Йерархията в затвора не е нещо непознато, особено в Мексико. За паралелния живот, пред който всеки предпочита да си затвори очите ни разказва в своя си комично-екшън стил Мел Гибсън в новия филм „Как прекарах лятната ваканция”. Филмът е продуциран от независимата компания на актьора Icon Production, а тoва е и второто залгавие в кариерата му след „Апокалипто”, заснето в град Веракрус, Мексико.
Има нещо по-лошо от опечален клоун – мъртъв клоун. Такъв се оказва „колегата” на Шофьора (Мел Гибсън), опитващ се да избяга от американската полиция. На границата с Мексико героят на Гибсън за малко успява да се измъкне от органите на реда, но давайки може би доста по-висока цена. Заловен е в Мексико и се налага да влезе в затвора „Ел Пуеблито” – град на престъпници, събрал най-ловките и опасни хора, създали свое микро общество. Историята ни вмъква в нещо като най-жестокото гето, където неписаните правила дават шанс единствено на силните и хората с пари, а всички останали считат за късмет всеки ден, в който са все още живи. Мястото е било реално и е съществувало от 1956 г. Представлява нещо като експериментално пространство, в който престъпниците могат да живеят зад решетките с цялото си семейство, а тези, които са без присъди имат право да излизат извън границите му.
Режисьорът на филма Ейдриан Грюнберг повдига доста социални въпроси, а доста агресивно поднесената визия ни вмъква в клиповата естетика, динамично опитваща се да не пропусне нито една от корупционните схеми на всички нива по веригата. Това хич не си е малко, защото във филма почти няма свестни персонажи. Всеки един носи със себе си своето тъмно минало, което пък му дава и шанс за оцеляване. Дори 10-годишното хлапе (Кевин Ернандес) не може да се отскубне от средата си и тревогите, които са го налегнали са така многобройни, че и цигарите, които изпушва не могат да уталожат стреса. Неговата майка е изиграна от красивата София Сиснига.
От една страна "Как прекарах лятната ваканция" разглежда отблизо психологическия експеримент, на който са подложени хората в подобно място и привлича със социалната си насоченост. От друга - не успява да пропусне да ни поднесе един от най-отегчителните финали.