От Ленин до Путин: от какво са боледували руските лидери?

Споровете за здравословното състояние на президента на Русия Владимир Путин дадоха повод Би Би Си да припомни за руската традиция: първият човек е бил разглеждан като земно божество, било е непочтително той да се споменава напразно.

Имайки практически неограничена пожизнена власт, управляващите в Русия са боледували и умирали като обикновените смъртни. Говори се, че през 50-те години на 20 век един от либералните млади поети бил казал: „Само инфарктите не могат да управляват!“.

Обсъждането на личния живот на лидерите, включително и физическото им състояние, е било забранено. Русия не е Америка, където се публикуват данните от изследванията на президентите и кандидатите за президент.

Престолонаследникът Алексей Николаевич както е известно е страдал от вродена хемофилия – наследствено заболяване, при което кръвта не може нормално да се съсирва и дори и най-малката травма може да доведе до смърт поради вътрешен кръвоизлив.

Единственият човек, който можел по някакъв непонятен и до момента за науката начин да подобрява състоянието му, е бил Григорий Распутин, който, използвайки днешната терминология, е бил силен екстрасенс.

Николай II  и съпругата му категорично не са желаели да се разгласява фактът, че единственият им син е практически инвалид. Дори министрите са знаели само в общи линии, че престолонаследникът има здравословен проблем. Обикновените хора, виждайки престолонаследника при редките му публични появявания на ръцете на здрав матрос, са го смятали за жертва на покушение на терористи.

Дали впоследствие Алексей Николаевич щеше да може да управлява страната, не е ясно. Край на живота му, още преди да е навършил 14 години, слага чекистки куршум.

Владимир Илич Ленин

Основателят на съветската държава умира необичайно рано – на 54 години, от атеросклероза. Аутопсията установява, че причината за смъртта са увредени съдове на главния мозък. Имало е слухове, че развитието на заболяването е било провокирано от неизлечим сифилис, но доказателства за това няма.

Първия инсулт, довел до частична парализа и загуба на речта, Ленин получава на 26 май 1922 г. След това той над година и половина е във вилата в Горки в безпомощно състояние, прекъсвано от кратки ремисии.

Ленин е единственият съветски лидер, чието физическо състояние не е било пазено в тайна. Редовно са били публикувани медицински бюлетини. Освен това съратниците му до последно са уверявали, че вождът ще се оправи. Йосиф Сталин, който посещавал Ленин в Горки по-често от останалите членове на ръководството, публикувал във вестник „Правда“ оптимистични отчети за това как двамата с Ленин се шегували с презастраховащите се лекари.

Йосиф Висарионович Сталин

„Вождът на народите“ е страдал през последните години от живота си от тежки поражения на сърдечно-съдовата система, задълбочили се вероятно от нездравословния му начин на живот: работел е много, при това превръщайки нощта в ден, хранел се с мазна и люта храна, пиел е и е пушел, а не обичал да си прави изследвания и да се лекува.

Според някои информации „делото срещу лекарите“ (образувано е в началото на 1953 г. по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство – бел. ред.) е започнало, след като професорът кардиолог Коган посъветвал високопоставения пациент да си почива повече. Подозрителният диктатор приел това за опит да бъде отстранен.

Започвайки „делото срещу лекарите“, Сталин остава изобщо без квалифицирана медицинска помощ. Дори най-близките му хора не можели да говорят с него по тази тема, а придружаващите го лица били наплашени толкова, че след инсулта, който получава на 1 март 1953 г., той лежи на пода няколко часа, тъй като преди това е забранил на охраната да го безпокоят, без да ги е извикал.

Дори и след като Сталин навършва 70 години, публичното обсъждане на неговото здраве и прогнози кой ще управлява страната след оттеглянето му в СССР са били абсолютно невъзможни. Мисълта, че някога хората в СССР ще останат „без него“, е била смятана за кощунствена.

За първи път на народа е било съобщено за болестта на Сталин ден преди той да почине, когато той вече отдавна е бил в безсъзнание.

Леонид Брежнев

Леонид Брежнев през последните години, както се шегуваше народът, „управляваше, без да идва в съзнание“. Самата възможност за подобни шеги потвърждаваше, че след Сталин страната все пак беше силно променена.

Старчески болести 75-годишният генерален секретар на КПСС имаше достатъчно. Беше споменавана по-специално бавно протичаща левкемия. Така или иначе обаче е трудно да се каже от какво точно почина Брежнев.

Лекарите говореха за общо отслабване на организма, предизвикано от злоупотреба с успокоителни и сънотворни препарати и довело до загуба на паметта, на координацията и говорно разстройство.

През 1979 г. по време на заседание на политбюро Брежнев губи съзнание.
„Знаеш ли, Михаиле – казал Юрий Андропов на току-що пристигналия в Москва и несвикнал с подобни сценарии Михаил Горбачов - трябва да се направи всичко възможно и в това положение Леонид Илич да бъде подкрепен. Това е въпрос, свързан със стабилността“.

Телевизията политически убиваше Брежнев. В предишните времена неговото състояние можеше да бъде скривано, но през 70-те години на 20 век беше невъзможно  да се избягва редовната му поява на екран, включително и в пряк ефир.

Явната неадекватност на лидера в съчетание с пълната липса на официална информация предизвика крайно негативната реакция на обществото. Вместо съжаление към болния човек народът отговори с шеги и вицове.

