Историята на един американски талибан

Няколко месеца след началото на американската инвазия в Афганистан, последвала терористичните атаки от 11 септември 2001 г., се стигна до нещо неочаквано, нещо на пръв поглед необяснимо. Сред множеството задържани талибани имаше и един американски младеж. Телевизионните кадри, показващи обезумелия, облечен в дрипи американец, заловен от собствената си армия обиколиха целия свят. Младежът веднага получи прозвището „Американският талибан”.

Необикновената история на Джон Линд започва в тихото градче Мил Валей, намиращо се на десетина километра от Сан Франциско, разказва ВВС. Преди малко повече от десетилетие в местния ислямски център се появява един объркан, търсещ отговори тийнейджър.

„По онова време той беше на кръстопът”, спомня си Абдулах Нана. „Не знаеше каква посока да поеме в този свят. Изглежда ислямът, религията беше неговият начин за постигане на душевен мир”.

Абдулах бързо се сприятелява с произхождащия от американската католическа средна класа непълнолетен Джон, който приема исляма и се заема с нелеката задача да научи арабски и да наизустява цели пасажи от Корана.

Сега същото това момче излежава 20-годишна присъда в строго охраняван затвор в Индиана. Всъщност Джон Уолкър Линд е „Задържан 001” – първият заподозрян терорист, заловен във „Войната срещу терора”, обявена от президента Джордж Буш.

Семейството на Джон настоява, че е време случаят му да бъде преразгледан. Бащата Франк посочва, че синът му е в килия в крилото, където по принцип се задържат осъдените на смърт. В същото време обаче затворникът получава право да следва дистанционно по специална програма в Университета на Индиана.

Когато е на 17 години, Джон Линд получава разрешение от родителите си да пътува до Йемен, за да учи арабски. След това се завръща в Калифорния, но не успява да се установи и пак пътува до Йемен. Впоследствие праща писмо до баща си с молба да замине за Пакистан, където да продължи образованието си. Отговорът на Франк Линд е: „Доверявам се на твоята преценка и се надявам, че ще имаш прекрасно приключение”.

След тези окуражителни думи Джон се отправя към градчето Банну, където вижданията му стават все по-радикални. Така стига и до Афганистан през юни 2001 година. Синът вече не иска разрешение от родителите си. Дори не им казва, че отива в талибанските владения.

А в Афганистан бързо е вербуван и влиза в тренировъчния лагер на талибаните„Ал Фарук”, финансиран от Осама бин Ладен. По време на военното си обучение същото това лято Джон се среща лично поне два пъти с ръководителя на Ал Кайда.

Франк Линд продължава да настоява, че отрочето му няма нищо общо с тероризма. „Той просто е един от хилядите млади мюсюлмани-доброволци, които се включват на страната на талибаните в битката срещу подкрепяния от Русия афганистански Северен съюз”, казва бащата.

За заместник-главния прокурор на САЩ по онова време обаче действията на Джон Линд са престъпление. Майкъл Чертоф е убеден, че „да се биеш на страната на режим, който е враждебен спрямо САЩ и който е подкрепил терористични нападения на американска територия е почти равносилно на държавна измяна”.

Първоначалното обвинение срещу Линд след задържането му е, че е имал поставена от Ал Кайда задача да извърши атентати в Съединените щати и Израел. Той отрича.

В началото на септември 2001 г. Линд е част от 75-членен отряд в североизточен Афганистан, съставен изцяло от чуждестранни бойци.

„Нападенията срещу кулите близнаци на Световния търговски център и Пентагона променят всичко за Джон”, уверен е баща му.

„Американското правителство промени политиката си и талибанският режим се превърна във враг №1. Синът ми изведнъж се оказа на вражеска страна, без дори да го е искал”, коментира Франк Линд.

В крайна сметка скоро след началото на американската инвазия в Афганистан, Джон Линд и целият му отряд са принудени да се предадат. Те попадат в ръцете на Северния съюз, който вече се ползва с протекцията на американците.

Във военната база, където са задържани талибанските бойци избухва сражение и стотици затворници са убити. Линд е прострелян в крака, но оцелява, криейки се в мазето. На 1 декември 2001 година е предаден на американските сили.

Едва тогава, след месеци в пълно неведение, родителите на Джон разбират какво се е случило с детето им. Двамата видели снимка на арестуван мъж в Афганистан в интернет и веднага познали сина си.

Впоследствие Франк и съпругата му разбират, че Джон е транспортиран в пустинната база Рино, където по думите му „две денонощия е държан напълно гол в метален контейнер, без раните му да бъдат третирани”. „След това се надигна и вълната от негативно медийно отразяване”, допълва майката Мерилин.

Главният прокурор Джон Ашкрофт обявява официално, че Джон Линд е „трениран от Ал Кайда терорист, който е участвал в конспирация с талибаните за избиването на свои сънародници”. „Такава представа създадоха в съзнанието на хората за сина ми. И това в онова напрегнато, трагично време след 11септември”, спомня си бащата Франк.

Така в началото на 2002 г. Джон Линд е върнат обратно в САЩ и започва процесът срещу него. В последния момент прокуратурата сваля обвиненията в тероризъм и връзки с Ал Кайда в замяна на самопризнания на Линд, че е подкрепял талибанския режим. Част от сделката е обвиняемият да се откаже от показанията, че е бил измъчван след ареста.

От подсъдимата скамейка Линд заявява: „Направих грешка като се присъединих към талибаните... Искам американският народ да знае, че, ако тогава осъзнавах какви са всъщност талибаните, никога нямаше да вляза в техните редици”.

Семейството на Джон се примирява, че 20-годишната присъда, издадена срещу сина им, е най-доброто възможно решение по онова време. Прокуратурата пък определя присъдата като напълно адекватна и вярва, че ще бъде излежана докрай от Джон Линд.

„Затворите са пълни с хора, които казват, че просто са попаднали на грешното място в грешния момент”, е реакцията на властите по повод съмненията, че съдът е бил предубеден по отношение на този случай.

Сега за родителите на Джон остава борбата да изчистят името на своя син от петното „Американският талибан”. „Изключително важно за живота му след излизането от затвора е да може да живее без да е в постоянен страх, че някой може да го нарани заради този фалшив образ на човек, подкрепящ терористите”, споделя майката Мерилин.

А надеждите, че един ден президентът може да помилва Джон и той да излезе от затвора по-рано, остават. Но са нищожно малки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.