За иманярската мафия и тайните общества в "Ритуалът"

Радко Пенев е автор на новия български роман „Ритуалът”, който нашумя през юни и все по-често става повод за дискусии в мрежата. Действието в книгата се върти около мистериозен древен ритуал, който носи на човека безсмъртие и който някога е бил използван от траките.

Романът се базира на действителни научни теории за вярванията на траките. Използвайки смесицата от история, мистерия и конспиративни теории, която познаваме от книгите на Дан Браун, Радко Пенев създава един сюжет, който обаче по-скоро напомня за приключенията на Индиана Джоунс. Историята в „Ритуалът”  е базирана на реалните научни теории на специалисти като Александър и Валерия Фол, Иван Маразов, Иван Венедиков, като Радко Пенев пред "Сиела" той разказва, че се стреми да остане близо до една научно достоверна представа за траките, а не да се впуска в интерпретации.

Самият писател работи като морски офицер със звание капитан втори ранг. Бил е командир на два кораба и в момента изпълнява длъжността началник на отделение по подготовка и използване на силите във военноморската база.

Само преди месец на пазара се появи вашият дебютен роман „Ритуалът”. В романа се разказва за археолог и млад емигрант, които се забъркват в опасна история с българската иманярска мафия и мистериозна международна организация, която търси древно тракийско съкровище.

Да, точно така. Само бих желал да добавя, че археологът също е млад – връстник на емигранта Петър, при това е красива и умна жена. 

Темата за тайните общества, световните конспирации и древните мистерии е много популярна в литературата и кино то вече десетилетие – от „Шифърът на Леонардо” насам, а може би и от преди това. Какво според Вас привлича читателите и зрителите към тази тема и защо решихте да се насочите именно към този тип жанрова литература за вашия дебютен роман?

Не бих казал, че точно тайните общества и световните конспирации са ключовото условие, за да стане една творба популярна. Колкото и мистериозна да е една тема, тя никога не би била достатъчно интересна, ако не носи история в себе си. Оттам произлиза и интересът на читателите и зрителите – една добра история, подправена с доза мистика и конспиративност вече привлича любопитството на широка аудитория. Точно това се опитах да направя с „Ритуалът”. Считам се за късметлия, защото траките - техните бит и вярвания, цялата им космогония – са достатъчно непознати и мистични, така че не се налага да се натоварват допълнително. Напротив, когато се търси историческа достоверност е необходимо да се стои настрана от подобно обвързване, за да не се обърка читателят. Написах „Ритуалът” в този увлекателен жанр, за да избегна сухотата и стерилната прецизност на научните публикации. Такива има много, труд на ерудирани специалисти, които отлично познават темата. Но те са именно това – научни публикации. Моето желание е достоверното представяне на траките да достигне до повече хора, то не е насочено само към онези със специализирани интереси в областта. Подобен род жанрова литература привлича интерес, защото неусетно обогатява читателя и му дава възможност сам да намери отговорите си. Без да попада точно в рамките на жанра, Умберто Еко например, използва подобен подход с „Името на розата”. Оставяйки настрана блестящия му литературен талант, той пренася идеите си директно в съзнанието на читателите, като в книгата му има и криминален елемент, и съспенс, и мистерия.

Българската история често става повод за злоупотреби, които понякога обслужват и политически интереси. Защо според вас се случва това и как можем да го променим?

За съжаление не виждам решение. Историята винаги е служела за изграждане на национална гордост, но в последните години започна едно безогледно интерпретиране на факти, а в някои случаи и разпространяване на чисти измислици, които целят да провокират някакви реакции в обществото. Тъжно е, когато в такива кампании се включват и специалисти. За съжаление, твърде лесно човек би могъл да попадне на какви ли не мистификации в интернет. Да отсееш ненадеждните източници е много трудоемко.

Основна тема в романа е и иманярството и трафикът на антики. Мислите ли, че България губи много от това, че този проблем още не е решен и какво според вас е решението?

