Защо Гърция се срива?

Защо Гърция се срива? Този въпрос си задават през последните две години всички в Гърция – от политиците и политолозите до журналистите и обикновените хора, като всеки си има своя отговор.

Като че ли най-добрата рецепта за общата безизходица дава известният гръцки журналист Ставрос Теодоракис:

”Всички живяхме доста време редом до един тежко болен. Лекарството, дозировката, лекарите имат голямо значение, но най-важното е пациентът да знае от какво се е разболял. Затова трябва да спрем да се караме дали ще се излекуваме с първия или втория транш, дали ще ни дадат по-голяма или по-малка отпуска по болест, а да потърсим източниците на нашето заболяване. Без точна диагноза няма да имаме бъдеще…”

Тази диагноза при всички положения трябва да бъде поставена още сега, за да започне незабавно необходимото лечение, защото икономическото състояние на страната се влошава непрекъснато. Според последни проучвания жизненото равнище на обикновения грък е паднало с 18% в сравнение с 2004 г., а очакванията са този процент да нарасне през следващите години до умопомрачителните 38%.

И тъй като говорим за проценти и за обикновени хора, в експресно проучване на общественото мнение на блога press-gr на въпроса дали одобряват провеждането на референдум във връзка с пакета мерки за преструктурирането на дълга на страната, до момента гърците отговарят по следния начин: с "да" – 35%, с "не" – 57%, с "не съм решил" отговарят 2 на сто, 4% от участвалите не ги интересува и няма да участват в общественото допитване.

Анонимен блогър заключава тъжно под резултатите: ”Лъжите свършиха, мнозина обаче се наиграха на гърба на Гърция…”

Но защо премиерът Георгиос Папандреу се реши на този рискован ход? Според източници, близки до правителството, Папандреу предпочита да бъде свален от власт, отколкото сам да си подаде оставката, а с исканото обсъждане на въпросното допитване от парламента иска да се опита и да заздрави поне част от партийните редици.

В настоящата ситуация напълно е възможно обаче, пак според тези източници, да се стигне до разцепване на управляващата партия ПАСОК, поне докато начело ѝ стои синът на нейния основател Андреас Папандреу. В собствена защита на драматичното заседание на Министерския съвет от 1 ноември гръцкият премиер заяви, че „референдумът е основен предизборен принцип, а всички злостни реакции срещу него подриват правата на народа…”.

Според политическите анализатори Папандреу вече усеща, че губи почва под краката си, и виждайки как все повече партийни кадри му обръщат гръб, изключва възможността за провеждането на избори, които според него „ще са бягство от отговорност и директно отиване към фалит”, но на практика ще го свалят от властта.

Затова той е избрал референдума с три простички въпроса: „да или не на договора за преструктуриране на дълга, да или не на Европа, да или не на еврото“.

Този ход на ГАП (както го наричат често подигравателно журналистите в гръцките медии, което идва от първите букви на трите му имена Георгиос Андреас Папандреу) да избере референдума пред изборите, според част от коментаторите, е почти брилянтен, поне за вътрешна употреба. Така той матира директно опозицията, за което говорят и острите ѝ реакции.

Ясно е, че опозицията, независимо дали лява или дясна, би предпочела изборите, за да се възползва максимално от недоволството на хората, да вземе властта, без да полага големи усилия, и да предложи нещо конкретно, и алтернативно на досегашната политика на гръцкия кабинет.

При един референдум обаче нещата ще бъдат коренно различни. Там освен на официалния въпрос дали подкрепят оставането или не на страната в еврозоната, гърците ще трябва да отговорят неофициално и на нещо друго, за което всъщност става дума – как ще бъдат платени заплатите и пенсиите, ако всички гласуват с НЕ?

Според анализаторите, ходът на Папандреу залага и на един друг факт, че поддръжниците на ДА-то представляват една идеологически по-компактна група от поддръжниците на НЕ-то. Към втората категория принадлежат разнопосочни групи – от силите, смятащи НЕ-то за възможност за пълно отричане на капитализма, до онези, които го считат за реванш към всички управляващи. Ясно е, че трудно феновете на НЕ-то ще могат да представят някаква обща визия за епохата, която би дошла след едно тяхно НЕ.

Разбира се, не трябва да забравяме и евентуалните реакции на европейските партньори на Гърция спрямо този референдум, за който премиерът Папандреу изобщо не ги е бил предупредил, но това е една съвършено различна история, чиято развръзка се очаква да видим към края на годината, когато се очаква да се проведе и въпросното допитване до народа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.