Това да идват избори е нещо толкова интересно, че ако някой по-даровит кинорежисьор се беше сетил по-рано, можеше да се направят такива блокбастъри, че да върнат пиратите на Карибите, шифъра при Леонардо, а Супермен на неговата си незнайна, но много далечна планета.
Като се почне от компроматните войни, през небрежните изяви из разни медии, които уж нямат общо с вота, и накрая се стигне до честните битки за електоралната любов и за няколкото гласа повече, основаващи се на обещания в розови нюанси.
Дотук добре, тази картина е позната, но не е ли време пак да се насладим на това изборно зрелище? Не останаха ли само 2 месеца до изборите? Къде са кофите с кал и щедрите думи? Ето на тия три въпроса се опитвам да си отговоря в последно време и не успявам. До днес, когато ей така от нищото ми хрумна отговорът – ами просто няма кандидати. Тия, които ги има, си го правят, ама понеже тая група на тия (стана сложно) възлиза чисто и просто на един човек, то не можем да усетим зрелището истински.
Ето ви доказателства - кандидат №1 (стига да искате, може да се чете „първи”) доскоро се беше хванал за сърпа и обикаляше села и паланки, после се появи тук-там, каза няколко мили думи и пусна небрежната усмивка, казваща „не бе, то това не е, защото ме чакат избори, аз отдавна исках да кажа тия неща...”.
Другите изобщо ги няма в схемата – кандидат №2 (четете както искате, така или иначе е неизбираем) се опитва да изглежда достолепен и да обединява ли обединява десния електорат, който пък си мисли как да се самопрецака.
Всъщност именно кандидат №2 е единственото ново нещо на обречения на нищослучване изборен фронт. Изключително сериозен професионалист в областта си и изключително непознат извън нея, претендентът за поста на „Дондуков” №2 дойде отникъде, носейки едно единствено послание, подшушнато от най-големия въжделенец за Силна България – „Той (оня, който беше в края на 1996) не е”. Принципно добро послание – просто, лесно, помни се, но не хвърля ръкавицата и не води до битка. И не води до президентско кресло – съжалявам.
Следващият кандидат, №3, даже още не си знае пола. Иначе го има, или поне така ни убеждават няколко царедворци. Но поне вадят основателна причина за забавянето – „ние сме центристи и го вадим последни”. Или поне така правели на Запад.
Вечният кандидат пък (няма номер, щото му е паднал някъде на магистрала „Тракия”) си мисли да излезе от засада и да пообере недоволните гласове, т.е. да повтори упражнението.
Винаги ентусиазиран за трима сега той чака, и чака, и чака... Колкото и да чака, имунитет няма да му дадат, поне да почне с призивите, компроматите и „скандалните” факти, до които стигат само неговите хора. Между другото, колкото и смешно да звучи, понякога е прав, но в морето от празни обвинения малко хора го вземат на сериозно.
Както и да е, след всички тия доводи, излиза, че май могат да се посъберат герои за някоя интересна сценка и затова излизам със следния апел: „Моля ви, кандидати, почвайте се, няма време. Декларирайте кой от коя страна е, кой за какво ще се бори и кой какво ще дава, че лятото ще стане скучно.
Ние, избирателите, сме зажаднели за вашите дебати, за вашите усмивки и за самите вас. Нуждаем се от вашата компания в истинска кампания. Зарадвайте ни!”
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Като се почне от компроматните войни, през небрежните изяви из разни медии, които уж нямат общо с вота, и накрая се стигне до честните битки за електоралната любов и за няколкото гласа повече, основаващи се на обещания в розови нюанси.
Дотук добре, тази картина е позната, но не е ли време пак да се насладим на това изборно зрелище? Не останаха ли само 2 месеца до изборите? Къде са кофите с кал и щедрите думи? Ето на тия три въпроса се опитвам да си отговоря в последно време и не успявам. До днес, когато ей така от нищото ми хрумна отговорът – ами просто няма кандидати. Тия, които ги има, си го правят, ама понеже тая група на тия (стана сложно) възлиза чисто и просто на един човек, то не можем да усетим зрелището истински.
Ето ви доказателства - кандидат №1 (стига да искате, може да се чете „първи”) доскоро се беше хванал за сърпа и обикаляше села и паланки, после се появи тук-там, каза няколко мили думи и пусна небрежната усмивка, казваща „не бе, то това не е, защото ме чакат избори, аз отдавна исках да кажа тия неща...”.
Другите изобщо ги няма в схемата – кандидат №2 (четете както искате, така или иначе е неизбираем) се опитва да изглежда достолепен и да обединява ли обединява десния електорат, който пък си мисли как да се самопрецака.
Всъщност именно кандидат №2 е единственото ново нещо на обречения на нищослучване изборен фронт. Изключително сериозен професионалист в областта си и изключително непознат извън нея, претендентът за поста на „Дондуков” №2 дойде отникъде, носейки едно единствено послание, подшушнато от най-големия въжделенец за Силна България – „Той (оня, който беше в края на 1996) не е”. Принципно добро послание – просто, лесно, помни се, но не хвърля ръкавицата и не води до битка. И не води до президентско кресло – съжалявам.
Следващият кандидат, №3, даже още не си знае пола. Иначе го има, или поне така ни убеждават няколко царедворци. Но поне вадят основателна причина за забавянето – „ние сме центристи и го вадим последни”. Или поне така правели на Запад.
Вечният кандидат пък (няма номер, щото му е паднал някъде на магистрала „Тракия”) си мисли да излезе от засада и да пообере недоволните гласове, т.е. да повтори упражнението.
Винаги ентусиазиран за трима сега той чака, и чака, и чака... Колкото и да чака, имунитет няма да му дадат, поне да почне с призивите, компроматите и „скандалните” факти, до които стигат само неговите хора. Между другото, колкото и смешно да звучи, понякога е прав, но в морето от празни обвинения малко хора го вземат на сериозно.
Както и да е, след всички тия доводи, излиза, че май могат да се посъберат герои за някоя интересна сценка и затова излизам със следния апел: „Моля ви, кандидати, почвайте се, няма време. Декларирайте кой от коя страна е, кой за какво ще се бори и кой какво ще дава, че лятото ще стане скучно.
Ние, избирателите, сме зажаднели за вашите дебати, за вашите усмивки и за самите вас. Нуждаем се от вашата компания в истинска кампания. Зарадвайте ни!”