Възхищавали ли сме се на грешната Мона Лиза?

Салватор Мунди, преоткритият шедьовър на Леонардо да Винчи, беше продаден за 450,3 милиона долара преди шест години и държи рекорда за най-скъпата картина, продавана някога на търг. Това се случи въпреки скептицизма относно нейната автентичност, качество и история. Сега има потенциално още по-продаваем Леонардо, който е обгърнат в подобни съмнителни твърдения. 

Картината се показва публично в Торино. Въпреки че в момента не се продава, трудно е да повярваме, че частните собственици не са силно изкушени. Дали показването на тази картина в Италия е началото на една сага, която ще завърши с това Леонардо да бие собствения си световен рекорд?

Салватор Мунди става известен като "мъжката Мона Лиза", придавайки й блясъка на най-известната творба на Леонардо. Но фондацията "Мона Лиза" в Цюрих, която защитава показването на картината в Торино от името на нейните анонимни собственици, предполага, че това е оригиналната "Мона Лиза". Твърди се, че това е първата версия на легендарната картина, изобразяваща по-младата Лиза от тази, върху която Леонардо е работил през целия си живот и е носил със себе си в замъка на Амбоаз, където е прекарал последните си години. Сега тя привлича безкрайни тълпа от цял свят в Лувъра.

Каква сензация! Оригиналена. Мона. Лиза. Очарованието на Мона Лиза е толкова невъзможно да се отрече, колкото и трудно да се обясни. Някои придават магнетичната й слава на кражбата му през 1911 г. Но не тогава Мона Лиза става емблематичен. Хората вече са били обсебени от произведенията на изкуството през 19 век, когато критикът Уолтър Патер се възхищава, че Лиза в нейната зелена, мъглива обстановка е някакъв вид секси подводен "вампир". Картината е била известна в цяла Европа векове преди това, когато писателят от 16-ти век Джорджо Вазари се въодушевява, че Мона Лиза изглежда има пулс.

И така, обожавали ли са почитателите на Мона Лиза грешната картина през последните пет века?

Трябва ли наистина да се покланят на "Мона Лиза от Айлуърт", както претенциозно е наречена картината, защото преди това е била собственост на търговец на изкуство там? (А швейцарската фондация знае ли, че Айлуърт е предградие на Лондон, а не приказен замък?)

Според експертът Джонатан Джоунс от The Guardian няма никакъв шанс това да е Леонардо. Твърденията, направени за Мона Лиза от Айлуърт, изглеждат неправдоподобни. В статия за изданието той пише:

"Струва ми се немислимо, че най-финият, наблюдателен и безмилостно търпелив от художниците би създал такъв отвратителен, небрежен образ на човешко лице. Леонардо прави страхотни портрети на жени, преди дори да започне Мона Лиза, и във всеки от тях създава натрапчиво вътрешно присъствие: бледата меланхолия на Джиневра де Бенчи; самовладеещата се енергия на Сесилия Галерани. За разлика от това така наречената Мона Лиза от Айлъуърт е напълно лишена от личност. Усмивката й изглежда безумна и фиксирана, за разлика от дълбоко проучената усмивка на истинската Мона Лиза, която отразява анатомичните дисекции на човешките лицеви мускули на Леонардо, чак до устните.

Дори формата на лицето на тази Мона Лиза изглежда погрешна – не само защото се различава от картината на Лувъра, но защото няма класическите пропорции или плътската реалност, към която са се стремили ренесансовите художници. Датирана ли е с въглерод? Изглежда като модерно лице, въпреки че се предполага, че е копие, направено някъде между 1500-те и 1700-те години, когато се твърди, че е достигнало Великобритания. Но това е лошо копие. Или умишлен фалшификат.

Разликата във външния вид на лицето, казва швейцарската фондация, е, че Мона Лиза от Айлуърт изобразява своя обект, когато е била млада. Твърди се, че има доказателство, че Леонардо е направил две версии на своя шедьовър и това е първата, започната във Флоренция през 1503 г.

Историята, която е представена, за да "докаже" това, е съмнителна. Мона Лиза е много добре документирана картина и тези документи не сочат съществуването на две картини. Само един, върху която Леонардо работи дълги години.

Вазари казва, че Леонардо е започнал портрета във Флоренция и обектът е Лиза дел Джокондо, съпругата на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо. През 2005 г. в книга в библиотеката на Хайделбергския университет е открита бележка, която го доказва правотата: флорентински държавен служител пише през 1503 г., че Леонардо работи върху портрет на Лиза дел Джокондо. Това Мона Лиза от Айлуърт ли е или тази от Лувъра?

Доказателствата сочат, че скучната стара версия се намира в Лувъра. Тъй като аргументът на фондация Мона Лиза пропуска нещо съществено за този източник. Той специално подчертава, че портретът на Лиза на Леонардо е недовършен.

Този разказ за Леонардо, който започва и оставя на статива си някои картини, докато работи върху изобретенията си, съответства на създаването на Мона Лиза в Лувъра, която рентгенови лъчи и други научни изображения показват, че е изградена по сложен и бавен начин: когато Леонардо за първи път рисува Лиза, тя дори не се усмихва.

Рекламаторите на картината също твърдят, че рисунка на жена между две колони от Рафаел е копие на Мона Лиза от Айлуърт. Въпреки това, когато Леонардо започва своя портрет през 1503 г., това е моментална сензация. Рафаело го вижда в работилницата на Леонардо и веднага започва да рисува свои собствени вариации върху него. Това е рисунка за една от онези версии, в които той изобразява жена в модната поза на Мона Лиза.

Има ли всичко това значение? Не точно. Магическо е, че художник, починал през 1519 г., може да предизвика толкова много шум. Много се съмнявам, че собствениците ще продадат това, което изглежда като лошо копие, като автентичен Леонардо. Но дори и да бъде разпознат като младата Мона Лиза поради някаква хаотична смесица от шум, цинизъм и романтика, това няма да навреди на Леонардо.

Неговите картини са портали към неговата удивителна умствена вселена, чиито истински съкровища са в бележниците му. Той беше човешко същество, което разбираше вкаменелостите и геоложкото време, което разчленяваше и рисуваше вътрешните ни пейзажи и видя, че самата ни природа един ден ще бъде преработена от технологията.

Що се отнася до Мона Лиза – самият Леонардо започва измислиците, които се въртят около неговия шедьовър. Когато група църковни пътешественици го посещават в Амбоаз към края на живота му, той разказва луда история за жената на статива му. Леонардо твърди, че Мона Лиза е била поръчана от Джулиано де Медичи – синът на Лоренцо Великолепни – като портрет на неговата любовница. Защо? Беше добра история, съчетаваща снобската привлекателност на името Медичи плюс секси аурата на тайна любов. Със сигурност по-добре, отколкото просто да каже, че е уважавана флорентинка от средната класа.

Леонардо, наред с всичките си други брилянти, знаеше как да продава изкуството и себе си. Така той заживява в безплатно шато с приятелите си за сметка на краля на Франция. Ако види този последен шум около работата му, той вероятно ще подкрепи съмнителната Мона Лиза от Айлуърт – срещу намаление от цената на търга.

 Земните удоволствия: История на Ренесанса от Джонатан Джоунс е публикувана от Thames and Hudson. Откъсът е публикуван от The Guardian.