Димитър Тодоранов: Печеливш туризъм не се прави от единаци

Димитър Тодоранов е сред тези, които развиват бизнес на южното ни Черноморие и в същото време от години е двигател на редица културни събития. Той е един от организаторите на фестивала "Арт поток", който тече вече за девета поредна година, на фестивала "Джазче" и в същото време е един от двигателите на нощния живот в Лозенец чрез клуба си "Хасиенда". Туризмът е един от основните "донори" на брутния вътрешен продукт на страната, но припознава ли го държавата като приоритет? Доколко бизнесът отговаря на изискванията на туристите, как се справяме с непосилната на пръв поглед конкуренция на Гърция и Турция и има ли шанс малкия и среден бизнес по Южното Черноморие да заработи на една бизнес вълна?

Има една сенетенция в туризма - важен е какъв е туристът, а не големият поток. Сезонът у нас започна, какви са вашите наблюдения, какви туристи избират родното Черноморие?

Това, което виждам и това за нас е радостно, че хората стават все по-информирани, когато избират дестинация. Знаят къде отиват и за какво отиват. Което е добре за подредените и смислени бизнеси. Тези, които имат визия и ясна концепция, имат и клиенти. Тези, които са отворили плажно барче, плажно ресторантче, взели са нещо под наем, те очакват поток. А поток няма. Може би около 3% от бизнеса ще има ръст в сравнение с миналата година, останалите са надолу. Именно заради липсата на концепция.

И това при увеличените цени?

Това е при цени, които са увеличени заради обективни причини и тук-там заради субективни. Но ако тези увеличени цени не са свързани с подобрено качество и преживяване, тогава влизат в графа "несправедливи цени" и клиентът тук вече реагира моментално. Което е добре за сектора, но цялата картина в един момент, според мен, ще колабира.

Да намесим и климата. Температурите стават все по-високи, а нашият сезон продължава да бъде два месеца. Защо през юни голяма част от обектите в Лозенец бяха затворени?

За да започне сезонът, хората трябва да имат причина да отидат. Отдавна никой не ходи на море, за да се затвори в едно хотелче с две легла с пружини, вентилатор и да ходят на плаж по цял ден. Хората искат удобства, искат преживяване, искат да има какво да правят. И това трябва да го разбере местния бизнес. Аз, ако имах хотел в Лозенец или Царево, щях да се поинтересувам кой отваря рано, да отида и да му благодаря, че го прави. Защото създава предпоставки хората да спят в моя хотел. А то се получава точно обратното.

Те не се вълнуват и казват - "няма да отворя на 5 май, защото няма туристи". Но когато не отвориш на 5 май, туристите ще отидат в Гърция. И ако там им хареса, следващата почивка след месец-два пак ще е там. Защото собственикът лично ще седне на тяхната маса, ще им предложи по-добри цени, ще им предложи прясна риба и октопод...

У нас се подценява факта, че ако клиентът пробва на друго място и му хареса - той може завинаги да остане там.

Това лоша бизнес логика ли е, при положение, че имаме примера на нашите съседи?

Дължи се на това, че голяма част от хората, които правят бизнес по морето не са бизнес ориентирани. Докато преди е било лесно да се менажира едно хотелче от семейство, сега трябва да имаш познания. Да знаеш как се ръководи екип. В момента младите хора не са тези, които познаваме от преди 30 години, закъсали и готови да дойдат да работят и да спестят 20 лева. Сега искат да знаят какъв е бизнеса, искат коректност, отношение, условия за живот.

И какво се получава - отиваш да работиш на някое хубаво място, но трябва да си намериш квартира. Попадаш при едни хора, които си казват "няма къде да ми бягаш". Ето ти стая, климатикът не работи, има обща баня, но ще плащаш 40 лева за легло. Ако откажеш, при съседа е същото. И тези "хотелиери" не могат да разберат, че дългосрочно, в един момент и работниците няма да искат да спят при тях и цялата система ще потъне. Не могат да разберат, че всички сме заедно. Ние плащаме примерно пет хиляди евро за диджей, инвестираме пари за най-добрия звук, за програма, за маркетинг, за това да има хора да разкажат колко хубаво е в Лозенец... Е, ако искаш да яхнеш всичко това и да дадеш мизерната си квартира за 60 лв., няма как да стане.

Или всички заедно ще потънем, защото калпавият бизнес ще потопи и добрите примери, или всички заедно ще разберем, че трябва да измислим начин да създадем общ продукт. А не всеки поединично да се спасява. Печеливш туризъм не се прави от единаци

Усилята само на местния бизнес ли трябва да бъдат или трябва да има и някаква държавна подкрепа? Да допълним и факта, че имаме нестабилно управление, смяна на министри през няколко месеца...

