И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.
Вещ в занаята
Животът му прилича на филмов сюжет. Йордан Марков е едва 14-годишно хлапе, когато започва работа в телевизия. Става случайно. Покрай батко му, който е програмист, се зарибява по компютрите. Началото е пълно с игри, но още на тази възраст тинейджърът иска да разпарчетоса героите на съставните им части. Любопитно му е да види как е направена текстурата, какъв е изкуственият интелект зад нея. Осъзнава какво е осветление, процесинг и всички дребни съставни неща, които едни хора събират в едно, за да създадат готов продукт.
И приемайки тези знания с батко си са в постоянна провокация, която изпитва все повече водолейските му амбиции. В същото време в кварталното кафене сяда един от собствениците на някогашна кабеларка, който споделя, че има сериозен проблем с компютрите. Сочат му дребния "геймър“, който може да му реши проблема. Така Йордан става част от телевизията още като ученик. Започва да работи на пулт и постепенно навлиза в медията. Подава кашове, пише надписи. Влюбва се в монтажа, в журналистиката и в цялата магия, криеща се зад тази достойна професия, която днес със съжаление констатира, че се е "омазала".
Но в онези години, връщайки лентата назад оценява, че е бил възпитан към етика, труд и непримиримост. Сяда и пред екрана, но постепенно осъзнава, че не му стига малкия екран. Целта е нова: киното.
Така Йордан стига до Ню Бояна. Чува за студиото за специални ефекти, което ще се открива там. Отива, но макар и да го харесват, му обясняват, че нямат нужда от такъв като него. Подобна реакция не го отказва и той е решен да остане там, да учи занаят, дори без пари.
Намира си сам какво да прави и предлага решения за някои неща, които улесняват работния процес на служителите там. Покрай това, още на втората седмица получава първата си заплата.
"Даваха ги по американски стил – всеки петък. - спомня си Йордан , а с парите му показват, че са доволни от това, което е направил и пред младия човек изниква възможност да се развива. Той не я изпуска и 16 години по-късно застава начело на студиото за специални ефекти Worldwide FX с ясното съзнание, че невъзможни неща няма.
Задната вратичка в киното
С това, обаче предизвикателствата не свършват. Може да се каже дори, че от тук започват. Оказва се, че в България – страна, в която постоянно се обяснява, че има голяма безработица, няма достатъчно квалифициран персонал, който да прави визуални ефекти. Така на студиото често му се налага да търси помощ отвън, вместо да наема работна ръка на собствена територия. Проблемът идва от факта, че в учебните заведения, където се учи кино, не се подготвят кадри, които да могат да правят визуални ефекти. Нещо, което в чужбина отдавна съществува.
"Практическите занятия са изоставени в НБУ и НАТФИЗ. Има откъснатост между учебната и изпълнителната система. Колкото и да се опитват да го осъвременяват, обучението в момента е на светлинни години от обучението, което трябва да бъде за кино", категоричен е Йордан Марков. Сред основните пропуски, според него е отсъствие на програма за визуални ефекти.
По думите му, 2D анимацията я има в много от университетите по света. И той се опитва да говори по тази тема с ръководителите на учебните заведения, но така и не се стига до резултат. Затова и решава сам да направи курс в Ню Бояна, който организира ежегодно от 2008 г. Това е възможност да се влезе в киното през "задната вратичка". Курсът е интензивен. Набляга се на всички аспекти на компоузитинга, а целта не е просто безплатно обучение, а възможност за реализация в един по-различен свят, който е труднодостъпен за голяма част от хората.
"Преподавателите пък са най-добрите специалисти от студиото за специални ефекти Worldwide FX, което стои зад филми като "Код: Лондон", "Престъпник", поредицата "Непобедимите", предстоящият "Механик 2: Възкресение". Записването за новия курс вече текат, а той започва през октомври и продължава три месеца, след което човек може да влезе във вихъра на визуалните ефекти. Практическият опит е незаменим, а студиото е известно с работниците, които изнася", обяснява още Йордан Марков.
Много хора са започнали кариерата си именно там. И след няколко години точно това студио им отваря вратите за работа в чужбина. Подобен отлив е доста сериозен. Оказва се, че младите хора днес лесно напускат страната, а причините са ясни на всички – липса на перспектива в България. И ако преди време хората са напускали заради финансовия фактор, то днес го правят заради социалния.
"Дори младите хора, с недостатъчно опит предпочитат да тръгнат от най-ниското ниво, за да пробият извън страната. Тук просто не искат да създават семейства. Виждат проблемите и в детските градини, и в училищата и са убедени, че техните деца ще растат в друга обстановка", казва Йордан, който много добре ги разбира, тъй като и той е баща на три деца и изключително трудно намира спокойствието да ги повери на някоя институция.
