"Френският" Лондон

В британската столица живеят повече френски граждани, отколкото в градове като Бордо, Нант и Страсбург, показва проучване на Би Би Си. Всъщност Лондон е дом за 300-400 хиляди французи. Което нарежда мегаполиса на 6-ото място по численост сред ... френските градове. Пред него са само Париж (2.3 милиона), Марсилия (859 хиляди), Лион (488 хиляди), Тулуза (447 хиляди) и Ница (344 хиляди).

Как се стига до тази статистика?

В една нормална петъчна дъждовна вечер група млади жени влиза в пъб. Смеят се, шегуват се за времето, изтръскват чадърите и шлиферите си, проправяйки си път към бара.

Както множество други лондончани в края на работната седмица дамите разпускат с няколко питиета. Ако човек се приближи до тях обаче, осъзнава, че тези жени всъщност си говорят на френски. Те не са туристи или студенти. Всички те работят в креативни отрасли на икономиката, живеят в Източен Лондон и го считат за свой дом.

Френската общност отдавна се е установила в британската столица, но вече не е ограничена само в улиците около посолството в Южен Кенсингтън, където може да намерите френски книжарници, сладкарници и кафенета. И да видите безукорно облечени майки да водят децата си на училище в местния Френски лицей.

В наши дни французи могат да бъдат забелязани на всеки ъгъл, а броят им расте непрекъснато.

"Дойдох тук от Париж веднага след като завърших Художествената академия. Исках просто да видя как е животът в Лондон”, споделя Малика Фавре. "Това беше преди 7 години. Не съм си и помисляла да се връщам”, допълва тя.

Малика е илюстратор и Лондон е идеална база за контакти с клиенти от цял свят. За нея този град е врата към глобализацията и „освободител” от бюрокрацията в родината й. "Тук няма толкова много разпоредби и административни спънки", уточнява Малика.

Според Марин Шепенс, работеща за рекламна агенция, британските компании са далеч по-предразположени към възможността да дадат шанс на младите хора, защото на Острова прекратяването на трудови договори е далеч по-лесно в сравнение с Франция.

Марин разказва, че е сменила работата си само преди година. Подобна стъпка би била немислима за нея, ако беше останала у дома: „Във Франция щях да си кажа, че имам голям късмет, че въобще имам работа и трябва да се стремя да я запазя, а не да търся нови предизвикателства”. 

Според журналистката Надиже Алезин (родом от Бордо) животът в Лондон не е за нерешителните хора. „Ако искате сигурност и приятни ваканции, останете във Франция. Ако искате приключение и придобиване на нови способности, елате в Лондон”, пише Надиже. Разбира се и носталгията е налице: „Животът във Франция беше лесен. Вкусна храна, добро вино... Живеех близо до морето и недалеч от планината... Понякога, когато в Лондон е сиво и дъждовно, си мисля: Какво, по дяволите, правя тук?”.

Проблем за младите имигранти са цените на жилищата в Лондон – наемите са почти двойни в сравнение с Париж. „За парите, които давам за една стая, във Франция приятелите ми си наемат цял апартамент“, споделя Малика, но не мисли да се връща.

Тя и нейните връстници следват стъпките на своите предци от 17 век, посочват от Би Би Си. Хугенотите, които години наред са преследвани във Франция заради протестантската си вяра, получават убежище на Острова от Чарлз II.

Много от бегълците се настанали на изток от централната част, където храната и подслонът били по-евтини. Неслучайно в наши дни там има много улици с френски имена като Фурние, Фльор дьо Лис и Нант.

Хугенотите били усърдни работници и местните не таяли особено добри чувства към тях поради страх за собствените си работни места. Някои протекционисти от онова време дори ги наричали „изметта на света“.

Днес ситуацията по отношение намирането на работа е сходна. Френските имигранти не са приемани кой знае колко радушно на Острова. Често мнозина от тях имат огромни трудности в първите си месеци в Обединеното кралство. И неслучайно с подкрепата на френското посолство е създаден Център за подпомагане на новодошлите да намерят работа и място за живеене.

Покрай предстоящите Олимпийски игри в Лондон за консултантите в благотворителната организация се отваря доста работа. Защото много французи бягат към Кралството с убеждение, че големият спортен форум неминуемо ще отвори множество работни места. Реалността обаче е друга.

И все пак Лондон е особена притегателна сила, казват френските имигранти. Расовите предразсъдъци липсват тук за разлика у дома, уверят тези с африкански корени. Други пък изтъкват, че на Острова са били окуражавани да следват мечтите си, както никога и никъде преди.

„Мисля, че американската мечта е налице и във Великобритания“, категорична е младата Клео Соазандри. Явно същото е убеждението и на десетки хиляди други французи, потърсили нов живот отвъд Ламанша.