Настоящото четиво е един своеобразен наръчник за кандидат-кметовете. Как да превземат сърцата на софийските избиратели и да се окичат с короната на София (не тази на статуята пред ЦУМ, а на столичния градоначалник).
И тъй като битката се очертава напрегната, моля тези тъй еклектични софийски кандидат-кметове да четат внимателно.
И така генерали (два броя), баскетболен треньоре, банкерино-приятел на Станишев и ти, добре облечени бизнесмене, четете. Това поне можете.
Препоръките за вашата успешна кампания може да ви се сторят твърде енергични, може би и груби, малко мръсни – но вие сте големи мъже и за големия залък София трябва да обещавате енергично и да действате. Това не знам дали можете. Но пробвайте.
Точка първа
От години гражданите на София (къде граждани, къде селяни, но човеци, все пак), страдат. Страдат от нападения. Не, не говоря за мутрите и бандитските удари. А за четириногите атаки. Сигурен съм, че всеки от вас, ако не е хапан от помияр, то поне има познат, който е опитал зъбите на безбройните бездомни кучета.
Не се издържа, кандидат-кметове. Човек нито да се разходи, нито нищо. В случай, че реши да покара колело, ако не го отнесат автомобилистите, ще го изяде някоя глутница.
Какво направи кметът на Букурещ преди години? Хвана и умъртви песовете. Ужасно, ама правилно. Да си гледа работата Бардо. Кое е по-ужасно? Да ходят нахапани децата ви и вие, или да се реши проблемът веднъж завинаги.
И аз обичам кученцата, ама не да ме изяждат и да ходя като диверсант по-улиците. Затова, кандидат-кметове, нехуманно отстранете кучетата, в името на хуманността да останат живи и ненахапани софиянци.
Точка втора
Транспортът в тази София е гола вода. Рейсове и тем подобни – закъсняват, разписание няма, колите от градския транспорт приличат на похабени леки жени. И в този хаос софиянци трябва да ходят на работа.
Защото няма никаква стратегия за развитието градския транспорт.
А за всеки европейски град именно той е кръвоносната му система. Да не говорим, че повечето столици в Европата си имат и нощен превоз. Боже, божееее, какво говоря аз.
Има едно метро, което ако доживеем всички, може и да проработи до 100 века и люлинци и младостци да си стиснат ръцете.
Знаете ли, че всеки месец Столична компания за градски транспорт търпи 6 млн. лв. загуби заради маршрутките. Данните бяха изнесени преди няколко месеца в предаване по Нова телевизия.
Какво предпочитате? Да се блъскате сутрин гъз до гъз в маршрутка или да пътувате в чисти, нови, редовни рейсове, трамваи, тролеи и метро.
А на бас, че ще стигате по-бързо от единия до другия край на София с редовен градски транспорт, отколкото с бусчетата.
Които ако бяха успешен модел за превозване в ЕС-градовете, юпитата в Лондон например, отдавна щяха да махат и да яхат рут шатъли (демек маршрутки на английски), а в тях вероятно щяха да се водят следните диалози:
- Сори сър, че ви стъпках обувките за 300 паунда!
- Оу, не се притеснявайте, аз пък премазах преди малко йор хед с моя ноутбук, йе.
Решение? Значи, трябва кметът да ореже постепенно маршрутките, да им предостави друга бизнес ниша за превози и да предложи на софиянци чист, бърз и денонощен градски транспорт. А не някакви мърляви возила, останали от времето на Брежнев.
Точка трета
Зелено, зелено. Къде ни е зеленото? Знаете ли, че в София зелените паркове, площи, дървета и т.н. изчезват по-бързо от захвърлен меден кабел в ромска махала?
Изчезват, защото се строи с незнайни разрешителни, защото, както винаги, всичко у нас става под масата. Наскоро се опитаха да посегнат и на градинката до Руската църква. Е, така е като столицата няма градоустройствен план.
Знаете ли колко добре ще подейства на София, ако се бутнат няколко палата, захапали Витоша. Все ще се намери нещо незаконно, повярвайте.
Защото както е тръгнало, единственото зелено, което ще остане в тази претъпкана София, ще са мушкатата на домакините в панелките.