Юрий Андропов

Юрий Андропов е страдал през по-голямата част от живота си от тежко бъбречно заболяване, от което в крайна сметка и умира.

Болестта му е довела до хипертония. В средата на 60-те години Андропов усилено е лекувал повишеното си кръвно налягане, резултати не е имало и е стоял въпросът той да бъде пенсиониран като инвалид.

Лекарят на Кремъл Евгений Чазов направи главоломна кариера благодарение на това, че е поставил правилната диагноза на шефа на КГБ и му е подарил близо 15 години активен живот.

През юни 1982 г. на пленум на ЦК на КПСС, когато оратор призова от трибуната „да бъде давана партийна оценка“ на разпространителите на слухове, Андропов неочаквано се намесил и с твърд тон казал, че „за последен път предупреждава“ онези, които си позволяват да казват нещо повече в разговори с чужденци. Според изследователи той е имал предвид преди всичко изтичането на информация за здравословното му състояние.

През септември Андропов отива на почивка в Крим, там настива и повече не се вдига от леглото. В кремълската болница му е правена редовна хемодиализа – пречистване на кръвта с помощта на апаратура, заменяща нормалната функция на бъбреците.
За разлика от Брежнев, който просто заспал и повече не се събудил, Андропов е умирал дълго и мъчително.

Константин Черненко

След смъртта на Андропов необходимостта страната да има млад динамичен ръководител беше очевидна за всички. Но старите членове на политбюро издигнаха за генерален секретар 72-годишния Константин Черненко, който формално беше човекът №2.

Както по-късно си спомня бившият здравен министър на СССР Борис Петровски, всички те са мислели, че ще умрат на постовете си, не ги е интересувала страната, още повече реформите.

Черненко отдавна е имал белодробен енфизем и заставайки начело на държавата, почти не е работел, рядко се е появяваше публично, говореше, задъхвайки се и гълтайки думите.

През август 1983 г. той прекарва тежко отравяне, след като по време на почивката си в Крим яде риба, хваната и опушена от съседа му по вила, вътрешния министър на СССР Виталий Федорчук. От подаръка яли мнозина, но на никого другиго не му станало лошо.

Константин Черненко почина на 10 март 1985 г. Три дни преди това в СССР се проведоха избори за Върховен съвет. Телевизията показа главния секретар на КПСС, който с нестабилна походка се приближава към урната, пуска в нея бюлетината, вяло махва с ръка и казва невнятно: „Добре“.

Борис Елцин

Борис Елцин имаше тежко сърдечно заболяване и според наличните данни е прекарал пет инфаркта.

Първият президент на Русия винаги се е гордял с това, че нищо не може да му се случи, спортуваше, плуваше в ледена вода и до голяма степен градеше имиджа си върху тези неща и беше свикнал да прекарва неразположенията на крак. 

Здравето на Елцин рязко се влоши през лятото на 1995 г., но предстояха избори и той се отказа от сериозно лечение, макар че лекарите предупреждаваха за „непоправими щети на здравето“. Според журналиста Александър Хинщейн той е казал: „Ако искате, след изборите ме режете, а сега се откажете“.

На 26 юни 1996 г., седмица преди втория тур от изборите, в Калининград Елцин получава инфаркт, което изключително трудно е било скрито.

На 15 август, веднага след встъпването си в длъжност, президентът влиза в клиника, където му поставят байпас. Този път той добросъвестно изпълнява всички указания на лекарите.

В условията на свобода на словото да се крие истината за здравословното състояние на държавния глава е трудно, но обкръжението му се е стараело, колкото е можело. В краен случай се признаваше, че има исхемична болест и временни простуди.

Прессекретарят Сергей Ястржембски разказваше, че президентът рядко се появява публично, защото е изключително зает с работа с документи, но ръкостискането му било желязно.

Отделно трябва да се спомене въпросът за отношението на Болис Елцин към алкохола. Политическите му противници постоянно преувеличаваха тази тема. Един от главните лозунги на комунистите по време на кампанията през 1996 г. беше: „Вместо Еля пияния да изберем Зюганов!“.
Публично обаче Елцин се появи пиян само един път – по време на прословутото дирижиране на оркестър в Берлин.

Бившият началник на президентската охрана Александър Коржаков написа в мемоарите си, че през септември 1994 г. в Шенън Елцин не слязъл от самолета за среща с премиера на Ирландия, не защото е бил пиян, а защото е получил сърдечен пристъп. Набързо консултирайки се, съветниците решили хората по-добре да вярват в „алкохолната“ версия, отколкото да се признае, че лидерът е сериозно болен.

Подаването на оставка, режимът и спокойствието се отразиха добре на здравето на Борис Елцин. Той живя като пенсионер почти осем години, макар че през 1999 г. според лекари е бил в тежко състояние.

Струва ли си да се крие истината?

Според експерти болестта за един държавен деец естествено не е плюс, но в епохата на интернета е безсмислено да се крие истината, а при умел пиар от това дори могат да се извлекат политически дивиденти.

Като пример анализаторите посочват президента на Венецуела Уго Чавес, който си направи добра реклама от борбата си с онкологичното заболяване. Привържениците му получиха повод да се гордеят с това, че техният кумир мисли за страната дори пред лицето на болестта и се сплотиха още по-силно около него.