Sic transit gloria mundi.*
Това трябва да са си помислили белградските политици на 17 февруари, малко след 17 ч., когато парламентът в Прищина окончателно обяви независимостта на бившата сръбска провинция.
Въпреки току-що изфабрикувания национален флаг на новата балканска държава, из цяла Прищина се вееха само албански знамена.
Асоциациите, традициите и провокациите винаги са част от един подобен спектакъл, особено на Балканите.
По думите на френския външен министър Бернар Кушнер обаче „това е краят на балканските трагедии. Надявам се, че това е краят. Сега имаме нужда от помирение, въпреки че зная, че това ще отнеме време“.
Надеждата крепи човека, но в действията му е добре да се прокрадва отвреме-навреме и здрав разум.
Всъщност, и в Париж са наясно, че това не е краят, но в момента така им изнася. Късогледството и късата памет на европейските политици са наистина забележителни.
Интересно би било сега, ако Русия и Испания, които са основни противници на косовската независимост, решат да признаят набързо независима Корсика. Тогава реакциите на Ке д'Орсе и на Елисейския дворец едва ли биха били чак толкова оптимистични.
Толкова за надеждата.
В западната част на континента нещата може и да изглеждат решени, но за много балканци това е само прелюдията към поредната трагедия.
Ако погледнем в близката и далечна история на региона, се набива на очи фактът, че винаги, когато приумиците на т.нар. „Велики сили“ са създавали несъществуващи граници на Балканите, това неизменно е довеждало до реки от кръв.
Дейтънско споразумение, Независимо Косово, а след време сигурно и Велика Албания – перспективите пред региона наистина са светли.
Явно, че от времето на Берлинския конгрес господата в Париж, Берлин, Лондон и Виена не са променили методите си на действие. „Това бил краят, помирение“. Ако не беше тъжно, щяхме буквално да се превиваме от смях.
Всъщност, както писа румънският вестник „Зиуа“ (Ден), Косово се роди върху гроба на т.нар. Световна организация.
Как по друг начин може да се тълкува обявяването на едностранна независимост от страна на албанците, без резолюция на Съвета за сигурност, ако не като ликвидиране на цялата международна система за превенция и мирно решаване на конфликтите, която беше олицетворявана от ООН?
От Брюксел решиха да не останат по-назад.
ЕС, като икономическа зона, ще оцелее, но като организация, в която се търси общото политическо решение на даден проблем, тя вече е мъртва.
За каква Обща външна политика и политика за сигурност може да става дума? Стана ясно, че големите играчи в Евросъюза, като Франция, Италия, Англия и Германия, си правят каквото си искат и никой не може да ги спре.
Ама, Гърция, Румъния и Кипър били против независимо Косово. Това няма никакво значение. Сигналът от Брюксел е ясен. Всяка страна от ЕС трябвало сама да реши дали да признае независимостта на Косово.
За това се били договорили европейските министри на външните работи. Очевидно от трите стълба на ЕС останаха вече само два. Като се има предвид, че сътрудничеството в областта „Правосъдие и вътрешни работи“ всъщност не е нищо друго освен раздута европейска бюрокрация със скромен коефициент на полезно действие, ето как ЕС отново се превръща в ЕИО (европейска икономическа общност).
Очевидно една съкровена мечта на британските тори и поколения европейски националисти е на път да се сбъдне.
Задава се Европа на националните държави или казано по друг начин ЕС загнива от западна посока, но кестените ще ги вадят с голи ръце отново нещастните източноевропейци.
Не вярвате ли? Вижте тогава някои хубави новини, които стигнаха до нас през последните дни:
1) Молдова, която е изправена пред проблеми със сепаратизма в Приднестровието, заяви чрез декларация на правителството, че обявяването на независимостта на Косово е „фактор за дестабилизация в Европа“. Едва ли някой ще ги чуе.
2) Руският парламент прие декларация, в която се казва, че Москва има право да преразгледа отношенията си със самопровъзгласилите се държави, най вече тези от бившия СССР, след декларацията за независимост на Косово, предаде Интерфакс.
Ако руснаците наистина поискат независимостта на Абхазия, Южна Осетия и Приднестровската молдовска република, то тя ще стане факт по-бързо, отколкото на грузинци и молдовци им се иска.
На някаква реална подкрепа от Западна Европа и САЩ, които в момента се радват на Косово, те не могат да се надяват.
3) Сръбската демократическа партия, създадена от Радован Караджич, поиска независимост на Република Сръбска, която да бъде обявена по модела на Косово.
„Сръбската демократическа партия иска институциите на Република Сръбска да получат същите права за сърбите в Босна, както тези, които ще бъдат признати на албанците в Косово“, съобщиха представители на партията.
От българска гледна точка цялото това развитие крие твърде много неизвестни. Неприятното е, че всички тези конфликтни зони се намират в непосредствена близост до границите на нашата държава и крият потенциална заплаха за сигурността на страната.
Да не забравяме и Македония, за която вече съществува реалната опасност да се превърне в страна-заложник на великоалбанските амбиции.
Може би затова премиерът Груевски, веднага след обявяването на косовската независимост, се запъти към Тирана.
Българската страна имала своя позиция по въпроса, заяви в деня на косовската независимост говорителят на нашенското МвнР Димитър Цанчев.
На пръв поглед не е за вярване, но ето какво са измислили нашите външнополитически експерти: България признава независимо Косово.
*Така отминава световната слава, лат. ез.