Обратната страна на медала

-I would like to have that wonderful Wiener Schnitzel!
-Geh gib eam zehn Deka Polnische in a Wachauer .
-Yeah, that's really great!
-Waß' i eh, des mocht Hundert. Nana, Schilling, net Dollar - übertreiben woll'n ma's net!*
 
Falco

Откакто съм във Виена, постоянно съм с туристите. Вече години наред. И ги наблюдавам, всяка вечер.

Общувам си с тях, работя за тях, карам се с тях, понякога се целувам с тях и изобщо – имаме сериозна връзка.

Комуникацията ни, обаче, с времето стана прекалено елементарна. Питат ме все същите въпроси и, разбира се, им давам все същите отговори.

Сметнах ги- четиристотин хиляди туристи с които съм разговарял досега. И всички с еднотипни интереси - за виенските сгради, за Кайзера, за Моцарт, за шницелите...

Защо никой не пита за близкото минало, за настоящето или за бъдещето на този град, щом толкова се вълнува за него?

Наистина ли Виена е градът на музеите, на театрите, на операта и кабаретистите?

Град на приятни, танцуващи хора, oтворени към света?

Град на безкрайно изкуство, на мислители, писателчета и кафенета?

Град-инспирация, град-мечта едва ли не?!

Защо такава е представата не за Ню Йорк или Лондон, а точно за Виена?

Отговорът е в убедителността на австрийците. А те наистина са много добри в играта с думи. А са и последователни. Необоримо становище, особено след като убедиха целия свят, че Хитлер е германец, а Бетовен- австриец.

Убедили са и Съюзниците да не им сринат столицата. Е, руснаците, както навсякъде, са се подписали с един стърчащ над всичко наоколо Незнаен воин, но и за това има решение- един пак толкова висок фонтан пред него.

За да бъде Альоша прикрит и да не загрозява кокетна Виена с грубостта си. Преди две години се наложи само да полират позлатения съветски надпис зад него. Но и това, разбира се, не беше щастлива случайност.

Просто Путин дойде на гости. А след Путин, както знаем, обикновено идват и парички. Както е след всяка визита на държавен глава навсякъде, разбира се. Просто при руснаците някои суми са с неясно минало. Но и този проблем е решен oт австрийците.

Според местния авторитетен вестник Die Presse, Австрия е една от големите перачници на пари в Европа. Нареждала се малко след Люксембург и Ватикана. Това, разбира се, не е доказуемо. Но дори и от пресата да грешат, е факт, че местният закон за банковата тайна подлежи на сериозна критика.

Каквато и получава, де, но предимно на международно ниво, не на местно. Което също е показателно за това, че австрийците умело пазят сами себе си. Понякога дори повече от необходимото.

Обществото, в позитивна или не насока, действа. Сплотеност, като при размириците 1848, когато първо вдигат бунт срещу Кайзера, а после не искат демокрация.

Сплотеност при разкарването на бившия им любим певец, номер едно в САЩ, чудото Фалко. Същото и при емигрирането на нобеловия им лауреат, писателката Елфриде Йелинек, която се чувства не само неразбрана, а и обидена.

Тя пише за клишетата, заровени в местния манталитет. За Арнолд Шварценегер историята също е известна- емигрант. Подай глава от казана и ще те дръпнем за краката обратно.

Социализъм. До дупка. Една телевизия за всички. Държавна. Едни радиа, тоже държавни, една авиокомпания, доскоро държавна, една поща, една железница и една бензиностанция- държавни.

Държавни болници, училища, спа-центрове, фитнеси и конферентни зали. Страната с най-малка разлика между долна и горна граница на доход в ЕС.

Естествено, всичко това е подплатено с държавна администрация, голяма колкото Съветския съюз и почти толкова безполезна.

Апаратчици, напълнили тези стабилни барокови сгради, пред които туристът се щраква за спомен.
Сега, когато някой ми казва, че съм дошъл на хубавото и пак се оплаквам, му отмествам погледа върху генерален за него туристически атракцион - зелената вълна.  

В захлас от града без задръствания, човечецът-турист ме критикува още по-остро. Как можело това да ми се струва нормално, в София ако имало такова движение... Грешка.