"Трудно човек съчетава двете възможности – да допринася на тази страна, изграждайки кариера, и същевременно грижещ се подобаващо за деца. Нивото на образование се е сгромолясало", категоричен е той. Затова и решава да прави този курс, показвайки, че има бъдеще за живот и в България.
Проблемите в киното
Йордан Марков има ясна позиция за доста от проблемите, случващи се в киното ни. Част от тях са законодателни и самият той е в междуведомствена комисия за работна група, която се бори да промени начините на финансовото подпомагане в киното.
"Това е механизъм, който в Европа работи много добре. Киното вкарва страшно много пари в икономиката на държавите и го прави във всички отрасли – ресторантьорски бизнес, туристически и т.н. Засегнатите индустрии в кинопроизводството са много и в повечето страни държавата им опрощава данъка за част от инвестициите. А така продукциите привличат бизнеса да инвестира. Заетостта също е в повече. У нас, обаче не е така. Инвеститорите не получават това подпомагане и затова и те не искат да влагат в нашето кинопроизводство", смята той.
Другият проблем на българското кино е, че до съвсем скоро режисьорите разказват своите истории, но не на останалите хора, а на себе си. Както му е казал един кинопрофесионалист от чужбина, светът не говори български и не разбира битовизма ви. Нужно е да пренастроите този ваш свят и да го направите смилаем за останалите. Само тогава светът би ви разбрал. Също така повечето режисьори у нас сами пишат и сценариите си, докато драматургията е наука, която не спира да се осъвременява.
И не на последно място стои още един проблем, за който му е помогнал да се досети един негов преподавател – проф. Владимир Игнатовски: "Често режисьорите у нас успяват да снимат едва по един филм през живота си. А това ги насърчава да съберат в него всичко, което ги е вълнувало – т.е. целия си живот. Резултатът: печален бълвоч от жанрове, неразвити сюжетни линии и болезнено чувство за недооцененост".
Киното без визуални ефекти
В момента страшно много се набляга на визуалните ефекти, но преди киното не е работило така. Йордан сравнява някогашните продукции и днешните със себе си и сина си.
"Информацията, която съм обработвал като малък, не може да се сравни с тази, която обработва днес моят син. Аз съм като стар Правец в сравнение с него, който е съвсем съвременен компютър" – разказва той и си спомня как на времето за него е било интересно да рита топка пред блока, докато днес детето му следи айфона си, айпада си, обменя социални контакти с приятелите си. А, забравихме да кажем, че е на 7. След това гледа "Спайдърмен", "Хълк" и всичките екшън филми и след приключването на тези дейности може да реши и да излезе навън.
"Използването на много визуални ефекти е необходимо, заради забързаното всекидневие", обяснява Йордан Марков. Според него, нуждата от динамика и зрелище е толкова силна, че все искаме повече. Затова и монтажът на филмите е по-бърз от някогашния.
Също така Марков разказва, че двигателната сила към изкуството е между 12 и 26-годишна възраст. Затова толкова много разпространителите залагат на филми на Марвел или Дисни.
Но всъщност тези продукции не са носещи голямо удоволствие. "По-разтърсващо е съвсем друг тип кино. Аналитични продукции, съдържащи повече интелектуална, а не визуална информация. "Hologram for the King" с Том Ханкс е именно такъв филм", обяснява Марков.
"Филмът е абсурд, в който нищо особено не се случва, но носи толкова послания зад себе си. Като почнем от темата за любовта, мира, две различни нации, религии и накрая намирането на синхрон в двама души в една пустиня. Всеки интерпретира различно един откъс за себе си и затова не е нужно да има визуални ефекти. И все пак именно с тях седмото изкуство става по-гледаемо и това изкуство може да върви в синхрон с новите технологии", настоява Марков.
Самият той се е влюбил в киното, защото макар и масов продукт, то разказва история, която се възприема индивидуално от отделния зрител. И Йордан Марков наблюдава как един сюжет носи толкова различни послания.
Усетил е как седмото изкуство умее да омайва, да пленява хора на различни възрасти, от разни етноси, изповядващи отделни религии. Затова и е решил да не спира с курса, който подготвя млади кадри, тъй като това означава още хора, докоснали се до седмото изкуство и останали в негов плен.
Курсът по 2D Compositing е безплатен и стартира на 10 октомври. Документи се подават на vfx_academy@wwfx.net до 25 септември.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.