Бензиновият гняв на американците

Растящите цени на бензина в САЩ ще са една от ключовите теми по време на президентската предизборна кампания, въпреки че американците плащат значително по-малко за гориво от хората в Европа, да речем. Защо тогава това е такъв проблем за жителите във водещата световна икономика?

Колкото и да скочи рейтингът на Барак Обама след убийството на Осама бен Ладен, очакванията на повечето анализатори са, че преизбирането му на президентския пост след 18 месеца ще зависи от две неща – бензина и работните места, пише ВВС.

И за Обама настроенията по бензиностанциите стават особено важни.

Цената на галон бензин (около 4,5 литра) в страната е средно 4 долара, което е само 11 цента по-малко от рекордните нива, достигнати в кулминацията на финансовата криза преди три години. Това определено не се нрави на американските шофьори.

Повишените цени влияели на ежедневното придвижване до работното място, на превозването на децата до училище, на седмичния пазар. И така се стига до лишения и до съкращения на разходите в други сфери, за да има пари за бензин. Което пък не е добра новина за крехкия възстановителен процес на американската икономика.

Ситуацията е толкова важна, че в САЩ почти няма новинарска емисия, в която темата да не е засегната. 

За сравнение в Европа, където акцизите качват цената за литър най-малко два пъти, гневът не е толкова осезаем, още по-малко би повлиял на изборни резултати (изключение от тази тенденция, разбира се е България бел.ред). Планиран протест заради високите цени на горивата във Великобритания през уикенда събра съвсем малко хора, посочват от BBC.

Така погледнато, американският бензинов гняв става още по-странен. И въпросът „защо?” е съвсем естествен. 

Може да се каже, че американците определено използват автомобилите си доста по-често в сравнение с европейците. И от тази гледна точка, болката от качването на цените на горивата би трябвало да е по-силна. Средното разстояние, което изминава американецът до работното си място всеки ден, е по-голямо от това за европееца, с изключение на работещите в Унгария и Румъния.

Задръстванията по американските улици обаче са по-тежки и по-продължителни. Тоест разходът на гориво е много по-висок.

Но бензинът в Съединените щати има и символично значение за местните жители. „Той в известен смисъл олицетворява мобилността, свободата на движение и личната свобода”, обяснява Дан Нийл от Wall Street Journal.

Така че гневът по-скоро е свързан с усещането за упадък и загуба на привилегия. Нийл констатира, че евтините горива са един от прерогативите на американската „империя” и затова американците свързват цените на бензина със способността на САЩ да налагат волята си над останалия свят.

„Освен това ние се ядосваме, защото хвърляме много пари в Близкия изток, създаваме си много врагове. В същото време защитаваме авторитарни управници в петролния регион и въпреки това цената на бензина ни се качва”, откровен е репортерът.

Това, че другите хора по света плащат много повече за гориво не било никакво успокоение за американците.

„Хората тук не знаят колко струва бензинът извън нашата страна. Ние сме много голям затворен вътрешен пазар. Не гледаме европейски футбол, не гледаме френски филми и в крайна сметка наистина не се интересуваме колко плащат европейците за техния бензин”, продължава с откровенията Дан Нийл.

Разсъжденията му по ситуацията включват и заключение, че в крайна сметка цялата инфраструктура на страната е базирана на „скандално” евтина енергия. „Къде живеем, къде играем, всичко това е изградено върху основите на евтините горива. И когато цената се качва, това прониква дълбоко до сърцето на американския начин на живот”.

Така твърдението, че в САЩ цените на бензина са на водещо място в доверието на потребителите към политиците, изглежда съвсем резонно. И със сигурност успешната операция за елиминиране на големия обществен враг Осама бен Ладен ще бъде на заден план при решението на избирателите за кого да гласуват през 2012 година.

Неслучайно републиканците обвиняват настоящата президентска администрация за качващите се цени. Демократите пък хвърлят вината върху големите петролни компании.

Но и двата лагера са далеч от истината, убеждава Джон Фелми, икономист от Американския петролен институт. Според него основният фактор за поскъпване на крайния продукт е растящата цена на суровия петрол.

Търговията върви на нива с 1,2 долара на галон повече в сравнение с август миналата година. Сходно е повишението при бензина за потребителите (от 2.80-2.90 до 4 долара за галон). Фелми обяснява този скок най-вече с растящото глобално потребление, особено в Китай и Индия, където все повече хора карат коли.

В тази връзка трябва да се отбележи, че таксите, налагани от федералното правителство на петролните компании, не са променяни от няколко години насам. Което малко или много сваля част от вината от плещите на Вашингтон.

В същото време по-високите цени качиха значително приходите на петролните компании – базираната в Тексас Exxon обяви приход в размер на 10,7 млрд. долара или скок от цели 69% в сравнение с предходната година.

А това логично предизвика вълна от недоволство сред шофьорите с изтънели джобове. А изтънелите джобове водят недоволни избиратели пред урните.