Опери в киното

Едно музикално събитие ще огласи Дом на киното.

Всяка вечер от 18 до 24 май там ще се проведе Седмица на българските гласове по световните сцени.

Прожекциите на оперните спектакли, записани по световните сцени с участието на любими, настоящи български оперни звезди ще започват с начален час 19.00 часа.

Първи сред спектаклите е последната от италианските опери на Моцарт „Милосърдието на Тит” – 1791.
Оригинално заглавие на италиански е “La clemenza di Tito”.

Написана е в стилистиката на опера "серия". Поръчана е от Доменико Гуардазони, директор на Националния театър в Прага по повод коронацията на Леополд II като крал на Бохемия.

Идеята е била да се напише творба представяща милосърдието на римския владетел, като по този начин се направи индиректно внушение, за великодушието на новият крал.

Предложение за създаването операта първо получава най-изтъкнатия композитор на италиански опери по онова време във Виена – Антонио Салиери.

Той обаче отказва заради краткия срок в който трябва да изпълни поръчката. Моцарт сключва договор за написването на "Милосърдието на Тит" на 8 юли 1791, срещу два пъти по-голям хонорар от този, който получавал за подобна поръчка във Виена.

Това е втората опера, която австрийският композтитор пише за Прага. Първата е Дон Жуан (1787), която минава с небивал успех. Премиерата на "Милосърдието на Тит" на 6 септември обаче е пълен провал. „Бяха дошли в Прага, за да ме разпънат на кръст” пише в свое писмо Моцарт. Посещението в любимата му Прага е помрачено и от влошеното му здраве. Три месеца по-късно композиторът умира във Виена.

Може да видите операта на 18 май.

Следващото предложение на 19 май е предпоследната опера на Джузепе Верди „Отело” – 1887 г.Оригинално заглавие на италиански “Otello”

През 1880 г. Ариго Бойто предлага на Верди сценарий за либрето на Шекспировата драма “Отело”. Като композитор и истински познавач на жанра, Бойто написва твърде удобно своето либрето.

Действието е извънредно сбито, изхвърлени са много подробности (дори и сцената на отвличането на Дездемона), първото действие на драмата също липсва и т.н. Характеристиките на образите са запазени, което помага на Верди да обрисува музикално героите вярно и пълно.

Когато започва да пише музиката на операта композиторът вече е близо 70-годишен. Верди работи над „Отело“ в продължение на пет години, като междувременно преработва „Симоне Боканегра“ и „Дон Карлос“. Никоя своя опера дотогава композиторът не е писал толкова дълго време. Това се обяснява с голямата му почит към Шекспир.

Според Верди много от либретата на опери върху Шекспирови драми са оскърбление за гениалния английски драматург. Премиерата на „Отело“ е на 5 февруари 1887 г. в „Скала“ и предизвиква истински фурор, a Верди си спечелва прозвището „старият вълшебник на операта“.

Следва на 20 май операта “Роберто Деверьо” - 1837 на Гаетано Доницети.Оригинално заглавие на италиански Roberto Devereux.

Написана е през 1837 година, която е една от най-трагичните години в биографията на Доницети.  През тази година композиторът загубва трето поредно дете при раждане и си съпругата си Вирджиния Васели.

Премиерата на “Роберто Деверьо” е през октамври същата година в Театро Сан Карло в Неапол и минава с огромен успех. Спектакълът на операта, включен в “Седмицата на българските гласове по световните сцени” е заснет на същата сцена.

В днешно време операта се поставя рядко заради изключително тежката сопранова партия, а последната сцена е смятана за една от най-драматичните и трудни за изпълнени в белкантовия репертоар. В операта се разказва за трагичната любов на Елизабет I с Роберто Деверьо, граф на Есекс.

Операта “Симон Боканегра” - 1857г. е написана през 1857 г от Джузепе Верди. Може да я гледате на 21 май. Оригинално заглавие на италиански “Simon Boccanegra”

Действието се развива в Генуа през XIV век. Верди използва едноименната драмата на Антонио Гутиереш, като сам прави план-сценарий и го изпраща на Франческо Мариа Пиаве.

