През прозореца на малката стая, в която се е сгушила редакцията на Dnes.bg, се вижда една от централните софийски улици. Не е нужно голямо усилие, когато надникваш, за да откроиш големия контраст на реалността в София.
Миналата седмица, пред входа на офиса, една слаба жена поиска парче от сандвича ми, защото не е хапвала от няколко дни. Днес сутринта, на път за работа, подминах добре облечен бизнесмен, който уговаряше по телефона си покупка за петцифрена сума.
Сблъсквам тези детайли, за да подчертая още веднъж контраста, който прозира в съдбите на обикновените българи няколко месеца преди членството на страната в ЕС.
Мога да си представя трудността, която срещат западните ни колеги, особено агенционните журналисти, когато се наложи да изпратят репортаж за българската столица. Тук еклектиката е пълна, възможността за избор на реалности и версии за едно събитие варира между две противоположни оценки.
Ако искаш снимка на бедни хора- снимаш просяците пред ЦУМ, ако искаш снимка на българи със смайващо големи доходи - просто се обръщаш и снимаш ЦУМ.
Сега ще ви съобщя някаква новина. Казвам някаква, защото срещам огромна трудност да определя добра или отчайваща е тя. Вече казах за контрастите...
„Европейската комисия във вторник ще открие пътя за присъединяването на България и Румъния към ЕС през януари 2007. Но многото ненаписани домашни работи от двете страни и съответните заплахи със санкции показват, че бедните черноморски страни само по милост прескачат летвата. „
Това съобщи днес DW и имайки предвид сигурните източници на една от най-елитните световни медии, съм напълно сигурен, че ще стане точно така.
„Приемат ни!“- би изкрещял оптимистът, „Ние сме тройкаджиите на ЕС“- би казал реалистът. Песимистът няма да го цитирам, защото ще е твърде експресивно изказване дори и за моите либерални разбирания.
Българският президент Георги Първанов каза в интервю за EuroNews, че отлагането на членството на страната ще разочарова българите.
По-логичният въпрос обаче е не трябваше ли българите отдавна да са разочаровани? Не трябваше ли да са разочаровани от показните убийства, от наглата корупция, от вездесъщата организирана престъпност?
Толкова ли сме закъсали с рецепторите си за автентичност, че авторитетният германски всекидневник Die Welt трябваше да ни напомня, че бившата ДС дърпа конците? Променило ли се е нещо от 2002-ра, когато известният британски журналист Тим Себастиан от ВВС каза право в очите на тогавашния български премиер: „Но вашата търговска система е доминирана от мафията - отгоре до долу, от най-малкото павилионче...“
Не трябваше ли да бъдем разочаровани, след като разбрахме, че близо 46 хиляди българи и 7500 роми са били заплашвани по време на полицейски проверки, а върху близо 15 хиляди души е било упражнено насилие? Дълго спорихме в редакцията какво заглавие да сложим на подобна новина, все пак имаме читатели извън границите на страната... С такава ли полиция ще влизаме в ЕС?
Най-сигурният начин да разбереш, че нещо в обществото се променя, е да го усетиш в собственото си битие. Българите обаче слабо усещат такава промяна. Има много причини извън тях, но има и много причини в самите тях. Безброй пъти през тези години в страната се повтори дебилният въпрос: Готови ли сме за ЕС? Ми не сме готови.
Щом си хвърляш боклука през терасата, щом си склонен да дадеш подкуп, щом ЕС ти се вижда като поредната баница, която може да се излапа.
Иначе утрешният ден ще дойде с новината, че ни приемат в ЕС. Европейската преса ще бъде критична или снизходителна, според политическата ориентация на изданието.
Но вместо да се обиждаме от констатации от типа: „Прием без развети знамена“ (DW), „Бедняшка България очаква да влезе в ЕС догодина „ (Reuters), „Двете страни се отървават леко“ (Times) просто трябва да погледнем през прозореца отвън. И повече да не изхвърляме боклука си през него.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.