Британски и американски юристи се събраха във Филаделфия, за да поспорят по един фундаментален въпрос, разказва Би Би Си. И той е: Какво точно си е мислел, че прави Томас Джеферсън?
Малко предистория – през горещото и душно лято на 1776 г. членове на Втория континентален конгрес отиват във Филаделфия, за да обсъдят своята неудовлетвореност от кралското управление. На 4 юли Бащите основатели на САЩ одобрили прост документ, написан от Джеферсън, който изброява техните оплаквания и ги обявява за суверенна нация.
Наречен Декларация за независимост, той е порив към свобода, обявяване на война и основаване на нова империя. А също и напълно незаконен, така поне казват британците по време на дебата във Филаделфия. Събитието, организирано от американска организация на правистите, срещна британски и американски юристи, за да решат дали американските колонии са имали или не законово основание да обявят отделянето си.
За американците отговорът е прост: „Англичаните са използвали собствената си Декларация за правата да свалят от власт Джеймс II и това се считало за напълно законно и оправдано“. За британците обаче отделянето на е законно средство за решаване на вътрешни спорове.
Гласуване в края на дебата потвърди легитимността на въстанието на Джеферсън. Резултатът не беше изненадващ, предвид че се гласуваше в зала, отделена само от няколко сгради от тази, в която е написана Декларацията за независимостта. Но все пак – имали ли са право?
Ето позицията на американците: Декларацията безспорно е „законна“. Според фундаменталните принципи на Естествените права, управлението може да съществува само при съгласие на хората и идва момент, когато не може повече да се изисква подчинение пред тиранията.
Законосъобразността на Декларацията и нейната валидност са потвърдени от по-късни движения за независимост, които са получили одобрението на общественото мнение като правилни и справедливи, въз основа на фундаменталните принципи на равенството и самоопределението, записани сега и в хартата на ООН.
Аргументите на британците: Декларацията за независимост е не само незаконна, но и изменническа. Няма законови принципи, тогава или сега, които да позволяват на група граждани да издигнат свои собствени закон, защото така искат. Какво ще стане, ако Тексас поиска да се отдели?
Декларацията за независимост сама по себе си, в отсъствието на каквато и да е призната законова база, се обръща към „естествените закони“ – недефинирана концепция, и към „очевидната истина“, т.е. истина, за която не могат да бъдат приведени доказателства.
Оплакванията, описани в Декларацията за независимостта, са твърде обикновени, за да оправдаят отделяне. Най-важното от тях – никакви данъци без представителство, не е нищо повече от желание да се избегне плащане за разходите за защитата на колониите срещу французите по време на седем години война и конфликти.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.