Как от технократски спор да направиш чалга кавга

Разбираем е интересът на обществото към проблемите на българската енергетика.

От една страна енергията във всичките си разновидности е неизменна съставна част от съвременния живот и от нея буквално зависи всекидневието на всеки човек.

От друга - през последните няколко години проблемите на българската енергетика целенасочено бяха представяни така, че да надхвърлят чисто икономическата си страна, техническите и технологическите си параметри.

По този начин те бяха изведени от територията на експертните мнения и оценки, и се превърнаха в тема за политически дебати, преминаващи често в празно политиканстване.

Нещо повече, проблемите на българската енергетика се превърнаха в тема за всенародно обсъждане, за пораждане на патриотични чувства в трудовите колективи и гняв към чужденците, искащи да унищожат българския енергиен потенциал.

Наистина, каква по-благодатна тема за плодородната за скандали и заговори балканска почва, какво по-подходящо оправдание за прословутото ни самосъжаление и какво по-добро доказателство за българската „теория за конспирацията”?

Как по-лесно да намразиш съседите, които искат да затворят твоята ядрена централа, за да се продава електроенергията от тяхната?

И как да заобичаш Европейския съюз, който ти вдига цената на електроенергията, като затваря остарелите реактори на националната гордост АЕЦ Козлодуй?

Днес в България всеки има мнение и разбира от проблемите на ядрената енергетика, те са съпоставими по популярност с общонародни теми като българския футбол и задника на Азис.

В кръчмата на всяко село може да разберете за заговора срещу българската енергетика и да чуете за подлите комисари от ЕС. Обществото е дотам опиянено от несправедливото отношение към България и българската енергетика, че вече не ще и да чуе за някои елементарни истини, които биха изместили дебата от патриотарството и биха го върнали там, където му е мястото – при експертите и мениджърите.

Нека не бъда разбиран неправилно. В цял свят има енергиен дебат под една или друга форма. Например между ядрено и анти ядрено лоби, между зелени и технократи индустриалци, между газови компании и електрокомпании и пр. Този дебат, разбира се, е подхранван от чисто икономически интереси, но по него взимат отношение главно учени, експерти, мениджъри.

По него взимат отношение и политици, тогава когато националната сигурност на една страна е застрашена от прекалената зависимост от енергийните ресурси на друга страна... Трудно обаче ще ми посочите държава, в която енергийният дебат да е така елементаризиран както в България, да бъде изграден само на плоскостта „искат да унищожат нашата енергетика”.

Едва ли ще ви се усмихне щастието в кръчмите на някоя друга страна да обсъдите нейната енергийна ситуация и стратегия. В България истинският енергиен дебат е обезсмислен и в момента въобще не съществува. С „патриотичния” подход към ядрената енергетика бяха нокаутирани и малкото представители на анти-ядреното лоби в страната.

Доколкото въобще има зелени активисти тук, те не смеят и да си помислят, че могат да кажат нещо лошо за някоя АЕЦ. А това е жалко, защото именно в противопоставянето между експерти с различно разбиране и подход към енергийните източници може да се стигне до важните въпроси, които днес въобще не чуваме в България. Без да търся систематизация или да ги подреждам по значимост, само ще изброя няколко от тях.

Защо вече никой не се интересува от така наречената „енергоемкост”? Според мен дори за хора неизкушени в тази област ще бъде интересно да разберат, че България е страната в Европа, която произвежда единица продукция с най-много енергия.

Според някои данни в един български продукт има три пъти повече енергия отколкото в средния европейски еквивалент на същия продукт, според други - енергията в българския е осем пъти повече.

Както и да е, дори не е важно три или осем пъти повече, важното е че никой вече нито говори нито дори си мисли да съкращава тази разлика. Няма и средства за подобна пораженска политика. Затварят четири блока от Козлодуй? Ами ще си направим нови в Белене. Това е така наречената енергийна стратегия на България. Няма друга сериозна и обоснована енергийна стратегия на страната за следващите 10-20 или 30 години.