Ако тръгнем от голямата картина, несигурната политическа обстановка гони инвеститорите. Когато няма инвеститори, потърпевши са всички. Дали сериозна банка ще ми отпусне кредит за хотел при тази несигурност? Ами, както става на Запад, ако реша да построя пет хотела наведнъж? Нали ще изпратят техен експерт. Той ще види тази нестабилност, ще види, че няма квалифициран персонал, на базата на какво да отпуснат кредит? Какво ще ги правят тези хотели, ако бизнесът фалира?

Има го неразбирането на хората, че всички сме заедно в казана. Приказки от сорта "да мине това лято, другото ще видим" водят само до по-лоши резултати. Общият профил на туриста по Южното Черноморие ще се промени, очакванията ще са по-ниски, ще заделя по-малко пари за почивка. Това е тенденция, която в един момент ще стигне до там, че ще изгубим средно платежоспособен клиент.

Когато говорим за чуждестранни туристи изниква въпросът как да стигнат до Южното Черноморие. Чартърите до летище Бургас са малко, на какво се дължи това?

Разговарях с един от големите играчи, който държи няколко хотела. И той ми каза: "Номерът е да си купиш местата в чартъра, пък все някак ще ги напълниш. Затова и хотелите са ми пълни". Слушам и си мисля колко объркано е всичко. После се оказа, че и тези чартъри не са съвсем пълни, прилича малко на его бизнес. Но всичко това показва, че има проблем с чартърите, летището видимо не работи ефективно. Чартърите са много важни дори за курорт като Приморско.

Но то, за да заработи ефективно, някой трябва да подреди някаква дългосрочна картина. Айде поне за пет години напред да помислим къде искаме да бъдем.

Има 4-5 млн. българи, трябва да се концентрираме към тях, да им предложим добри условия за почивка. Ще прескоча до Гърция - тя в момента не е никак евтина дестинация. Малките курорти по Южното Черноморие трябва да се обърнат към българите. Бизнесът да чуе какво искат, от какво се оплакват. Тази връзка между клиент и туристически бранш е тотално скъсана.

Може би и ние, медиите, създаваме тази лоша картина, невинаги заслужена?

Медиите не трябва да се винят. Те отразяват някакви тенденции, като разбира се махнем двете крайности - когато се говори умишлено негативно или когато се прави платена реклама. Забелязал съм, че е много лесно да накараш българина да каже "махни го нашето Черноморие". Може би е народопсихология... Но отдавна е назрял момента, аз говоря за по-малките курорти, да седнем с хората и да си кажем какво трябва да се подобри, да си кажем честно къде бъркаме.

Ние се научихме да слушаме клиентите си, да подобряваме това, което е важно. Ето, тази година обратната връзка е "хубаво сте направили всичко тук, но няма къде да спим, няма къде да ядем". Не е моя работа да оценявам колегите, но това достига до нас. Но пък не е наша работа. Ако трябва да строя хотели, за да ми работи клуба е безсмислено. Има и добри примери, сега чух за хотел, който няма рецепция, всичко е дигитализирано и отзивите са много добри. Значи има начин.

Стараем се да предоставим допълнителни възможности за изживявания на морето не само за туристите, но и за местните хора. Ето, скоро ще отвори врати нов параклис в Лозенец, което досега ни липсваше. Той ще бъде в близост до кръста на пристанището. Освен място за всеки вярващ, ще има възможност да се правят различни обреди като кръщенета, а защо не курортът да бъде домакин и на романтични сватби. Освещаването ще бъде на 14 август и вече има запазени дати.

Вие имате ли рецепта да се подобри бизнес туризмът на юг от Бургас?

Много съм си мислел за хотелчетата на юг, които в голямата си част са семейни. Ако в сегашната ситуация се направи една инвестция за подобрение от матрака до фасадата, тази инвестиция трудно ще върнеш за 7-8 години. И те предпочитат да не го правят. Може би тук може да се намеси държавата. Ще дам пример пак с Гърция. Ако там искаш да построиш петзвезден хотел, ти връщат повече от половината инвестиция. Парите идват от държавата, европейски и местни програми. Защо не се създаде подобна програма и у нас, с която да подпомогнат семейните хотели да се реновират на европейско ниво. Става въпрос за съществуващи, а не ново строителство. Да има пари за бизнес обучение, за маркетинг. Това ще са най-ефективно и смислените изхарчените пари, а и не са толкова много. Създаваш и кадри по този начин.

Кое ни пречи туризмът да бъде приоритет за държавата не само на думи?

