В планинските долини на Северозападен Пакистан живее малка общност, която твърди, че произхожда от войници на Александър Македонски. Калашите, наброяващи едва 3500 души от 180-милионното население на Пакистан, са разпръснати в три долини по границата с Афганистан.
Векове наред те практикуват политеистична религия и жертвоприношения на животни, без пакистанското мюсюлманско мнозинство да им пречи. Сега обаче са под все по-голям натиск да се ислямизират от новоизлюпени мюсюлмански екстремисти от Афганистан, както и от твърдолинейното тълкуване на исляма, обхванало пакистанското общество, пише Reuters.
Това лично установил калашът Пок Ширин. След като изпаднал в безсъзнание при автомобилна катастрофа, 25-годишният член на паравоенното формирование "Читралски патрули" бил помохамеданчен от другарите си.
"Някои от мюсюлманите тук се опитват да влияят на калашите и да ги насърчават да приемат исляма, като им четат стихове от Корана", разказа майка му Шингерай Биби.
"Мъжете, които били с Пок, четели стихове от Корана и когато той се събудил, му казали: Сега ти вече премина към исляма. Така той сменил вярата си".
Това било шок за семейството му. Но те са късметлии в сравнение с други религиозни малцинства, които са заплашвани от засилващия се религиозен консерватизъм в Пакистан.
През май 2010 г. повече от 80 ахмадийци – малцинство, което смята себе си за мюсюлмани, но въпреки това е обект на агресия, бяха убити при нападения срещу две джамии в Лахор. През март тази година пакистански талибани убиха министъра по въпросите на религиозните малцинства – християнина Шахбаз Бхати, чиято задача беше да защитава общности като калашите.
Тучните калашки долини под заснежените върхове на планината Хиндукуш са магнит за туристите, както заради пейзажа, така и заради необичайните коренни жители. Повечето са руси и със светли очи, което според тях е доказателство, че по произход са наследници на войници на Александър Македонски. Неговата армия преминава през района през 4 в.пр.Хр., за да нападне Индия. Общността произвежда свое вино, а жените не са забулени.
С угасването на кроткото съжителство между калаши и мюсюлмани в последно време обаче започва да нараства напрежението в района. Помохамеданчванията стават причина за разделение между самите калаши - тези, които са сменили вярата си за една нощ, се превръщат в бездомници "мъртви за своите семейства."
"Когато калаш смени вярата си, ние спираме да живеем с него под един покрив", каза земеделецът Асил Хан, седнал под стрехата на свой съсед. "Нашите празници и нашата култура са различни. Те не могат да участват в нашите празници или да живеят като нас."
Проблемите толкова притесняват някои от калашите, че искат да изгонят мюсюлманите, за да се предпазят. "Ние трябва да накараме мюсюлманите да се изнесат от долината, за да осигурим повече място за себе си", каза Шохор
Гул, калаш от граничната полиция, който живее в долината Румбур.
"Този район трябва да е само за нас. Ние не харесваме тези промени на вярата - те пречат на нашата култура и празници и намаляват числеността ни".
Тъкмо калашките празници са един от деликатните въпроси в тесните долини, където добре гледана царевица покрива малкото равна земя, а характерни дървени къщи са накацали по склоновете наоколо.
Калашките празненства, които възвестяват промяната на сезоните или са молебен за добра реколта, включват хипнотични танци, жертвоприношения на животни и вино. Преминалите към исляма казват, че тъкмо тези ритуали
били една от причините да изоставят калашите.
"Най-грешното в калашката култура са тези празненства", казва 29-годишният Рехмат Зар, който е сменил вярата си. "Когато някой умре, тялото му се държи в къщата три дни." Мюсюлманите обикновено погребват хората в деня, в който умрат.
Зар разказва още: "Те колят до стотина кози, а семействата скърбят, но тези около тях празнуват, бият барабани, пият вино и танцуват. Защо празнуват това? Това е грешно".
Всъщност не всички мюсюлмани от района са притеснени от празниците на калашите. Кари Бархатула е имамът на джамията в село Шиканандех в долината Бумборет. Според него много от мюсюлманите в долината оценяват калашкия принос за туристическата индустрия в района, а калашките празници, протичат успоредно с техните.
Все пак признава, че съществува напрежение между двете общности. Незабулените калашки момичета, носещи цветни, домашно ушити поли и шапки, растат редом с мюсюлманските жени, покрити изцяло с бурки. Калашките момичета могат да се омъжват за когото си изберат, докато в Пакистан уредените бракове са нещо обичайно.
“Ние подкрепяме калашите - ислямът ни учи на уважение към другите религии, но има хора тук - може би те не са толкова образовани, които не харесват калашите заради религията им", каза Бархатула.
Акрам Хусаин ръководи "Калаша Дур", културен център, чието предназначение е да разпространява и опазва калашката култура - разкошна сграда с изкусно гравирани дървени греди. Центърът приютява под един покрив библиотека, клиника и музей, които са отворени както за калашката, така и за мюсюлманската общност.
"Някои от мюсюлманите тук не искат да обучават калаши. Те не искат да сме образовани", казва Хусаин, който се опасява, че без повече училища само за калашите, неговата общност и култура ще изчезнат.
"Има твърде малко калашки учители и няма училища за по-големите деца и затова те посещават среднообразователните училища и научават за исляма. Мюсюлманските учители им промиват мозъците. Те казват на децата, че ислямът е единственият правилен път и че ние ще отидем в ада", каза той.
Така мисли преминалия исляма калаш Рехмат Зар, който настоява, че приемането на ислява трябва да продължи, въпреки пагубното отражение върху калашката култура.
"Опитвам се да давам всичко от себе си, за да накарам аз самият калашите да сменят вярата си. Опитвам се да привлека колкото се може повече от тях", каза той. "Хората, които се опитват да запазят калашката култура,
постъпват грешно. Те допускат грешка. Калашите трябва да приемат исляма, защото това е истинската, единствената религия".
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.