Равносметката за 2014 г.: Два вота, две правителства, една оставка

Депутатите от ГЕРБ бойкотираха заседанията на парламента, а лидерът на партията Бойко Борисов обясняваше, че БСП е ДПС ги мързи да ходят на работа и без "Атака" парламентът не може да съществува.Снимка: Булфото

4 / 14

"Всеки ден от това управление е път към националната катастрофа. Една година България спря развитието си и реформите си. Това не може да продължава“, твърдеше Бойко Борисов още в началото на годината.

Студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за пореден път окупираха сградата на Ректората през януари. 

В същото време пред парламента продължаваха и протестите, макар и не толкова мащабни, колкото бяха през лятото на 2013 година, на недоволните от кабинета на Пламен Орешарски. Те продължиха, докато през лятото експремиерът не хвърли оставка, а служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов нареди да се махна огражденията пред парламента.

Дотогава депутатите от ГЕРБ бойкотираха заседанията на НС, а лидерът на партията продължаваше да отстоява тезата си, че не е нормално победителите на изборите, в случая ГЕРБ, да са в опозиция, а да управляват втората и третата партия.

След всяко провалено заседание на парламента  лидерът Бойко Борисов обясняваше, че "БСП и ДПС ги мързи да ходят на работа, видно е, че без "Атака" този парламент не съществува".

Това беше и основният му аргумент да иска провеждането на извънредни парламентарни избори заедно с европейските на 25 май.

"Най-правилното, най-безболезненото за държавата, без да се харчат допълнителни 20-30 милиона за предсрочни избори, е да се направят избори две в едно", призоваваше той, но до този сценарий така и не се стигна заради отказа на Орешарски да подаде оставка, въпреки натиска на протестите.

Орешарски категорично отказваше да се откаже от властта и настояваше да минат евроизборите, които според него ще докажат дали управлението е легитимно или не.

БСП и ДПС се надяваха на евровота да получат заедно повече гласове от ГЕРБ и по този начин да покажат, че те трябва останат на власт.

Очакванията им обаче се провалиха. ГЕРБ спечели 30.40% от гласовете , БСП 18.94%, а ДПС – 17.26%.
Свои представители в ЕП изпратиха и  "България без цензура", която получи 10.66% от действителните гласове и Реформаторският блок с 6.45%.

За пръв път ДПС почти изравни резултата си с този на БСП, което накара социалистите да признаят, че са допуснали грешки в управлението.

В същото време това даде сила на ДПС да поиска повече власт.

Само три дни след евроизборите, на 28 май, лидерът на ДПС Лютви Местан вече призна, че кабинетът „Орешарски" няма да оцелее до края на мандата си, защото „такива са политическите реалности" и даде заявка за предсрочни парламентарни избори.

Лидерът на ДПС беше категоричен, че за движението властта не е самоцел и сподели, че "движението може да се откаже от власт в името на националния интерес. А не е лесно да се откажеш от власт“.

Така в крайна сметка се оказа, че не протестите, нито пък опозицията, която внесе четири вота на недоверие срещу  кабинета - за провал в сектора на енергетиката, в областта на инвестиционното проектиране, за регионалното развитие и инвестициите, за сектор "Сигурност“, свалиха правителството на Пламен Орешарски, а партия подкрепяла правителството.

Очаквано това предизвика гнева на социалистите, които определиха като грешка коалицията с ДПС и се зарекоха да не реализират следващ управленски мандат с движението при каквито и да е резултати на избори.
След провала на евровота в редиците на БСП се заговори и за избор на нов лидер на партията.

Така на 27 юли, след 13 години начело на левицата, Сергей Станишев подаде оставка и лидер на БСП стана Михаил Миков, с надеждата на социалистите, че той ще успее да събере по-голяма подкрепа за партията на предсрочните избори.

Станишев пък, който оглави листата на БСП за представители в ЕП и уверяваше по време на кампанията, че ще остане като депутат в националния парламент, в крайна сметка се отказа от постовете си в България и замина за Брюксел. Той мотивира решението си с важните задачи, които има като лидер на ПЕС.

Накрая правителството на Пламен Орешарски подаде оставка на 23 юли след 421 дни управление.
Краткият мандат на 42-рия парламент премина под знака на процедурни хватки и почти перманентна липса на кворум и заради това на шега Пламен Орешарски дори изрази съмнение дали Народното събрание ще събере нужното присъствие, за да гласува оставката на кабинета му.

Президентът Росен Плевнелиев разпусна Народното събрание с указ от 6 август, насрочи предсрочни избори на 5 октомври и назначи служебно правителство с премиер проф. Георги Близнашки.

И през трите месеца управление на служебния кабинет то беше непрекъснато критикувано от БСП и ДПС. Основните обвинения срещу него бяха, че подготвя почвата за служебна победа на изборите на ГЕРБ и че харчи прекалено много. 

Последва вяла предизборна кампания, а въпреки заявките на всички политически сили, че най-накрая ще се спре купуването на гласове, това така и не се случи. 

Изборите на 5 октомври обаче не увенчаха нито една от участващите партии с категорична победа и възможност за пълно мнозинство, което да даде и спокойствие за съставяне на правителство.

За пръв път в модерната си политическа история България има парламент, съставен от 8 партии и коалиции  - ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ, БДЦ и „Атака“.

Парадоксът е, че този състав е постигнат също с невиждана досега рекордно ниска избирателна активност - 48%.
За пръв път се яви и феноменът независим депутат да влезе в парламента веднага след изборите. Това се случи с Ана Баракова, която беше избрана с преференциален вот от листата на БДЦ, но отказа да се откаже от мястото, въпреки натиска от страна на ръководството на партията и така остана единственият нечленуващ в група депутат от първия ден на Народното събрание на 27 октомври.

Заради разнородния състав на парламента и съставянето на правителство се оказа трудна задача.

Първата по вот на избирателите - партия ГЕРБ, в продължение на няколко седмици провежда последователни консултации с всички осем партии, преминали 4-процентния праг и намерили място в НС.

Въпреки всичко обаче този път Бойко Борисов беше твърдо решен да състави правителство, макар и в коалиция и с цената на големи компромиси, защото страната има нужда от това

Той обаче категорично отхвърли подадената ръка от Лютви Местан, който още в изборната нощ обяви, че движението е готово да подкрепя правителството в продължение на 300 дни.

Вместо това Борисов припозна като свой естествен партньор във властта Реформаторския блок и първоначално отказа подкрепата на ПФ. Реформаторите обаче категорично настояха, че във властта трябва да участват и „патриотите“, което доведе до нови преговори и в крайна сметка беше подписано коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ, а с ПФ и АБВ – декларация за подкрепа, и вторият кабинет с премиер Борисов положи клетва на 7 ноември.

Партията на Георги Първанов получи и вицепремиерско място в лицето на социалния министър Ивайло Калфин, а ПФ нямаше пост във властта, докато не се стигна до заплахата, че ще оттегли подкрепата си за правителството, защото Орхан Исмаилов от квотата на НПСД на Корман Исмаилов беше назначен за зам.-министър на отбраната.
След седмици преговори накрая РБ и ПФ намериха компромис и Димитър Кюмюрджиев стана зам.-министър на отбраната от квотата на „патриотите“.

Така засега парламент и правителство има, но дали ще изкарат пълния си мандат, предстои да видим.