Премиерата на “Симон Боканегра” е на 12 март 1857 г. в Театро Ла Фениче, Венеция, но има слаб успех. През 1859 г. операта е поставена в Ла Скала, Милано отново без успех. Верди обича тази своя опера и 20 години по-късно я преработва с либрето на Ариго Бойто и на 24 март 1881 г. “Симон Боканегра” се играе в Миланската Скала, където е посрещната топло и сърдечно. Спектакълът с Юлиан Константинов е именно на тази втора версия на операта.

Отново от Верди е и „Сицилиански вечерни” – 1855 г. Спектакълът е на 22 май. Оригинално заглавие на френски “Les vêpres siciliennes”
Действието се развива в Палермо, Сицилия през 1282 г. по време на въстанието на сицилианския народ срещу френските окупатори. Либретото е написано на френски от Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Оригиналното заглавие на операта е на френски език “Les vêpres siciliennes”.

Премиерата се състои на 13 юни 1855 г. в парижката Гранд опера по време на световното изложение и преминава с голям успех. За италианската премиера, Верди е принуден да смени мястото на действието от Сицилия в Португалия, имената на ролите от италиански на португалски, а заглавието от “Сицилиански вечерни” на „Джована ди Гусман“.

Така в края на 1855 година опера се изпълнява за първи път на италиански език в Театро Реджо в Парма. 6 години по-късно през 1861 година, след обявяването на Виктор Емануел за Крал на Италия, Верди преработва италианската версия на операта, като възтановява по френския оригинал мястото на действието в Сицилия, италианските имена на ролите и заглавието на операта “Сицилиански вечерни” (I vespri siciliani). Така и до днес операта е позната под това заглавие.

За първи път френската версия се играе в Италия тази пролет (2011г.) в Театро Сан Карло в Неапол. Където Орлин Анастасов отново изпълнява ролята на Джовани да Прочида /на френски Jean Procida/ този път в партньорство с Александрина Пендачанска в ролята на Елена /на фр. La Duchesse Hélène/.

Творба от Джоакино Росини може да видите на 23 май  - "Танкред" – 1813 г.Оригинално заглавие на италиански “Tancredi”

За по-малко от месец, 19 годишния Джоакино Росини написва героичната мелодрама “Танкред” за Театро Ла Фениче във Венеция. Либретото е на Гаетано Росси, който използва за основа едноименната трагедия на Волтер.

Действието на операта се развива през 1005 година в Сиракуза по времето на битките между византийците и сицилиснците. Първоначалната версия на операта е с щастлив край, който обаче Росини по-късно сменя с трагичен.

Същата 1813 година копозиторът написва и още една опера „Италианката в Алжир“ и с тези 2 опери той става най-популярният оперен творец в Италия. Мелодии от неговите творби започват да се пеят навсякъде. За това време Стендал пише: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 години.“ А за самата премиера на „Танкред“ във Венеция Стендал отбелязва:

„Това беше истинско безумие, истински фурор… От простия гондолиер до знатния аристократ всички пееха мелодии от операта.“

Програмата в Дом на киното завършва на 24 май отново с творба на Верди  ”Трубадур” – 1853 г. Оригинално заглавие на италиански “Il Trovatore”

Драмата на испанския писател-романтик Антонио Гарсиа Гутиерес (1813–1884) „Трубадур“ много допада Верди за следващата му опера, след “Риголето”. Написването на либретото е възложено на Салваторе Камарано (1811–1852), с когото композиторът неведнъж е работил. Между композитора и поета има оживена кореспонденция по отношение на текста от която става видно как Верди е участвал активно по написването на либретото.

Една от поправките, която композиторът иска е във връзка с образа на Азучена. „Моля Ви се, не правете в последната картина Азучена да полудее …“ — пише той. По това време „сцените на полудяването“ са били използвани редовно за да се постигнат силни драматургични ефекти, а Верди не е искал да използва този шаблонен елемент.

През март 1852 г. Камарано се съгласява на новите поправки, но умира, без да може да завърши цялото либрето. Верди е разстроен от смъртта на приятеля си и отново прекъсва работата си. Либретото е завършено от Бардере през есента на 1852 г.

Разпокъсаната работа над текста на операта става причина силната драма на Гутиерес да загуби много от качествата си, а либретото на „Трубадур“ да се превърне в поредица от сцени с много несъобразности и условности. Въпреки това Верди работи над сюжета с истинско вдъхновение и написва музиката само за 29 дни.

Премиерата на „Трубадур“ е на 19 януари 1853 г. в Театро „Аполо“ в Рим.