Пътят към бежанските лагери в турския град Суруч се вие сред ивици яркожълта рапица, а докъдето стига погледът, се простира полупустинен пейзаж с напъпили дръвчета шамфъстък.
В бежанския лагер "Арин Мирксан" рояк деца посрещат всеки посетител с V-образния знак с два пръста, разпознаван по света като призив за мир или израз на радост от победа. Това в случая е поздравът на бойците от кюрдската военизирана организация в Сирия "Сили за защита на народа" (YPG), пише Любомир Мартинов от БТА.
Създадени през 2004 г. като въоръжено крило на сирийската кюрдска партия "Демократичен съюз", "Силите за защита на народа" се превръщат във важен фактор в сирийската гражданска война и най-вече по време на боевете за град Кобане.
Култът към тази организация е огромен, предвид че и самият лагер носи името на жена боец от въоръжената групировка. Когато бойци на Ислямска държава атакували стратегически хълм до Кобане, Арин Мирксан излязла на пътя им и се взривила, отнемайки живота на няколко джихадисти.
Благодарение на саможертвата й хълмът, който сега носи нейното име, бил удържан още два дни и това дало достатъчно време на много жители на града да избягат от сраженията.
Кюрдски бежанец на около 70 години, който от съображения за сигурност ще нарека Афран, само преди половин година е бил заможен фермер и собственик на седем магазина и няколко къщи в Кобане. Сега е собственик на сива брезентова палатка 3 на 3 метра, в която живее със съпругата си и още четирима членове на семейството. Разполагат общо с три дюшека, реотанова печка и килимче, на което сме седнали по турски, пием чай и разговаряме.
"Преди войната животът ни беше евтин, за 15 лири можех да отида навсякъде в Сирия. Ако преди можех да си купя за 15 лири толкова хляб и толкова захар, сега за същото количество ще трябва да дам 2000 лири", каза Афран, докато намотава традиционния си памучен червено-бял шал около главата.
Млад член от семейството му донесе отнякъде пет ябълки и четири портокала - удивително как тези хора бяха готови да споделят с нас оскъдната си храна.
"Дошло им е до гуша тук да идват хора и да ги съжаляват или да хвърлят няколко пакета храна и дрехи и да си тръгнат. Бежанците имат нужда някой да си поговори с тях, да ги поразсее, да ги накара за малко да забравят тежката си участ", каза ръководителят на групата ни Шабан Кар. Той е представител на местна неправителствена организация, работеща за насърчаване на междуетническата и междурелигиозната толерантност.
Афран избягал от Кобане преди шест месеца под прикритието на нощта към турската граница. Минал през опасен терен с противопехотни мини, които турската армия залага в този участък през 50-те години на 20 век. Правозащитната организация "Хюман райтс уоч" алармира през декември, че трима души са настъпили мини, бягайки към Турция, която е поела ангажимент да разчисти и обезопаси тези зони до 2022 г.
Навън настава еуфория - децата от лагера учат приятелите ми на кюрдски танци и песни. Момиченце на около седем години показва скицника си с рисунки на въоръжени с автомати мъже, танк и джип с картечница, на който е окачен кюрдският флаг. "Да живее Кобане, да живее И Пе Ге", крещят децата. Родителите им се оплакват, че заради лошото време често боледуват, а лекарствата и медицинският персонал не достигат за близо петте хиляди обитатели на лагера.
В построения в началото на тази година от турската Дирекция за управление на бедствия и извънредни ситуации (AFAD) лагер в покрайнините на Суруч гледката е коренно различна – стабилна настилка, която не става на кал, когато завали, перални помещения, чисти бани и тоалетни и дори помещения за намаз.
"Не искам центровете за настаняване да бъдат наричани бежански лагери, защото условията там са добри и стават все по-добри. За да облекчи съдбата на бежанците в Турция, Анкара е инвестирала 4,5 милиарда долара до края на 2014 г., а целият останал свят - едва 250 милиона долара", каза за БТА Мехмед Екинджи, един от районните кметове на Шанлъурфа - най-големият областен град в околността.
Араби и кюрди живеят разделени в правителствения лагер, за да не започнат сблъсъци на етническа основа и да не се пренесе сирийският конфликт на местна почва, каза уредникът на лагера.
"Живеещите във всеки от секторите тук избират свой отговорник, който ги представлява и преговаря при необходимост с управата на лагера. По този начин се опитваме да ги научим на демокрация", допълни той.
Редно е да се запитаме защо бежанците от "Арин Мирксан" не желаят да се преместят в новопостроения лагер с капацитет 35 000 души, в който условията за живот са многократно по-добри на пръв поглед.
"Тук се чувстваме като у дома си, изградили сме си общество, хората се опитват да ни осигурят живота, който имахме преди. Омръзнало ни е да се местим и да ни раздават заповеди какво да не правим и къде да не ходим", каза бежанка от Кобане.
Заради недоверието на много кюрди към турското правителство някои от обитателите на лагера казват, че предпочитат да живеят именно в "Арин Мирксан", който е управляван от община Суруч, контролирана от прокюрдската Народна демократична партия (HDP).
Кюрдските бежанци в Суруч мечтаят някой ден да се върнат в Кобане и да започнат живота си отначало. Страх ги е обаче да се върнат, за да не бъдат убити от Ислямска държава, а някои разказват, че от домовете и фермите им не е останало нищо след боевете.
От началото на сирийската гражданска война през 2011 г. 12,9 милиона са вътрешно разселените сирийци, а над 3,9 милиона са избягали от Сирия по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Близо 200 000 души избягаха в Турция при настъплението на Ислямска държава срещу Кобане, започнало през септември 2014 година. В края на януари тази година "Силите за защита на народа", които получиха подкрепление по суша от иракските кюрдски милиции пешмерга и по въздух от водената от САЩ коалиция, успяха да отблъснат бойците на джихадистката групировка и да ги обърнат в отстъпление.
Джихадистите обаче запазиха позициите си в някои от околните на Кобане села, а някои бежанци споделят, че Ислямска държава продължава да има агенти и в самия град.
"Не мога да се върна в града си. Ислямска държава е още там. Не мога да разбера защо ни причиниха това. Ние сме мюсюлмани, те също твърдят, че са мюсюлмани и въпреки това ни убиват. Ако те са истинските мюсюлмани, то какви сме ние", недоумява бежанка от Кобане, майка на две деца.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.