Винаги, когато наближи 14 февруари, аз просто генетично се предразполагам (или направо разполагам - пред екрана) да гледам безкритично романтични комедии. И да им се радвам, разнежена до розово, особено ако не трябва да търпя подпухналия червен нос на брутално дразнещата Мег Райън.
Та сега - в такава опасна близост до празника, блондинската ми душа не можа да не се разнежи на филма "Малки тайни". Разбира се, малкото ум, захванал се и устоял на розовите урагани в главата ми, помогна да видя тук-таме по някой недостатък на филма. Но това по никакъв начин не ми попречи да се усмихвам няколко часа, след като излязох от салона.
Историята в "Малки тайни" е елементарна. Рафи (в ролята - Ума Търман) е 37- годишна разведена жена, която споделя личните си истории единствено на близката си психоаналитичка. Както си се разхожда с приятелите гейове обаче, тя е сполетяна от сексапила на Брайън (както и аз). Двамата много се харесват и започват да излизат. Всичко е прекрасно до момента, в който тя разбира, че секси-сладкишът е на 23.
Естествено, любовта е по-силна от всичко и макар, че малко се притеснява, Рафи се оставя на емоцията и довършва прекрасната първа среща с младежа. След това тича при психоаналитичката си и споделя прекрасната случка с нея с известна доза притеснения. Лиса обаче (в ролята - Мерил Стрийп) приема нейната връзка много положително и й казва, че е дошло времето да си поживее. И Рафи го прави.
С всяка следваща среща тя повече хлътва по сексапила, прекрасното чувство за хумор и милото отношение на Брайън.
След това по всички закони на филмовия сценарий, нещата почват да се скофтват. Оказва се, че Браъйън е син на Лиса. Лиса пък е еврейка и цялото им семейство е фанатично на тема традиция, история и женитба само в рамките на религията. Когато разбира за връзката на рожбата си с по-възрастна жена, която отгоре на всичко не е еврейка, тя е меко казано против каквото и да било развитие на отношенията им.
Освен това, въпреки очакванията, Лиса много бързо разбира кое е увлечението на сина й и едва не получава удар.
Ситуацията става съвсем сконфузна защото, напук на логиката, тя не прекратява терапията на пациентката си и, като съвестен лекар, изслушва всички изповеди на Рафи за члена на Брайън, за невероятния секс, който двамата правят, за проблемите във връзката им.
И след като се препотява 100 пъти, й казва, че докато нещата са само краткотрайно увлечение, връзката с млад, красив, здрав мъж е добра за нея.
Отношенията между Рафи и Брайн също не са съвсем безоблачни. И въпреки, че много се обичат, възрастта в крайна сметка си казва думата. Любовта, за съжаление, не е достатъчна и след поредица събирания и раздели, те решават, че не могат да са заедно, а аз, че ще стискам много силно очи, за да не се разплача.
Важно е да се каже, че ако не си отчаян, самотен и непоправим мечтател-романтик, филмът може да ти се стори малко безумен. За мен например винаги е било странно точно на Ума Търман да се дават роли на невероятни жени, които само като погледнеш, те карат да се влюбиш силно и доживот. Но това са си режисьорски измислици.
Истината е, че ако си падаш по наистина качествено кино, единственото нещо, на което можеш да се насладиш в "Малки тайни", е феноменалната актьорска игра на Мерил Стрийп, която наскоро колегата Иванов обяви за "най-добрата жива актриса в света".
След това се скарахме, но безспорното в случая е, че всичко смешно в този филм е нейно дело. Или поне голяма част от хумора се дължи на присъствието й, на нюансите в играта й и на страхотните решения, с които съвсем органично пресъздава невротичната мама-еврейка, която се опитва да се пребори с инстинктите си в името на професионализма. Пълна веселба.
Ако пък не ти пука много за играта и търсиш просто забавление, можеш да го намериш в нашумелия покрай поредица от кретенски тийн-комедии Джон Абрахамс ("Страшен филм", "Запознай се с нашите"), който играе най-добрия приятел на Брайън. И като стана дума за Брайън, ако не сте разбрали, той е привлекателен млад мъж, който бих.. ммм ..да... Освен това прилича на Мат Дилън, което го класира още по-високо сред младите холивудски надежди.
Накрая може би трябва да кажа, че във филма освен проблемите с религията, възрастта, любовта и това кой как си чисти ушите, има достатъчно свежи моменти, които да го направят приятен. И бързайте, че почва София филм фест и ще ви видя как ще гледате всичко хубаво, дето се задава!