Високоскоростният интернет за домашно ползване е най-скъп в Съединените щати в сравнение с почти цялата останала част от света, пише Би Би Си. Цената е в пъти по-висока от Великобритания, Франция, България, Южна Корея. Въпросът е: „Защо?“.
Във Вашингтон, Ню Йорк и Сан Франциско стандартни пакети се продават съответно за 68, 70 и 99 долара. Жителите на Лондон, Париж и Сеул плащат 38, 35 и 15 долара.
За скорост от 45 мегабита в секунда отвъд Океана плащат средно по 90 долара на месец. Като добавим телевизия и телефон към пакета, сумата нараства до 200 долара.
„Американците плащат толкова много, защото просто нямат друг избор“, коментира пред Би Би Си Сюзан Крауфорд – бивш съветник на президента Обама по въпросите за науката, технологиите и иновациите.
Реалността е, че въпреки огромния пазар на практика има само два основни интернет провайдъра. Монополизирането води до високи цени.
Само в много малко градове хората имат известни привилегии. В Канзас сити например жителите се радват на интернет (доставен от Google) със скорост от 1 000 мегабита в секунда срещу 70 долара на месец.
При еднократна такса от 300 долара всеки потребител получава интернет със скорост от 5 мегабита в секунда за срок от 7 години. От Google се готвят да включат промоцията и в други два града – Остин и Прово, но това е капка в морето.
В отговор на монопола редица общини се заемат с изграждането на собствени мрежи за достъп до световната мрежа. Това неизбежно води до падане на цените, но това са по-скоро изключения от правилото, отколкото тенденция.
Според Сюзан Крауфорд високите цени създават дигитално разделение, като по този начин бедните американци са изолирани от качествения високоскоростен интернет. За нея е налице комуникационна криза, която е силно деструктивна.
„Както електричеството, така и интернетът би трябвало да е еднакво достъпен за всички на разумни цени, за да може всеки сектор от индустрията да процъфтява“, споделя Крауфорд пред Би Би Си.
Журналистът Рик Кар, който прави документален филм по темата, счита, че най-важната стъпка за по-ниски цени е разбиване на монопола. Във Великобритания регулаторният орган разпореди на компанията British Telecom да позволи на други фирми да използват телефонната й мрежа за достъп до домовете на Острова.
В САЩ обаче се толерира изграждането на отделни собствени мрежи, а не използването на една от всички. И така на сцената остават само големите играчи.
Има и мнения, че американският подход е по-добрият в дългосрочен план, защото с наличието на много мрежи може да се гарантира, че 100% от американците ще имат възможност за достъп до високоскоростен интернет.
В Европа различните цени се определят най-вече от различните скорости на достъп, докато в Съединените щати се насърчават различните технологии и възможността за избор на начин за достъп – телефон, кабел, безжичен или сателитен. Съответно се инвестира много в изграждане на необходимата инфраструктура.
„Сега плащаме повече, но градим бъдещето“, категорични са защитниците на американска стратегия.
И изтъкват, че настоящата политика е превърнала Съединените щати в единствената страна в света, в която всеки жител има достъп до високоскоростен кабелен интернет.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.