Китай не смята, че има алтернатива на световния ред на САЩ

Това е редактиран откъс от интервюто с бившия постоянен секретар на външното министерство на Сингапур - Билахари Каушикан, от международното издание Global Brief, публикуван в Business Insider. Той е ръководил различни висши длъжности, включително постоянен представител на държавата в ООН и посланик в Русия.

За Северна Корея

Как трябва да разбираме позицията на Китай по отношение на кризата в Северна Корея?

Важно е да се знае, че китайците и севернокорейците никога не са се обичали, а недоверието между тях става още по-голямо под управлението на Ким Чен-ун, чието агресивно преследване на ракетните цели намалява китайската сигурност - например чрез разгръщането на противоракетната защита на САЩ (THAAD) в Южна Корея.

Въпреки това Северна Корея е дилема, на която Пекин все още няма решение. Пекин има икономически лостове спрямо Северна Корея, но не може да ги използва в пълния им потенциал, защото това поставя риск от срив за режима в Китай.

Но спирането на ядрената програма на Северна Корея със сигурност изисква натиск от такъв мащаб. Пхенян смята, че тази програма е от екзистенциално значение за оцеляването на режима в Северна Корея. Заради големината на този залог никакъв не-екзистенциален натиск няма да разубеди страната.

В света има останали само пет ленински държави - Китай, Северна Корея, Виетнам, Куба и Лаос. Ако ККП помогне за свалянето на правителството в една от тези дръжави, това най-вероятно ще даде много "лоши" идеи на китайския народ (според представите на ККП).

Партията просто не може да поеме такъв риск. Най-важният интерес на Пекин е опазването на режима, а всичко останало е на второ място. И докато китайците се съобразяват със санкнциите на ООН и изразяват неудовлетворението си към Пхенян, техните мерки винаги ще са различни от очакванията на САЩ и различни от нужните за спирането на ядрената програма. Това е реалност, която американското правителство съвсем наскоро и с неохота разбра, макар че повечето американци още не я приели изцяло.

Какво ще направи Китай, ако Северна Корея нападне САЩ?

Нищо. Някои китайски медии след заплахата на Ким Чен-ун да таргетира острова Гуам с ракети съобщиха, че ако Северна Корея реши да стартира тази война - тя ще е сама. Китайците знаят, че война със САЩ би застрашила режима на ККП, защото такава война не може да доведе до добър изход за Китай.

Какво ще направи Китай, ако САЩ нападне Северна Корея?

Пекин не може да стои безучастно, докато САЩ променя режима в ленинска държава. Такава интервенция би поставила съществуването на ККП под оггромен риск. Въпреки това смятам, че китайците ще ограничат отговора си, тъй като не искат и да влязат в истинска война със САЩ - знаят, че не могат да я спечелят.

Действията на американската администрация, като бомбардирането на Сирия по време на вечерята на Тръмп със Си Цзинпин, определено възстановиха доверието в американската сила. Президентът Тръмп е прав, когато казва, че непредсказуемостта е предимство. САЩ под ръководството на Обама бяха твърде предсказуеми.

Има ли "изход" от корейската криза? Какъв е той?

Ако имаме предвид спиране на ядрената програма - няма изход. Това е утопия. Твърде късно е да се спре Северна Корея - може да бъде забавена, но в крайна сметка ще постигне това, което иска.

Севернокорейското ръководство може да бъде брутално, но не е лудо. Пхенян е рационален и поради тази причина може да бъде разубеден. Тъй като главната цел е оцеляването на режима - стигне ли възможностите, които смята, че ще го спасят, няма защо да рискува собственото си съществуване.

Един мирен договор със Северна Корея определено ще понижи нивата на напрежение. Това е идея, която заедно с възпиращия ефект от поразителна сила определено си струва да се преследва. Ако съм разбрал правилно изказванията на Тръмп и секретаря Тилърсън, САЩ биха приели такава стратегия.

Бъдещето на Китай

Какви са основните предизвикателства пред икономическото и общото управление на Китай през следващите три години?

Основният проблем е как икономическите реформи да преминат на следващ етап, но без да влияят на контрола на ККП - всичко останало са подробности.

Как бихте описали действията на днешните китайски лидери и как бихте ги сравнили със западните или руските лидери? Какво мислите за следващото поколение на китайския елит?

Сегашното китайско ръководство е много уверено и до някаква степен несигурно - доверието и несигурността са две страни на една монета и последствия от китайската гордост за това, което е постигнала, както и знак за уязвимостта на Китай. Това прави китайските лидери амбициозни, но разумни, което от своя страна води до стабилност. За сега.

Страхът ми за следващото поколение обаче е, че то ще започне да вярва в собствената си пропаганда за възхода на Китай, който неизбежно води до залязването на Америка.

Просто не е вярно, че Америка залязва. Промените в разпределението на глобалните сили са относителни, а не абсолютни. И въпреки че САЩ никога няма да са толкова силни и авторитетни, както преди години, американското общество все още е устойчиво и креативно. Разбира се, ако Вашингтон е основният критерий, тогава може да ни е простено, че изкарваме спада на страната на показ.

Може би американската политика в момента не е особено рационална, но най-важните неща в САЩ често се случват извън политическия капитал - в 50-те щата, в изследователските лаборатории, в университетите и корпорациите. Който в миналото е подценил американската креативност и устойчивост, винаги е съжалявал след това.

Казвайки това, грешка би било да се подценява и китайската креативност или индийската, японската, европейската, както и руската издръжливост и политическа воля. Грешка е да се гледа на тази ситуация като задължителна игра между няколко страни, където едната печели, а другата губи.

През последните 200 години основният проблем при конфронтация с не-западния свят е как да той да се приспособи към доминирания от Запада ред. Този ред се променя доста успешено от не-западни страни - Китай е най-яркият пример, но не и единствен - Япония също го направи, а веднага след това я последваха т. нар "азиатски тигри" и Индия. Но какво ще замени западния ред - все още не е ясно. Съмнявам се, че ще е "азиатски ред" - каквото и да означава това. Възможно е и просто да няма заместител на западния ред.

Какво мисли Китай за настоящата политическа ситуация в САЩ?

Предполагам, че са толкова объркани и загрижени, колкото всички останали. Може би малко се радват, тъй като така се излагат някои от недостатъците на западната демокрация, но макар да проявяват увереност, всъщност са доста притеснени за това какво би станало, ако сегашният световен ред, ръководещ от САЩ, се разпадне.

Когато Си Дзипин се изправи в Давос януари тази година и направи една красноречива защита на глобализацията, всъщност той защити американския ред и мълчаливо призна, че негова алтернатива на този етап няма. Китай е сред най-големите бенефициенти на глобализацията, ръководена от САЩ, и би била най-голямата губеща страна, ако светът стане по-протекционистичен. Залогът за тях е много по-голям, отколкото за останалата част от света, тъй като легитимността на КПП се основава на растежа на страната, който зависи от един отворен свят. Китай не би могла да замени САЩ като лидер на сегашния световен ред заради това, че самата тя не е отворена.

Досега КПП работи с повече централен контрол, вместо с по-голяма икономическа свобода, като възможности за пазарно опериране в ключови сектори. И тук Китай отново е в дилема - Пекин знае, че следващият етап от китайския растеж зависи от това да се даде по-голяма свобода на пазара, за да става по-конкурентноспособен, но в същото време не иска да изпуска контрола. Никой не знае дали това може да бъде постигнато. Но всички би трябвало да се надяваме КПП да успее, тъй като нейна алтернатива в Китай няма.