Властта през изтеклата година: Скандали, раздори...

След като през ноември миналата година Бойко Борисов пое управлението на страната в свои ръце, като че ли нещата в държавата тръгнаха спокойно. Оказа се обаче че и 2015 г. не мина без скандали и напрежение и то не само между управляващи и опозиция, ами и сред политическите формации, които стоят зад кабинета "Борисов 2".

Първият конфликт във властта се заформи още през февруари, когато финансовият министър Владислав Горанов поиска от парламента да вземе нов заем от 16 милиарда лева, но властимащите от ПФ и АБВ се заинатиха, че не се налага поемането на още един дълг. Това провокира Бойко Борисов да заплаши, че е готов да хвърли оставка.

В крайна сметка напрежението беше потушено и парламентът прие ратификацията на договора с 4 международни банки за тегленето на 8 млрд. евро дълг с подкрепата част от управляващото мнозинство и опозиционната ДПС.

Отекна обаче още един път "Оставка!", този път официално подадена, но пък без реални последствия. Тя беше на лидера на АБВ Георги Първанов в знак на протест, че неговите депутатите, въпреки първоначалното решение да не подкрепят тегленето на заема, заеха точно обратната позиция и гласува "за" новия дълг в парламента.

Очаквано Първанов пак беше избран за лидер на АБВ на конгрес на партията през април. Тогава пък той поиска да бъдат изведени от властта министрите на енергетиката, на икономиката, на външните работи, на образованието и на отбраната. Според лидера на АБВ Николай Ненчев е "слаб", Даниел Митов е "вреден", а Теменужка Петкова е "безпомощна". Икономиката била "в застой", а в образованието се случвали "странни неща".

И петимата обаче още са на постовете си в кабинета.

Не такава е съдбата на Веселин Вучков, който през март си тръгна от МВР заради становище на Правната дирекция към правителството, според което няма нужда да се открива нова процедура за избор на нов главен секретар на МВР, шеф на ДАНС и началник на ДАТО, въпреки законовите промени, с които се въведоха нови изисквания за тези постове.

Вучков отказа да продължи да работи с тогавашния главен секретар Светлозар Лазаров, който бе бетониран със закон от кабинета "Орешарски". Беше ясно, че предстои сблъсък с премиера, който настояваше, че няма да прави промени във върховете на службите, защото се справяли добре.

"Когато си давате оставки, давайте ги накуп!", призова след този случай Бойко Борисов министрите си.

В стола на Вучков седна вицепремиерът Румяна Бъчварова, а Светлозар Костов хвърли оставка и за нов главен секретар беше назначен Георги Костов.

Втората оставка в кабинета "Борисов 2" беше на правосъдния министър Христо Иванов, който си тръгна през декември от поста, несъгласен с част от промените в Конституцията.

Причината за решението му беше одобреното от депутатите предложение на АБВ за различно разпределение в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което избраните от прокурорите нейни членове ще са повече от тези, посочени от Народното събрание.

Според приетия на първо четене законопроект, под който се подписаха 180 депутати, и за който премиерът Бойко Борисов твърдеше, че е обсъден и с главния прокурор и председателите на Върховните съдилища, в колегията трябваше да има паритет. 

До него пък се стигна след серия совалки в парламента в края на юли, а лидерът на ДСБ Радан Кънев го определи като "исторически компромис".

Конституционните поправки предизвикаха най-силни трусове и едва не доведоха до разпадането на Реформаторския блок, съставен от пет партии - ДСБ, ДБГ, СДС, БЗНС, НПСД и Граждански съвет.

Със ставането на Христо Иванов от министерското кресло в опозиция мина пръв Радан Кънев, а след това и всичките депутати на ДСБ. Тъмносините официално поискаха от партньорите си в РБ да се откажат от властта, но те не го направиха.

Мястото на Иванов зае Екатерина Захариева, министър на регионалното развитие в два служебни кабинета и началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев. За разлика обаче от липсата на драми при избора на останалите министри, Захариева не срещна подкрепата на част от ПФ и РБ.

Годината не мина и без избори. На 25 октомври на местни вот победител отново излезе ГЕРБ, а БСП за пръв път не спечели кместки пост в нито един областен град в страната.

Заедно с местните избори българите трябваше да отговорят и на въпроса: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?" на референдума, иницииран от президента Росен Плевнелиев.

Въпреки че 69, 52% от гласувалите в допитването отговориха с "да", референдумът няма да има силата на закон, а последна дума по въпроса ще бъде на народните представители. Причината е, че избирателната активност на него е по-ниска, отколкото на последните избори, когато бе 49,5%. При това положение въпросът влиза за обсъждане в парламента.

От средата на 2015 г. хората си имат и нов обществен защитник.

Мая Манолова, която беше депутат от БСП в няколко парламента, бе избрана за омбудсман в битка с Константин Пенчев, който се бореше за втори мандат, но загуби.

За амбициите на социалистката да заеме поста на Константин Пенчев се заговори още в началото на юли, а тя се ползваше с неофициалното "да" от страна на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

И накрая на годината дойде и голямата изненада.

Когато християните отбелязваха един от най-светлите  си празници – Бъдни вечер, а Лютви Местан трябваше да празнува рождения си ден, той беше освободен от лидерския пост в ДПС, председателското място на парламентарната група и изключен от партията, след като години наред беше дясна ръка на почетния председател на движението Ахмед Доган.

Всъщност политическата съдба на Местан беше решена от мига, в който Доган остро го разкритикува заради прочетената от него декларация от парламентарната трибуна, в която зае страната на Анкара в конфликта на Турция и Москва заради сваления руски самолет.

Това стана на новогодишното парти на елита на движението в т.нар. Сараи в столичния квартал "Бояна", а предколедното свикване на Централния съвет на партията беше само формалност.

Самият Местан дори не беше поканен да присъства на заседанието на Централния съвет.

След като научи новината той прекара няколко часа в резиденцията на турския посланик, за да "организира своята сигурност".

Заради разцеплението в ДПС турския министър-председател Ахмет Давутоглу е поискал спешен разговор с премиера Бойко Борисов.

Давутоглу е настоял българският премиер недвусмислено да подкрепи Лютви Местан, но Борисов категорично е отказал да се намесва във вътрешнопартийни въпроси.

До конференцията през април ДПС формално ще се ръководи от триумвират - зам.-председателя Рушен Риза, който отговаря за структурите на движението, организационния секретар на оперативното бюро Мустафа Карадайъ и депутата и член на ръководството Четин Казак.

С Местан пък от парламентарната група на ДПС решиха да си тръгнат още трима депутати. Това са Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и Айдоан Али. Въпросът дали ще има ДПС - 2 още няма отговор. Ще видим!