Киното през 2010 г. – 3D и нищо повече

Пилците може и да се броят на есен, но в света на голямото кино календарът е малко по-иначе. Най-престижните награди се раздават още през зимата, после идва свежият пролетно-летен европейски полъх от Кан, последван от тромава есен и ударен коледен период. И колелото се завърта. Милиардите долари приходи също.

Но всичко по реда си. Както всяка година, и през 2010-а наградите Златен глобус дадоха тон за безценните Оскари, които за някои може да са символ на безвкусното, материално кино, но в крайна сметка (за добро или лошо) остават общоприетото мерило за качество.

Нека обаче отдадем дължимото на 67-мите награди Златен глобус, чиито призьори в двете категории – драма и комедия/мюзикъл, се определят от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса. 

Според очакванията „Аватар” триумфира. Технологичният 3-D епос на Джеймс Камерън изглеждаше непоклатим – най-добър драматичен филм и награда за режисура. Е, за музика и песен към филм не се стигна до награди, но пък и Леона Люис не е Селин Дион. Така че... доволно.

Извън хитовете-касоразбивачи светлият лъч „Високо в небето”, разкриващ самотния живот на корпоративния работник, взе Глобус за сценарий. На рисувания фронт пък безапелационен победител беше изключително сполучливата и трогателна анимация „В небето”. Носителят на Златната палма от Кан за 2009 година „Бялата лента”, разкриващ зловещата действителност в предвоенна Германия в началото на XX век, съвсем според очакванията взе Златен глобус.

По комедийна линия изненадващият хит „Ергенски запой” стана филм на годината, а вечната Мерил Стрийп за „Джули и Джулия” и Робърт Дауни Дж. за „Шерлок Холмс” спечелиха при актьорите.

Що се отнася до наградите в категория „драма” те намериха своите притежатели в лицето на ветерана Джеф Бриджес, изиграл страхотно ролята на потънал в забвение кънтри певец в „Лудо сърце” (в компанията на актьори като Колин Фарел и Робърт Дювал) и Сандра Бълок („Сляпата страна”), която също може да се похвали с дългогодишна кариера.

Може да се поспори дали точно превъплъщението в богата жена, която приютява в семейството си необразован афроамериканец-сирак, който впоследствие влиза в колеж и става звезда в американския футбол, е най-блестящата роля на Бълок. Обаче нали толерираме доброто у човека, нали трябва да се набие в главите, че расизмът не съществува. И готово – даваме награда.

При поддържащите роли – никакви изненади. Брилянтното изпълнение на Кристоф Валц като нацистки „ловец на глави” в „Гадни копилета” не само беше най-запомнящото се нещо от иначе прекалено помпозната поредна „култова” лента на Тарантино, то беше демонстрация на виенска класа. Истински виенски филмов валЦ.

Неособено известната възпълничка Моник пък разби конкуренция от такава класа, че направо не е за вярване. 42-годишната американка изигра лошата майка от гетото, съсипваща бъдещото на детето си Прешъс в едноименната драма, пожънала сензационен успех.

Моник беше предпочетена пред имена като Пенелопе Круз и Джулиън Мур. Велико постижение за жена, която в детството си с години е малтретирана сексуално от брат си, а първата й работа е като операторка на секс-телефон.  

След като еуфорията около Златните глобуси премина, дойде ред на тежката артилерия – 82-рият ежегоден поглед на Американската филмова академия върху творчеството на кино дейците.

И той се оказа просто изпепеляващ за г-н Камерън и неговия Нави-свят. „Аватар” и създателят му бяха смачкани. Приходите от над 2 милиарда долара не са малка утеха, но унижението в Kodak Theater беше грандиозно почти колкото тази сума. А никой не го очакваше, особено след Златните глобуси.

Ударът по режисьора, позволил си да изкара американските войници лоши герои, беше съкрушителен. Той загуби в директен двубой срещу не друг, а бившата си съпруга Катрин Бигалоу.

За разлика от Камерън, тя не заложи на невиждани технологии и умопомрачителен бюджет. Удари в драмата на американската армия и нейната злощастна съдба в Ирак. Нищо ново, нищо впечатляващо. Но силно драматично и патриотично! И достатъчно за сриването на сочения за наследник на сагата „Междузвездни войни” свят на сини извънземни, живеещи в неразрушима духовна връзка с природата на Пандора.

„Войната е опиат” - най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий, най-добър звук и монтаж. То друго май не остана.

Някак си в сянката на сгромолясването на „Аватар”, на който май от съжаление му отпуснаха наградата за визуални ефекти, останаха отличията в другите категории. Пък и там в интерес на истината нямаше сензации.

Точно копие на случилото се на Златните глобуси. Бриджес, Бълок, Валц и Моник. Не са бляскавите Клуни, Стрийп, Мат Деймън и Пенелопе Круз, но пък единомислието на чуждестранните журналисти и американските филмови академици ни кара да си мислим, че така е било редно.
 
