Политиката на 2014-а: Facebook-ът ми срещу Facebook-ът ти

2014 година се пръсна по шевовете от политика. Имаше протести, падна кабинетът, БСП и ДПС се скараха, Близнашки стана премиер, ГЕРБ спечели, осем партии влязоха в парламента, четири от тях закрепиха кабинета. Борисов пак е премиер.

Водиха се много битки – между един и много политици, между партии и цели институции. И много от тях започнаха и свършиха на едно единствено място - във Фейсбук.  Ако миналата година беше годината, в която Фейсбук бе на гражданското общество, защото оттам тръгнаха всички протести, то през тази мрежата беше изцяло на политиците.

2014-та година превърна политиците в нещо като интернет герои, които в повечето случаи си казваха истините „право в очите”, без дори да се видят. Виртуалните им дуели се водиха в реално време пред погледа на многолюдната тълпа, съпроводени от възторжени аплодисменти под формата на стотици и хиляди лайкове.  Зяпачите в профилите им ги окуражаваха или освиркваха с десетки и десетки коментари.

Така Фейсбук се превърна в новата трибуна на политиците. И промени не само общуването между политиците, но и самата политика. Защото вече не е нужно да се свиква пресконференция, за да се обяви позиция. Не е нужно да се чакат два дни тя да излезе в утрешната преса. И още два за отговора на опонента. С Фейсбук всичко става на живо и за часове, понякога и за минути.

Най-пресният пример е от началото на декември, когато министерският бунт срещу ромите тръгна именно от Фейсбук. Първо там здравният министър Петър Москов написа в профила си, че спира линейките в махалите на ромите. На 7 декември той постна:

„Само за последните 24 часа има два нови случая на нападение и побой над лекари от Спешна помощ...
До тук с приказките за това кой какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв...
От утре, навсякъде където е имало такива инциденти, екипи на СП ще влизат само след постигнато споразумение с местните "лидери на мнение" на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията…”

Всички знаем какво последва след това. Много от реакциите бяха и във Фейсбук. Но други дойдоха от партийните централи или от парламентарната трибуна. Така политиците за пореден път легитимираха Фейсбук като място за политика, като арена на сблъсък, като своеобразен нов парламент.

Едни от най-активните на това поле се оказаха лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и този на ДСБ Радан Кънев. Сблъсъците им във Фейсбук преди и след изборите създадоха впечатление, че именно в интернет се решава големият въпрос - ще има или не правителство на България. 

„Крайно съм неудовлетворен от подготовката на Реформаторския блок за днешните консултации”, написа Борисов в профила си  в разгара на преговорите за сформиране на кабинет на 15 октомври.

Два дни по-късно, на 17 октомври, Кънев отвърна с пост в профила си, че Борисов явно не иска да прави коалиция с Реформаторите.

„Между ГЕРБ и РБ има над 90% съвпадение… Между ГЕРБ и ПФ има около 60% … Резултатът е: ГЕРБ прекратява преговорите с РБ и обявява коалиция с ПФ. Изводът - или Борисов не иска коалиция с Реформаторите, или играе доста плоска и евтина игра на изнудване и разцепване”, написа лидерът на ДСБ.

По това време Фейсбук комуникацията между Борисов и Кънев достигна пика си. Това е най-тежкият момент на преговорите – когато трябваше да се реши кой да е премиерът. Тогава двамата родиха нова мода в отношенията между политиците и започнаха да си общуват със заглавия на известни музикални парчета. След като беше номиниран от ГЕРБ за премиер, Кънев пусна в профила си парчето на AC/DC Stiff Upper Lip, което трябваше да каже, че не трепва пред предизвикателството. Ден по-късно Борисов му отвърна недвусмислено с парчето на Aloe Blacc - Ticking Bomb – цъкаща бомба.

Последваха още музикални послания и от други политици. Трети пък си забраниха да публикуват песни, защото това вече не беше просто музикален поздрав.

А Фейсбук намеците между Борисов и Кънев не свършиха дори и когато вече имаше разбирателство за кабинет.

„Днес взех най-тежкото решение в живота си”, написа Борисов на 4 ноември, деня, в който ГЕРБ и РБ си стиснаха ръцете, че той ще е премиерът на новия кабинет. „Обсъдихме различни варианти и заедно преценихме и плюсовете, и минусите за участието ни в Кабинет. Въпреки трудностите, се обединихме, че това е единственият шанс да опитаме да стабилизираме държавата”.

