Срещата на Г-20 в Хамбург този месец показа, че западните държави все още се опитват да намерят стратегия за спиране на предполагаемата руска намеса в техните политики и хакерските действия срещу техните избори. Зад сцената обаче американските и европейските военни са по-ефективни в адаптирането към действията на президента Владимир Путин и новата агресивна военна доктрина на Москва, коментира Ройтерс.
Вече станаха над три години, откакто войната на Русия в Източна Украйна промени начина, по който западните държави гледат на един конфликт. Резултатът все повече изглежда, че е на път да революционизира американските и европейските въоръжени сили, подобно на уроците от боевете, научени в Ирак и Афганистан.
Този процес е все още в зародиш. При все това сухопътни войски, бойни самолети и кораби от водещи натовски държави - най-вече САЩ - вече имат постоянно присъствие в голяма част от територията на Източна Европа. И въпреки всички безпокойства относно възможните връзки на президента Доналд Тръмп с Русия и хладния му ангажимент към член 5 на НАТО, американски военни и висши дипломати твърдо изтъкват ангажимента на Америка към европейската сигурност.
Основният приоритет на НАТО е да защитава най-уязвимите северни и източноевропейски страни, най-вече балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които някога бяха част от Съветския съюз, а сега са в западния алианс.
Това лято НАТО води в Северния Атлантик военни учения за борба с подводници и електронна война с използването на модерна техника, почти всеки ден извършва полети с разузнавателни самолети в Балтийския регион, а от Черно море до Арктика са организирани поредица от военни маневри.
Внезапното и почти безкръвно анексиране на украинския рускоговорещ Кримски полуостров грабна вниманието на Европа. С още по-голяма сила това важи за по-кървавата война в региона на Донбас в Източна Украйна, където подкрепяни от Русия сепаратисти обявиха Донецка и Луганска народна република през 2014 година.
За тамошното население резултатите са опустошителни. По оценки на ООН над 2700 цивилни са сред 10-те хиляди убити от април 2014 година. Над 1,6 милиона души в зоната на конфликта са избягали от домовете си. Жертвите са, разбира се, същите тези рускоговорещи украинци, които Москва казва, че се опитва да им помогне с действията си.
При все това Украйна даде възможност на Путин да възстанови репутацията на Русия като основна световна сила.
Това състояние на нещата отива далеч зад умишлено неясните руски стратегии на информационна война и хибридна конфронтация, които тревожат мнозина западни анализатори от 2014 година насам. Русия все още не иска да признае, че е използвала конвенционални сили в Украйна, но доказателствата на терена са непреодолими.
Когато започна войната в Украйна, въоръжените сили на страната използваха разработени от САЩ военни техники, използвани срещу относително по-слабите във военно отношение бунтовници в Ирак и Афганистан. Тези тактики се оказаха пагубни, особено за бронетранспортьорите, след като руската артилерия използва дронове и други модерни средства за наблюдение и разузнаване, за да нанесе ужасяващи загуби в жива сила и техника.
Руските кибератаки и електронно заглушаване също извадиха от строя доставеното от Запада оборудване, включително дроновете, смятани от Вашингтон за последната дума на технологията в тази област.
Ефективността на използваната от Москва техника шокира стратезите в САЩ, много от които бяха започнали да вярват, че бунтовници като тези в Ирак, Афганистан и Либия са единствените врагове, с които трябва да се конфронтират.
Сега западните военни са изправени пред предизвикателството да измислят ефективни контрамерки срещу действията на Русия в Европа, като едновременно се усъвършенстват на базата на уроците, научени от успеха на подкрепяната от САЩ иракска военна кампания в Мосул и победоносните действия срещу бойци в Сирия, Сомалия и Нигерия.
Това, от своя страна, води до напрежение по въпроса за заделяне на ресурси. Началникът на генералния щаб на френските въоръжени сили подаде оставка в сряда, в знак на недоволство от съкращаването на разходите за отбрана. Военни от САЩ и други страни продължават да се борят с мъчителния опит за балансиране между още по-скъпи модерни въоръжения като многофункционалния изтребител Ф-35 и пари за личния състав и обучението.
Повечето от планирането се върти около намирането на начини за противодействие на т.нар. доктрина Герасимов на Русия, която фокусира повече върху политически операции отколкото върху конвенционални военни конфронтации. Но западните стратези отново поставят акцент и върху класическата стратегия за военно възпиране в стила на Студената война, целяща да убеди Москва, че рискува твърде много, ако нападне член на НАТО.
През последните три години Москва агресивно използва заплахата за преки военни действия - както конвенционални, така и ядрени - за да сплашва други страни. Планираните през септември големи военни учения ще бъдат поредния пример за това. Но правейки това, Путин може да се простреля в крака.
Западните плановици смятат, че за Москва ще бъде по-трудно да извърши каквото и да е нападение сега, отколкото само преди няколко години, и че колкото повече Путин дрънка оръжие, толкова повече това ще бъде вярно. Силите на Москва може да превишават броя на натовските военни в района, но алиансът се надява, че сега има достатъчно присъствие там, за да може Москва да осъзнае, че не може да се надява да нахлуе в държава от НАТО, без да предизвика по-голяма война.
Всяка от страните схваща, че всеки такъв конфликт може да се превърне в ядрен. Германия, която постепенно увеличава военните си разходи, така че да достигнат два процента от нейния брутен вътрешен продукт, каквато е набелязаната от НАТО цел, ясно изрази виждането си, че действията на Русия в Украйна променят правилата на играта.
Германските военни сега бързат да възстановят уменията си в пренебрегвани области като наземно базираната противовъздушна отбрана и инженерните войски. Те също така работят по-тясно с други европейски съюзници.
Все по-голям брой западни стратези смятат, че Путин се надява, че руската пропаганда и усилията за внасяне на политически разкол могат в крайна сметка да причинят разпадането на НАТО и на Европейския съюз. Малцина смятат това за вероятно, но най-уязвимите от Русия страни като балтийските държави и Финландия все пак вземат някои мерки.
В случай на нашествие се планира голяма част от войските им, предимно наборниците, да се изтеглят в планините и да нанасят изненадващи удари срещу руските войници. В допълнение, няколко скандинавски и европейски държави - Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия Естония, Латвия Литва и Дания - постепенно се обединиха за сформирането на ръководени от Великобритания общи експедиционни сили за защита на балтийските държави. Това значимо по численост устойчиво формирование ще може да съществува дори ако се изпари ангажиментът на НАТО и САЩ към Европа.
Това може да не е достатъчно за спиране на изненадващо руско нападение срещу част от територията на НАТО, но то вероятно ще засили ангажимента на Европа за защита на останалата част от територията си.
Факт е, че днес Европа е по-добре защитена от когато и да е през последните десетилетия. Ако Русия се чувства заплашена от това, Путин трябва да се сърди само на себе си.
(БТА)