Разбира се. Иманярската мафия е факт и нещата, описани в книгата, съвсем не са художествена измислица. Историята по българските земи съперничи с тази на популярни туристически дестинации като Гърция и Италия, например. Ако се сещам правилно, България е на трето място в Европа по брой исторически артефакти, а това предоставя огромно материално и духовно наследство. Една голяма част от тях все още предстои да бъде открита и проучена. Историята на нашите земи обхваща няколко епохи, като у нас са намерени и едни от най-старите следи на цивилизация. За съжаление, контролът върху търговията с антики не е достатъчно стриктен. Иманярството се е превърнало в професия. Това носи невъобразими вреди както върху историческото богатство на страната ни, така и съвсем прагматично, върху икономическата реализация на туризма.
Общественият интерес към тези престъпления обаче не е особено голям, тъй като никой не се чувства пряко засегнат. За голяма част от хората, антиките са просто стари предмети,

Жанровата литература – трилърите и фантастиката, сякаш все още нямат добре установени традиции в българската литература. На какво според Вас се дължи това и дали не е започнало да се променя? Кои са добрите български примери в тази посока?

Не бих се наел да квалифицирам жанрово традициите в българската литература. У нас има достатъчно блестящи писатели, които по някаква причина остават нечути, извън споменатите жанрове. Страната ни е малка, четящите в нея навярно още по-малко. Вероятно това налага изключително трудни условия за представяне на книги и затруднява авторите. Наред с това, жанровите автори имат ограничена аудитория и определят избора си в разширяването, в излизането извън рамките на конкретния жанр. Трилърите, кримитата и фантастиката спадат към литературата с ясни критерии, които не бива да се подценяват. Мисля, че нещата започват да се променят и все повече писатели поемат по този път на необятни възможности.

Вие сте морски офицер – помага ли Ви военната дисциплина в работата като писател. Как се отнасяте към общоприетото мнение за писателя като недисциплиниран бохем?

Със сигурност, добрата дисциплина е абсолютно задължителна за всеки писател. Независимо дали тя е тренирана сред военните моряци, или е самоналожена, без нея е твърде вероятно книгата на дебютиращ автор да си остане само мечта. Някъде из англоезичните писателски форуми бях срещнал твърдението, че по статистически данни, за да успее един автор той трябва да пише поне по четири часа на ден. На мен това ми идва малко в повече, тъй като за да пиша се налага да крада време от семейството си, но в същността си твърдението е вярно.

Писането е самотно занимание и предполага по-широко скроена личност, често неразбираема за околните, като това не кореспондира непременно с талант. Предполагам, че недисциплинираните бохеми могат да бъдат талантливи писатели, но могат да бъдат и просто хора с погрешни амбиции.

Положението в Черно море през последната година стана доста сложно заради кризата в Крим и Украйна и противопоставянето между НАТО и Русия по този въпрос. Усеща ли се това напрежение в армията и как то се отразява на работата Ви?

Уверявам Ви, работата на военните моряци винаги е била достатъчно напрегната и без да има външни фактори. В професионален план, напрежението е ежедневие и не следва да му отдавам някакво специално значение. Това ни е работата, в крайна сметка, да работим в среда, в която не всеки би могъл да се справи.

Какво е личното Ви отношение към това, което някои анализатори вече описват като нова Студена война?

Въпросът Ви е чудесен, но аз едва ли бих могъл да представя някакво интересно мнение по него. Студена или гореща, всяка война е израз на безсилие. За съжаление, последиците се разбират твърде късно. Имам усещането, че в този случай нямаме причини за притеснение. 

Мислил ли сте да напишете разказ или роман за армията и флота?

Минавала ми е подобна идея, да. Няма как да не е. Животът и кариерата ми са обвързани с морето и съдбите на хората в него. Познавам добре тази затворена общност и съм ставал свидетел на всякакви интересни истории, които биха могли да се превърнат в добра книга. Засега обаче предпочитам да оставя тази идея да узрява за по-далечно бъдеще.