Два дни по-късно ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ подписаха за бъдещото управление в парламента, а Радан Кънев постна: „Е, на мен най-тежкият ми ден беше днес. Не последната седмица на денонощни преговори, нито вчерашния ден на висящия постоянно на косъм компромис. А днес - мързелив и нервен, "празен" ден, в който претеглях плюсовете и минусите на компромиса и проследих реакциите на хора, които са важни за мен.

И още от сблъсъците отпреди партньорството:

Радан Кънев:„Отношенията ни с Борисов не са сложни. Моите отношения с него са изключително прости и са сложени в предизборната платформа на РБ. А отношенията на Борисов със самия него изглеждат доста усложнени, ако съдим по медийните му изяви. Това не е проблем от моята компетентност и не е политически проблем за РБ. Това е проблем за партия ГЕРБ, която очевидно се люшка под настроенията на собствения си лидер и има по три позиции дневно.

Борисов: „Толкова съм свикнал някой да оправдава неуспеха си с мен, че дори не ми се коментира казаното от г-н Кънев, защото истински се надявам, че Реформаторският блок ще бъде наш партньор”.

Лидерът на ДСБ не е единственият, с когото Борисов се дуелира във Фейсбук. В началото на годината, когато лидерът на ГЕРБ бе просто лидер на опозицията в парламента, негова основна мишена бяха Станишев, Орешарски и Местан.

„Свикнал съм да слушам и да чета в последните 10 години много лъжи на Станишев, много неверни неща и отдавна съм спрял да обръщам внимание на неговите изявления, но казаното от него вчера, ме кара да бъда по-внимателен в прочита”, пише Борисов през март по повод въпроса на тогавашния лидер на БСП какво ще стане, ако някой поиска референдум за Кърджали.

През април Станишев му връща с критики за променената позиция на ГЕРБ по кризата в Украйна. „Свидетели сме на тотално лицемерие в поведението на Бойко Борисов. Говори едно в България, отпращайки едни послания към българските граждани по отношение на Русия, а след това говори и върши друго в Европа”.

Борисов не щади и Местан във Фейсбук. „Както многократно съм казвал, винаги когато някой критикува Лютви Местан, той веднага търси оправдание за своите грешки, говорейки за други хора”.

Фейсбукът на Борисов е оръжие и срещу Волен Сидеров. Именно от профила си там лидерът на ГЕРБ съобщи, че е осъдил за клевета шефа на националистите. „Сидеров ще трябва да ми заплати общо почти 200 000 лева, в това число и разноските по делото”, написа Борисов.

Стената на Борисов „атакува” и Орешарски, докато още е премиер: „Тези хора тотално се окаляха, аз съм потресен, дори трудно мога да изразя възмущението си. След като седна на една маса в Сочи с Янукович, днес разбирам, че Орешарски ще си сътрудничи със Северна Корея в сферата на образованието и медиите”.

Фейсбукът влезе в политиката и само като средство за информация, от възможностите, на които политиците и техните пиари се възползват с пълни шепи. Така например при последната визита на Борисов в Брюксел профилът му в социалната мрежа информираше за всяка негова стъпка.

„Пътувам за срещата с председателя на Европейския парламент - Martin Schulz . След като се видим, ще дадем пресконференция, която може да проследите на следния линк”, написа Борисов. Малко преди това в профила му се появи и линк, на който да се наблюдава пресконференцията му с председателя на Европейската комисия Jean-Claude Juncker.

По същото време и Станишев, лидер на ПЕС, написа в профила си:  „В момента пътувам за #Лисабон, където утре участвам в международна парламентарна конференция на Прогресивния Алианс на тема: "Качествени работни места и образование".

Разбира се, политиците, както всички останали хора, ползват Фейсбук и за лични съобщения. Така например на 15 ноември Борисов пише: „Имаме си първото бебе в кабинета. Правосъдният министър Христо Иванов днес стана баща на син и ни почерпи за радостното събитие".

На 10 октомври пък си спомня за починалата си майка и пише:

„Преди 16 години на днешния ден ни напусна мама Мецанка. Много я обичах и ми е много тъжно за нея. Мама Мецанка беше най-добрата жена на света, тя ме научи да различавам доброто от злото. Често ми казваше - „никога не прави това, което на теб не искаш да ти се случи”. До ден днешен от този принцип се ръководя в действията си. Благодарение на нея съм това, което съм. Знам, че тя ме гледа отгоре и е важно за мен да одобрява моите решения.”

И въобще по всичко личи, че  на бъдещите историци няма да им е трудно да опишат времената ни. На тях няма да им е нужно да четат томове стенограми и спомени на съвременници. Достатъчно ще е  да прегледат профилите във Фейсбук на основните герои от нашето време, за да сглобят картината.