В неделя е референдумът, с който върху гражданите на България пада огромната тежест да решат...нищо. Да, обществото се поляризира. Да, една смислена тема влезе в дневния ред, въпреки истерията около така нареченото похищение срещу Ахмед Доган. Обаче толкова.
Въпросът на референдума е толкова подвеждащ, че изходът е съвсем непредвидим. Както и разбира се последствията, които допитването до народа ще има върху развитието на ядрената енергетика в България. Остава едно – да се настаним удобно и да наблюдаваме цирка, който управляващи и опозиция ни организират. Настанете се обаче наистина удобно – защото с референдума се реже лентата на кампанията за парламентарни избори 2013.
Въпросът
„Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. Изисква се кратък отговор – да или не. Какво обаче означават те?
При отговор „да“ би следвало да очакваме ядрената енергетика в Република България да се развива чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. За момента единствената лицензирана площадка за това е в Белене. Обаче ако правителството реши, че иска да строи другаде? Справка – нови блокове (не централа) в Козлодуй.
При отговор „не“ избираме забрана на строеж на нова АЕЦ или на развитието на ядрената енергетика изобщо? Защото все още развиваме такава с централата в Козлодуй, а опцията за изграждане на нови мощности там звучи съвсем резонно с оглед цялата създадена инфраструктура.
Цената
Очевидно е, че въпросът не дава отговор. Тогава, изхождайки от икономическата логика и пренебрегвайки екологичната, нека се вгледаме в аргументацията. Изчистена от политическите джавкания, такава на практика няма. Основният компонент от предложението за строеж е цената, а вече четвърта година ясен отговор каква е тя няма.
Тази седмица се появиха кашони, преди известно време оценка на консултанти, прехвърчат протоколи, но в крайна сметка еднозначен отговор няма. Според поддръжниците на строежа цената е не повече от 10 млрд. лв., според противниците – поне толкова, но в евро.
Проектът
Намерението за строеж на АЕЦ „Белене“ датира от над 20 години. За този период почти нищо не е свършено, но е ясно, че са похарчени доста пари. Разбира се, колко точно – не е ясно. И сигурно никога няма да бъде. Бяха канени руски инвеститори, после западни, после щеше да се прави консорциум с участие и на едните, и на другите, а накрая стана ясно, че всички се оттеглят.
Позицията на сегашното правителство също премина през подобни фази – от гьола „Белене“, през гаранта за бъдещето на икономиката ни, до националната катастрофа, ако се решим да реализираме проекта.
Избори 2013
По-интересна (поне за мен) изглеждат политическите боричкания с оглед приближаващите избори и позициите, които имат отделните партии. Със сигурност резултатът от референдума, колкото и безсмислен да е той по своята същност, ще бъде размахван през следващата половин година и ще бъде използвани от партийните лидери за легитимиране на собствената позиция.
Мога да се обзаложа, че всички ще са победители и ще тълкуват резултата от референдума като ясен знак за доверието към себе си. Или по-скоро – за неодобрението на опонента.
Нека погледнем обаче заявените досега позиции, за да се видят пресечните точки между парламентарно представените сили с оглед неясния изход от предстоящите избори.
ГЕРБ – Не, не и не
През последните месеци позицията на ГЕРБ срещу проекта се втвърди. От една страна заради липсата на инвеститор и аргумента за високата цена, но от друга – заради ясния опит на партията да се противопостави на БСП на всяка цена. Така ще остане и занапред, независимо от резултатите на референдума.
Картата „Белене“ ще се размахва още дълго, за да се оправдава разточителството на БСП и строгите икономии, които твърдят, че налагат от ГЕРБ.
БСП – Твърдо за централата
Вечните поддръжници на АЕЦ „Белене“. Няма какво да се каже повече, червените категорично се обявяват за проекта и дори го приемат като възможност за дискредитиране на цялостната политика на ГЕРБ. Те обаче умело отбягват въпроса защо категорична цена няма и защо не е взето решение дали централата да я има, или не.
Именно протакането на проекта досега отваря вратите и за ново напразно бръщолевене след изборите – с оглед вариантите за формиране на управляваща коалиция.
ДПС – Не, ама ще видим
ДПС стоят далеч от цялата дискусия за бъдещето на проекта „Белене“. Те напуснаха парламента, когато трябваше да се гласува замразяването му и не изразяват категорична позиция. Насоченият пистолет срещу Ахмед Доган пък изцяло отмести вниманието на електората от този въпрос и го насочи отново по посока агресивност и дискриминация на база етнически произход. Редовната карта, която ДПС вади от ръкава преди избори.
Всъщност единствените по-категорични изказвания на партията по темата са именно на Ахмед Доган и в тях се говори против строежа на централата. От партията обаче твърдят, че Доган се е оттеглил и силният човек вече е Лютви Местан. Той пък категорични позиции не заема по правило, което го прави удобен коалиционен партньор и за двете водещи партии. Колко и ГЕРБ да отхвърлят подобен вариант.
Кунева – Зависи на кого ще сме удобни
Изключително странна е позицията на Меглена Кунева. Рядко се среща нова партия с претенции за водеща роля на предстоящи избори да няма позиция по толкова важен въпрос. „България на гражданите“ призовават за бойкот на референдума заради неясно поднесения въпрос.
Той обаче едва ли пречи на заявяването на ясна позиция за бъдещето на ядрената енергетика. По-скоро отново става дума за тънки сметки и опит за запазване на репутацията независимо от резултата. А при евентуална ниска активност и Кунева ще се обяви за победител с аргумента, че е отказала много хора от гласуване.
Най-смели изглеждат позициите на така наречените сини – всички нароили се в дясното пространство формацийки, както и на Атака.
Независимо дали става дума за Костов, Кабаиванов, Димитров или който там е останал от някогашната десница, всички са против проекта „Белене“. На този етап това ги нарежда до ГЕРБ, но само ако успеят да прескочат бариерата за влизане в парламента. Това засега изглежда трудно и ще изисква доста усилия. Част от тях ще са свързани с изхода от референдума, като всички, гласували с „не“, категорично ще бъдат припознати като симпатизанти на синята идея.
За Атака е ясно – партията има може би най-последователната политика по отношение на строежа на втора ядрена централа и преследването на енергийна независимост. Езикът на Атака обаче не позволява по-близки взаимодействия с нито една от останалите партии, а по всяка вероятност следващият парламент ще бъде създаден без участието на предвожданите от Волен Сидеров националисти.
Равносметката
И след всичко това, какво? Нищо. В нощта след референдума всички ще са победители, победени няма да има. И така до изборите – когато също едва ли някой ще се признае за победен.
Докато текат всички циркове с кашони, комисии, протоколи и препирни около проекта обаче, все още така и не става ясно колко скъп ще е токът от евентуалния нов АЕЦ.
Не става ясно и дали напънът за строеж не се дължи на факта, че вече сме надхвърлили дела енергия, който трябва да се произвежда от възобновяеми източници и сега ни трябва нова, огромна конвенционална мощност.
Не става ясно къде изчезват парите за гьола и защо искаме да строим централа по технология и на площадка, която е морално остаряла.
Има ли тогава значение моят глас?