Не съм чул някой да каже "отделяме за туризма тези пари". А 16-17% от БВП се формира от туризма. Някой трябва да помисли дългосрочно. В момента се говори, че имаме пари само да рекламираме и контролираме туризма. А трябват инвестиции. Младите не се влияят от реклама, а от преживяване. Ние сме успешен бизнес, защото хората разказват за преживяванията си.

В нашия летен туризъм единствено на ниво е нощния живот. Имаме топ клубове, в които идват световноизвестни диджеи, интериорът не се различава от добрите световни примери.

Ако си говорим честно... В нашия бизнес има големи играчи, които могат да влияят на политиката. Но тук говорим за малкия и среден бизнес на юг от Бургас. Кой да лобира за тях? Има и бизнесмени, които са вдигнали хотели за собствено удоволствие, а не да работят по бизнес модел.

Когато говорим за съвместни усилия на бизнеса, няма как да пропуснем фестивала "Арт поток" и джаз фестивала, които организирате всяка година. Получава ли се тази заедност?

Покрай "Джазче" го усетих, за първи път се събрахме хора от бизнеса в Лозенец, поговорихме си. Ние на селско ниво може да сме конкуренция, но трябва първо да докараме туристите и тогава да се конкурираме. Тази година имаме по-добра комуникация с местната власт, поддържаме по-близки контакти. Това със сигурност е по-добрия вариант. Много хора подценяват силата на тези събития. Те в началото са малки и тръгват бавно, но могат за една-две години да се развият толкова, че в един момент да пълнят курорта. С хора, които идват, забавляват се, харчат. И изведнъж едно подобно събитие да промени профила на туриста на това място.

- "Арт поток" го правите вече девета година, виждате ли я тази тенденция?

Ако трябва да бъда честен, в началото очаквах, че "Арт поток" едва ли не ще бъде събитие, на което ще дойдат хиляди. Не стана така, но пък имиджа на мястото се променя. Вместо да си говорим какво не ни харесва, хората ходят на театър. Променяйки средата, се променят и хората. Досега хората променяха средата, но не се получи.

Джазът също се разпростира вече и в Приморско, което е интересен експеримент с оглед имиджа на курорта?

Много е яко и аз виждам огромен потенциал. Кметовете на Царево и Приморско имат добра комуникация, млади са, имат общи идеи и разбират, че всъщност двете общини не са конкуренти.

Кметът на Приморско иска да промени имиджа му. След дълги разговори избра нас за хора, които да го консултират за определени събития. Първата ми цел беше да му обясня, че няма да е лесно и трябва търпение. Най-вероятно ще среща и съпротива. Самият той активно се зае да промени лека-полека средата и визуално в курорта. Това, което правим с него е да има постоянна сцена със събития от четвъртък до събота. Ще има джаз от чужди и български артисти. Искахме да направим нещо емблематично, за да покажем, че Приморско е част от "Арт поток", затова ще закрием там фестивала с пиесата "Боже мой" на Народния театър.

Идеята с обединението през "Арт поток" работи. Това пък може да гарантира и по-голям поток от хора. Има някаква стигма за Приморско и чалгата, но поне това, което аз виждам - не е така. Просто не се е предлагало нищо друго. Сега на сцената има диджеи, рок, джаз, стендъп комедии, жива музика. Времето ще покаже как ще се възприеме всичко. Аз също ще следя с интерес.

Доколко се възстановихте от бурята в края на миналия летен сезон, която повреди и инфраструктурата?

Ние успяхме, но Царево много пострда и те се борят да възстановят моста между стария и новия град, което е голям проблем. Знам, че местните са максимално мотивирани да го оправят бързо.

Това по някакъв начин отразява ли се на сезона?

Моите прогнози са, че ще има между 10 и 15% по-малко хора в сравнение с миналата година.

На какво се дължи това?

Причините са комплексни. Има голяма конкуренция. Ето, сега виждам как Турция е насочила усилия да привлече високия сегмент туристи. Откриват се емблематични ресторанти в техни курорти, клубове, познати от Миконос, отварят врати. А знаем и какво е обслужването в Турция. Те са много гъвкави. И вероятно с тези супер модерни нови точки, качество и с по-ниски цени - ще успеят. В Гърция, в скъпите курорти, отчитат спад на туристите, в Северна Гърция също се оплакват в сравнение с минали години...

И в Европа също се оплакват, там пък на много места искат да изгонят туристите. А ние не можем да ги привлечем...

Да, миналата седмица това коментирахме - стрелят с водни пистолетите туристите в Барселона, в Гърция гонят круизите, на други места им боядисват чантите. В Копенхаген пък щели да награждават туристите, които си чистят боклуците.

Ние ги искаме, но пък е празничко. Което е парадокс.