Ако срокът ви се вижда дълъг, нека само да кажа, че енергетиката е една от най-инерционните системи. Това, което планирате днес, ще се отрази в енергийния баланс на страната след 5 или дори 10 години.

Защо когато в ЕС се въвеждат норми и изисквания за използване на възобновяеми енергийни източници, в България нехаят за това? Защо в облачна Германия слънчевите колектори стават почти толкова популярни, колкото в Италия и Гърция, а в България с тях се занимават още само в кръжоците на средните училища?

Нека представителите на няколкото български фирми в тази област не ми се сърдят. Те най-добре знаят, че тяхното съществуване е въпреки създаваните пречки, а не благодарение на държавна политика на стимулиране и подпомагане.

Сега с риск да разсърдя ядрените патриоти. Някой казвал ли ви е колко е реалната цена на електроенергията, произведена в Козлодуй? Някой говори ли за това колко ще бъде реалната цена на производството в Белене?

Неслучайно поставям изискването за реална цена. Защото на нереални цени сме се наслушали през последните 25 години. Знаете ли, че в цената на всеки киловатчас електроенергия от АЕЦ трябва да се калкулират разходите за преработка на използваното гориво, тези за складиране на други радиокативни отпадъци и тези за последващо консервиране на ядрената централа след края на нейната дейност?

Защото въпреки воплите по старите блокове на Козлодуй, те имат свой проектен цикъл и продължителност на живот. Когато първите блокове в Козлодуй бяха пуснати, се говореше за 25 години. След редицата модернизации този живот може и да е продължен, но така или иначе е ограничен и все някога трябва да се дават пари, за да се затворят и консервират.

Тези пари се събират от цената през всичките години, през които централата работи. Или поне така би трябвало да бъде. Това в най-добрия случай я изравнява с цената на електроенергията от конвенционалните централи, много често обаче прави ядрената енергия и по-скъпа.

Знаете ли, че при производството на електроенергия в атомни централи има и съпътстващи ядрени отпадъци – течни и твърди. Те също трябва да бъдат складирани в подходящи, а това значи и скъпоструващи хранилища за ядрени отпадъци.

Не се обърквайте, тук не става въпрос за отработеното гориво, което само по себе си е друга сага. Ако сега селища и паланки вдигат бунтове заради битовите отпадъци на София, представяте ли си какво би станало, ако някой разбере, че ще бъде „домакин” на ядрени отпадъци?

Колко от днешните „ура, ядрени патриоти” биха приели подобни депа в близост до населеното място в което живеят? И колко от политиците, правещи имидж за сметка на българската ядрена енергетика, говорят за това?

Ако се върнем към отработеното ядрено гориво, то сега се връща в Русия. Естествено, не е безплатна тази услуга. Има проблеми от време на време и с транспорта. Не го пускат съседите (дали пак не е поради „лошотия”?), може и да се наложи със самолети да го караме, а това нали разбирате, че струва пари? Защо за тези разходи не говори никой? Ами представяте ли си какво ще стане ако руснаците откажат да взимат отработеното гориво или дори само решат да шантажират с подобна възможност?

Или което е по-реално - особено след Белене, поставят още по-висока цена? Е, по-голяма зависимост и дори заплаха за националната сигурност на европейска и НАТО-вска България има ли?

Защо никой от политиците не говори за това? Ако за руското лоби и лявата компания в днешното правителство това все пак е разбираемо, какво мислят по въпроса от десницата?

Или те нищо не мислят, защото си имат достатъчно други грижи да поддържат изкуственото си дишане, та да се занимават и с това. Въпросите за горивото и отпадъците на Козлодуй определено не са решени, но за сметка на това ще се строи и Белене.

И забележете, отново от руснаци. А иначе любимата тема на ядреното лоби е за националните интереси, националната сигурност и националното предателство.....