„В небето” си взе своето при анимациите, като за класата на тази лента говори и фактът, че получи номинация в категорията за най-добър филм, което не се е случвало почти 20 години след „Красавицата и звярът” през 1991година.

Анимационното явление на Пиксар остави следа и в историята на фестивала в Кан, който спокойно можем да обявим за най-крещящия в света. Това обаче се случи предходната година, когато бляскавият форум беше открит за първи път с рисуван филм.

Тази година за 63-ти път френският оазис на Лазурния бряг събра каймака на шоубизнеса и даде възможност за изява на творци от целия свят, на които комерсиалният Холивуд не обръща почти никакво внимание.

В Кан се състояха премиери на касови продукции като „Робин Худ” на Ридли Скот и втората част на „Уолстрийт” от Оливър Стоун, но арена получиха и творби от държави като Алжир, Южна Корея, Унгария, Украйна, Перу.

В крайна сметка Златната палма беше присъдена на тайландското чудо "Чичо Бунми, който можеше да си спомни своите минали животи". Главният герой е в последните дни на своя живот и заедно с духовете на починалата си съпруга и изчезналия си син, се връща към миналите животи на душата си и размишлява върху причините за своята болест.

Малцина успяха да произнесат невъзможното име на режисьора Апичатпонг Вирасетакул. Авангардният му подход обаче впечатли журито, оглавено от Тим Бъртън. Хората са ценители, какво да ги правиш.

Друг стожер на „романтиката” в киноиндустрията – фестивалът в Берлин, също си раздаде наградите. Юбилейното 60-то Берлинале затвърди етикета „най-посетен кинофестивал в света”. Продадени 282 хиляди билета и близо 500 хиляди зрители на около 400 филма, 20 от които в конкурсната програма. Мащабите наистина са впечатляващи. Трябва да се отбележи, че тази година форумът беше открит и закрит с азиатски филми – китайската драма „Разделени заедно” и японския „За нейния брат”.

Златната мечка обаче остана в Европа и то съвсем близо до нас. Драмата „Мед” за 6-годишния Юсуф, който търси в гората своя изгубен баща, се превърна във втората турска продукция, отличена в Берлин след триумфа на „Сухо лято” през далечната 1964 година.  Това, че турците правят качествено кино е ясно отдавна, макар ние да виждаме само сапунките. Ние така или иначе не сме мерило.

Успехът за „Мед” е още по-сладък, тъй като пребори фаворита „Писател в сянка” – поредния шедьовър на скандалния Роман Полански. Роденият в Париж поляк беше арестуван в Швейцария и за малко се размина с екстрадация в САЩ, където повече от 30 години го чакат за съдебен процес за секс с малолетна.

Но личните драми на Полански не могат да засенчат таланта му. А той в почти пълния си блясък се завърна в „Писател в сянка” – неподправена драма за някои премълчавани истини за световната политика.

За съжаление, обаче, нямаше нещо кой знае колко впечатляващо в света на киното през отминаващата година. Всички се юрнаха да правят 3-D. Било иновация, било зашеметяващо. Качеството на сюжета може и да не е на кой знае какво ниво, но пък си „във филма”.

Ще отбележим 2010 като годината, в която свърши екранното приключение, наречено Шрек, което в началото беше адски забавно, но накрая се поизноси.

Нещо, което в пълна сила важи и за женската библия „Сексът и градът”, която ни удари с втора част (не стига, че 6-те сезона от сериала продължават да се въртят по телевизиите). Това, което интересува студията обаче са приходите от продажби на билети, а за споменатите два филма те са почти 1 милиард долара. Нищо, че са изтъркани.

Тим Бъртън пък завъртя една „Алиса в страната на чудесата”. 3-D, разбира се. И 1.024 млрд. долара вече са налице.

Лидер по приходите се оказа завръщането на една от най-приятните анимации на Дисни. „Играта на играчките 3” си заслужи 1.063 милиарда.

„Генезис” с Лео ди Каприо се засили към определението „новата Матрица”, но ефектът беше бледо подобие на Нео и неговите геройства. Все пак футуристичният трилър получи етикет „задължителен за гледане”.

Ако говорим за звучни провали обаче, фаворит е „Уолстрийт: Парите никога не спят”. Преди 23 години станахме свидетели на истински шедьовър, но това, което измайстори Оливър Стоун като продължение си е чист резил. Добре че Майкъл Дъглас отново е на висота, иначе направо си отивахме към „Златна малинка”. То и сега не е изключено.

Хари Потър също взе да буксува. Очакванията, че седмият филм от поредицата ще счупи всички рекорди останаха илюзорни и само набраната инерция и голямото ядро от верни фенове на тийнейджъра-магьосник го засилиха към 700-те милиона долара приходи. Това обаче е дъното в сравнение с предишните части.

И така. Ако трябва да оценим 2010-а по цифрите, тя е една от най-успешните за киното. За втори път в историята (след миналата година) беше премината границата от 10 милиарда долара приходи само от продажби на билети. Като за криза си е екстра!

Качеството... Е, не може всичко накуп. Каквото има, това гледаме.