Еврейски джаз-певец, любовен триъгълник и хепиенд

Българската национална филмотека /БНФ/ за първи път се присъединява към отбелязването на Международния ден на световното филмово наследство - 27 октомври, обявен от ООН и ЮНЕСКО.

По този повод днес в кино "Одеон" ще бъдат представени три програми - двете са с филми от "Златната колекция на БНФ", а третата е откриването на втория семестър на Киноуниверситета с "Певецът на джаза", съобщи директорът на филмотеката Пламен Масларов.

Премиерата на "Певецът на джаза" /1927/ на Алън Кросланд с Ал Джолсън, Мей Макавой, Уорнър Олънд, Юджини Бесерър, Ото Ледерер отбелязва навлизането на киното в нова ера от неговото развитие - звуковите филми.

След първия си опит за музикален филм - "Дон Жуан", братя Уорнър ангажират един много прочут певец от мюзикхол - Ал Джолсън, за музикален филм, в който диалогът е примесен с най-различни певчевски номера. Режисьор на филма е Алън Кросланд.

Сценарият е за момче, което не иска да върви по пътя на баща си и да стане певец в местната синагога. То е увлечено от шоу-бизнеса. Конфликтът е между обичта към семйните традиции и любовта му към джаза. И когато бащата чува сина си да пее новата музика, той го пребива така жестоко, че 13-годишното момче бяга от дома си.

10 години по-късно той дебютира като невероятен джаз певец по клубовете, като дори е сменил еврейското си име. Там се запознава с красива певица, която му помага в кариерата. Той обаче не успява да се помири със семейството си - до последия му ден, когато зарязва премиерата на първото си шоу на Бродуей, за да пее на умиращия си баща в Синагогата. След всички проблеми обаче филмът свършва добре - с грандиозния успех на "Един джаз певец, който пее на Бога си".

Двете български програми включват документалните филми "Трявна - курортен и старинен град" /1928/, "Ботевата епопея" /1929/ - възстановка на историческото събитие, и "Сухиндол" /"В царството на гроздето"/, куклената анимация "Хитър Петър" /1956/ на режисьора и аниматора Димо Лингурски /реставрирано копие от 2005 г./ и игралния "За родината" /1940/ на Борис Грежов.

В него се разказва за драматичната любовна история на Ружа и Огнян, които се оказват част от любовен триъгълник с приятеля на Огнян - Стефан. За Ружа избухва свада, а по-късно, когато съперниците са на фронта, има и опит за убийство, спасяване и хепи енд... Като в американска съвременна приказка...