Защото обществото в Австрия се движи по-нависоко от орбитата „Решаване на инфраструктурни проблеми”. Тук се лети във висините на личностно реализиране, подпомагащо обществото и дърпащо го нагоре. Уж. И ето го началото на спирачния път- да, много по-добър си от конкурента, ама получаваш същото възнаграждение. Защото всички сме равни. Затова си кроткай и си живей сравнително добре. Соц.

В държавата е успехът, не в частната ръка. Да му мислим и чужденците. Някой да е виждал чужденец в държавно учреждение?! Не че професионално не съм успявал досега, но не само аз виждам вече капак над себе си.

И, да, вечният отговор- границите са отворени, на който не му харесва може да напусне. Това, че собствената им интелигенция напуска не защото държавата го позволява, а защото сплотеното общество не я приема, рядко се спряга като причина.

А сплотеност значи и затвореност.

Тази затвореност се свежда до страх. Не толкова страх от новото, колкото страх да не изгубят старото. Защото самоподдържаща се по соц-маниер масовката явно се чувства добре.

Чете си Kronen Zeitung, вестник, който по-добре да не стига в ръцете на никой нормален индивид. Там, в Krone, три милиона души всекидневно гледат един красив и спокоен свят, пълен с ландшафти, местни деликатеси и не прекалено секси мадами.

Войните и болестите ги няма, а престъпленията се извършват от чужденци**. На втора страница блясва и вечно благият католически свещеник и допринася за още повече спокойствие. За протестантство дума не става. Камо ли за други религии.

В най-четеното австрийско издание, при това частно, има всичко, което е далеч от критичен диалог. Соцманталитет. Австрийците толкова се пазят от промяната, че всеки трети гласува за крайно десните.

Гласуване за соц-а чрез десни фракции. Звучи сбъркано, но обещанията на тези партии всъщност са за защита на соцбастиона - вън от ЕС и без нови чужденци. Това замества чувството на отговорност у избирателя, който всъщност не е чак толкова крайно настроен. Или поне не и всеки трети.

Ето ги там и многото туристи. Отново и отново снимат чудесна Виена, четат през ред-два пътеводителя и виждат това, за което са дошли - възрастен и поддържан град, възрастно и поддържано общество.

Не се питат защо белите ръкавички, които им подават „a typicall Vienese coffee“, са опърпани и леко пожълтели. След кафето пак обхождат и се разминават с гордите, опазили се виенчани, които им хвърлят само по един поглед „гледаш-не пипаш”.

Като охранители на стриптийз бар, където, ако влезе лъч светлина, ще лъснат разпърпаните сепарета и овехтелите стрийптизьорки.

Но нали виенчани са успешни точно в това - да не допуснат този слънчев лъч да осветли бара. Не ме разбирайте погрешно- нито тукашното общество, нито стрийптийз-баровете са ми толкова неприятни.

Нали иначе нямаше да живея тук.

Просто мисленето и схващанията в Австрия са прашасали и няма да се отърсят лесно. Това разочарова. А ако туристите се замисляха, щяха да го схванат. И надали щеше да им допадне. Но нали повечето не се връщат- няма страшно.

Накрая, когато туристите си тръгнат, ще седна заедно с виенчаните. С Клаус, с Терез, с Гюнтер и Инес, с приятелчетата ми.

Ще си отворим по бира и ще се подсмихнем над света, под мустак. Сами по себе си те са много готини пичове, небрежни, с чувство за хумор.

Стига да не ги почешеш по тая тема за соц-а. Защото е тяхната си. И защото ще прекалиш.

*
-I would like to have that wonderful Wiener Schnitzel
-Аре, дай му на тоя сто грама Полски (салам) във Вахауер (хлебче).
-Yeah, that's really great!
-Знам бе, тва прай сто. Не, не, шилинга, не долари- нема ‘а прекаля’аме!

Falco

**През 2004 година Ханс Раушер пише за Der Standart, че в Kronen Zeitung отново и отново се откриват „антисемитистки, националистически и расистки” публикации. Това потвърждава и съдебното решение, след заведеното срещу Раушер дело. Kronen Zeitung не прави втори опит в съда.