Кръв, любов, поезия, смърт и философия през осемдесетте

Започнаха прожекциите на киношедьоврите на осемдесетте. Десетилетието е представено от редица европейски и няколко американски ленти.

"Бягай, Лола" е немски екшън с три развръзки, в който Лола трябва да намери 100 000 марки за 20 минути, за да спаси приятеля си .

В другия немски филм няма никакво тичане - "Криле на желанието" е поетичната визия на Вим Вендерс за небето над немската столица и за ангелите, които помагат на жителите й.

Философия има и във филма по романа на Умберто Еко "Името на розата". Там средновековен Шерлок Холмс разследва серия мистериозни убийства.

В „Синьо кадифе“ - първия шедьовър на Дейвид Линч - разследването се води от наивен млад мъж, който неволно открива мрачния свят, който съществува под повърхността на привидно скучно градче в американската провинция.

Смъртта и сексът са главните съставки на "Матадор" на Педро Алмодовар - смешно-ироничен филм съвсем в стила на испанеца.

Картинката се допълва и от Фред, който е крадец и се покрива в парижкото метро. В "Метро" на Люк Бесон той флиртува с една разглезена съпруга, взривява сейф, ограбва влак, разиграва полицията и формира рок банда.

Богата фантазия демонстрира и авторът на веселите истории на Монти Пайтън - Тери Гилиъм. Във филма му "Бразилия" съжителстват фантазията и реалността, тероризмът и бомбардировките и любовта. И още 100 неща, родени от безумното му въображение...

Накрая, за да е пълна картинката, Ингмар Бергман е представен от шедьовъра "Фани и Александър". Който трябва да гледаш. Просто трябва.