Миризмата на ужас, страх и паника – на това мирише парфюмът, по който Альона работи. Целта й е той да е отблъскващ. В него има мирис на кръв, метал, на дим, а миризмата му пресъздава Големият терор в СССР през 30-те, когато Сталин убива или изпраща в трудови лагери милиони руснаци. Един от екзекутираните е и дядото на Альона. Според властите той бил "враг на хората“.
Парфюмът е създаден в знак на протест заради плановете на Москва за историческа сграда с ужасно минало. Между стените на бившият военен съд, който наричали "Къщата на стрелбите“. В нея онези, които се противопоставяли на Сталин, били осъждани на смърт. 31 456 души намерили смъртта си тук чрез разстрел.
Сега, на мястото на военния съд, местен бизнесмен иска да отвори... парфюмерия.
"Създадохме много луксозна кутия, но това, което се крие в нея е доста плашещо. Искаме всички да видят колко абсурдно е да отвориш бляскав бутик в сграда, в която са били убивани хора“, казва Никита Петрушов, собственик на рекламна агенция, пред BBC.
Йосиф Сталин лично подписвал смъртните присъди. Неговото масово преследване на политически врагове се разпространило из целия съюз.
Бутилката, в която се съхранява ужасяващият парфюм, е направена от стара съветска гилза. Тя е поставена върху шепа пръст. Можеш да надушиш мазетата, тъмнината и влагата.
"Днес Русия забравя престъпленията на Сталин. Той е една отрепка в нашата история. Трябва да погледнем на нещата трезво и да признаем, че действията му не са били правилни. Не искаме да се случи отново“, обяснява Петрушов.
"От изток на запад, от север на юг, 20 милиона невинни души са убити или измъчвани“, казва възрастна жена, жертва на действията на Сталин.
Алексей никога не е познавал баща си. Той пази файла му от тайната полиция: „Баща ми е осъден на смърт чрез разстрел в тази сграда през 1938 година. Години по-късно, през 1955 година, мъжът, който го е разследвал, признава, че е подправил доказателствата по няколко случая по заповед на по-висшестоящите от него.“
Но какво мисли Алексей за новия бутик, който ще отвори на мястото на военния съд?
"Неприемливо е. Все едно да танцуваш в Аушвиц!“, категоричен е той.
Владимир Давиди, собственикът на къщата, отказва да коментира. Съдбата на сградата остава неясна.