Макар и написана преди 2300 години, „Характери“ е актуална и до днес. В нея известният гръцки философ Теофраст описва тридесет типа отрицателни човешки характери. Книгата на Теофраст е неподвластна на времето, включително и заради реалните човешки образи, представени в нея.
Гръцкият интелектуалец е роден през IVв.пр.Хр. в Ерезос на о-в Лезбос. Рожденото му име е Тиртам, но той остава в историята с прякора Теофраст (божествено говорещ). Това име му е дадено от Аристотел заради умението му да се изразява леко и изкусно.
Теофраст произхожда от заможно семейство, което искало да му осигури добро образование. След като учи в родния си град, той отива в Атина, където е слушател в т.нар. Академия на преподаванията, основана от Платон. В Академията авторът на „Характери“ среща Аристотел. Теофраст става съратник на великия мислител и участва в основаването на Аристотеловата философска школа‒ т.нар. Ликейон. Самият Аристотел го определя за свой наследник и Теофраст е начело на Ликейона в продължение на 35 години.
Теофраст се отличавал с приветлив нрав и у него наистина съвпадали възгледи, характер и житейска практика. Съчиненията му следват системата на Аристотел и обхващат всички страни на знанието. Предполага се, че ученият е автор на над двеста съчинения. До нас обаче са достигнали само две цели съчинения ‒ едното е по ботаника, а другото е „Характери“.
В „Характери“ Теофраст пленява читателите със своя иронично реалистичен тон. Авторът ни представя хора от един напълно човешки свят, лишен от метафизика. Тази малка книга е изпълнена с подробности от живота на атиняните през IV в.пр.Хр. и е безценен извор за бита в полиса през този период.
Характерни за съчинението на Теофраст са житейските подробности, частното, човешката индивидуалност, характерът като тип и неповторимост. Отрицателните човешки типове са представени с хумор и без морализаторстване.
Морализмът на Теофраст е прикрит и скептично тънък. Както пише проф. Богданов в послеслова към съчинението, „Характери”-те на Теофраст са от ония значителни творби в световната литература, които имат и буквален смисъл.
Настоящата книга е четвърто, преработено издание. Преводът от старогръцки, бележките и послесловът са дело на проф. Богдан Богданов, един от най-добрите познавачи на старогръцката култура и литература. Видният учен напусна този свят през август тази година. Неговите преводи и научни трудове оставят ярка следа в културната история на България.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.