Точка четвърта
Задръствания. Кой ли не е страдал, кой ли не е попадал. Наскоро Лондон въведе такса за преминаване през центъра. Струва 8 паунда, или приблизително 23 лева, и дори на британците им се струва много да я плащат. Глобите, ако минеш през центъра и не платиш, са зверски, а контролът се осъществява от 230 камери. Хората, живеещи в центъра, плащат 10% от сумата.
Системата е струвала 150 млн. паунда, но след въвеждането й трафикът спаднал с 20% и продължава да пада.
Какво ли пречи това да се въведе в София. Столицата ни е по-малък град и ще струва по-малко. Още повече, че задръстванията носят много по-голяма вреда на икономиката заради закъснелите за работа служители, замърсяване на околната среда и още куп проблеми, така че инвестицията бързо ще се изплати.
Преди обаче да функционира нормален градски транспорт, въвеждането на такова нещо в центъра ще е трудно. Но все отнякъде трябва да се почне.
Точка пета
Много грозна тая София, бе. Ама много. И най-много знаете ли кое дразни? Малките неща. Сещате ли се за тези табели и табелчици, закичени навсякъде: “Сервиз на перални, вани и чукове“, “Баници, милинки и тик-так” и какво ли още не.
И едни накичени листовки, обяви, налепени. Ако се разходите по Графа, ще се гръмнете. Ако не сте се гръмнали вече.
А е лесно да се оправи. Кметът да прасне една наредба и да изчисти всички гадни незаконни надписи. Да се уеднаквят табелите, лепенето и всичкия кич по улиците, а не всяка да прилича като бедняшки квартал на Бангалор. А сергиите грозни, бива ли?
Гащи в кашони до бутика на Армани. Ай сиктир. И това в центъра.
Наредба и демонтаж. И да ходят, и да глобяват. По план график и срокове.
Същото важи и за фасадите. Не може всеки да си санира апартамента в какъвто цвят си иска и в града (най-вече трябва да важи за центъра) да се появяват безумни цветни цапаници по сградите.
Ако се дадат дотации от общината, при положение, че целият вход реши да си санира кооперацията, нека общината да помогне с пари. Логично. И красиво.
Точка шеста
И сега къде да паркирам? Знаете ли кой е най-популярният паркинг в София? Е, как кой? Тротоарът.
Така е. Няма къде да се паркира и пешеходците са като едни лятящи елфи над колите. А шофьорите са изнервени като незадоволена кранистка.
След като се намериха инвеститори за коледна украса (която е целогодишна, но сега какво да се прави), явно могат да се намерят и инвеститори за паркинги. Айде, кандидат-кметове, размърдайте се.
Точка седем
Боклукът, боклукът. Решението е ясно. Завод за боклук. Няма как разни бали да се разкарват от едно село до друго в околностите на София и непрекъснато да има блокади и стоящи под напрежение хора, мислещи за това дали на другата сутрин в задните им дворове ще бъдат изсипани тонове смрад.
Със сигурност инвеститори ще се намерят, още повече с помощта на изпълнителната власт. Иначе боклукът спокойно може да изсипва на Дондуков и Московска.
Неотдавна настоящият кмет Бойко Борисов предложи промяна на закона за етажната собственост. Тоест, както самият кмет спомена за електронното издание, посветено на проблемите на столицата, „За града“: „Щом искаш някъде да живееш, трябва да си легален. Регистрираш се в общината, в полицията и пред данъчните, казваш на съседите си: Аз съм Иван Петков, това жилище си го купих или го взех под наем, нося си отговорността като ваш съжител.“
Идеята не лоша, защото се води отчетност за това колко хора живеят в града, има повече яснота за това кой си, какъв си и си на светло, че живееш в тази кооперация.
Европейският пример е доста по-строг. Там вече се налага и американската практика: обитателите на дадена сграда да се събират и да одобряват новия наемател.
Проблемът у нас, не само в София, е, че в повечето градове огромна част от наемателите сключват устен договор с хазяите си и не се водят никъде – така на практика всички тези хора потъват на тъмно и де факто излиза, че в София живеят едва ли не три пъти повече хора, отколкото сочат официалните цифри.
Естествено, на никого не му се реди на 1000 опашки – да се регистрира където и да е, защото времето е скъпо. И защото софийската бюрокрация е безконечна.
Но, в крайна сметка, трябва да има правила. А тези, които ги поставят, може да ги облекчат и да са в полза на тези, които наистина искат да живеят в този град и да спомагат за неговото развитие.