е организирал организираната престъпност. Именно Лучано изгражда прилагания и до днес мафия-модел, трансформирайки дребната криминална дейност в добре смазана „корпорация”, носеща огромни приходи.

Главата на фамилия Дженовезе дори си позволява публични изяви сред местния хай лайф. Компания му правят знаменитости като Франк Синатра. В крайна сметка късметът на Лъки Лучиано му обръща гръб и през 1936 г. прокурорът Томас Дюи успява да издейства присъда за мафиота, уличен в ръководене на мрежа за проституция.

Лучиано дърпа конците от килията, а опитите му да си издейства предсрочно освобождаване завършват със сделка с Пентагона за връщане в Сицилия по време на Втората световна война, където да използва контактите си за подривна дейност срещу фашисткия лидер Бенито Мусолини. Лучиано повече не се връща жив в Съединените щати. Умира от сърдечен удар на летището в Неапол през 1962 г. Забраната за връщане в САЩ е вдигната и той е погребан в Куинс.   

Топ 10 на най-големите мафиоти се затваря от Джон Готи, определян като последният бос от старата генерация. Лъскав, елегантен, във вихъра на нощния живот „Спретнатия дон” поема ръководството на фамилията Гамбино в средата на 80-те години. Съвсем скоро се сдобива с нов прякор – „Тефлоновият дон”, заради лекотата, с която се измъква сух от множеството съдебни процеси срещу него.

Явната демонстрация на самоувереност и чувство за неприкосновеност амбицират ФБР и бюрото впряга всички сили „да закове” Готи по обвиненията в рекет и убийства. Това се случва през 1992 г., а 10 години по-късно босът умира в затвора от раково заболяване.