Още с първата си поява пред публика Sentimental Swingers направиха заявка за нестандартен и очарователен ретро проект, който заслужава внимание.
Трибют към винтидж градската култура и суинг музиката, Sentimental Swingers пленяват със задължителния еднакъв дрескод (от военни униформи, до дантелено-перлени вечерни рокли), класическо сценично поведение (напомнящо Andrews Sisters) и, разбира се, омагьосващо тригласово пеене.
Рони от Nasekomix, Деси от Phuture Shock и Вера (русата подправка на триото, с излъчване на femme fatale, тип Марлене Дитрих от 30-те години) са част от Sofia Swing City – събитие, събрало секстета на Мишо Йосифов и диджейското дуо Smugglers Collective, които са сред основните виновници за възраждането на суинга у нас в последните години.
Ето какво си поговорихме с трите дами дни преди събитието...
Как се роди Sentimental Swingers?
Вера: Името – като необходимост. Просто трябваше да измислим нещо - хем да е женствено, хем да е суинг... естествено си дойде.
Деси: Самият проект пък има дълга история. Ние с Рони караме ролкови кънки заедно от 12-годишни. Доста по-късно ни хрумна да пеем заедно.
Рони: Тогава не беше изобщо опасно да се кара, даже сме развивали страшни скорости на нощни карания. Но и през деня карахме между колите.
Толкова ли отдавна е било?
Рони: Абе, моля ти се, още беше павиран само центърът на София!
Деси: И кънките бяха вносни – от Корекома ги дебнехме, с гумени колелца!
Рони: После дойде музиката – първо аз, а след това и Деси учихме класическо оперно пеене в Музикалното, но с тайната мисъл да си пеем каквото искаме!
Деси: Държа да отбележа, че накрая на моето обучение, след години образование, учителката ми каза, че не ставам въобще за певица.
Рони: Но тя и до ден-днешен упорито продължава да пее страхотно!
Деси: Но е важно да знаеш, че си не-кон-ку-ренто-спо-соб-на, ха-ха. Когато аз завършвах, Рони вече имаше своя група и покрай нея и аз направих завоя към модерното пеене. Свирихме заедно, тя замина за Щатите за няколко години, после сформираха Насекомикс, а пък ние събрахме Phuture Shock. Междувременно се появи идеята за съвместния ни проект Lava Lava, спечелихме конкурс на Националното радио с едно парче, сега ще кандидатстваме с ново...
Вера: И изведнъж се появих аз, с ентусиазма на пубертет, който тепърва започва да се занимава! Преди това съм пяла в Сребърни звънчета в Кюстендил – голям бекграунд с пеене и сценично поведение имам оттам!
Рони: Ами, ами! Сценичното поведение идва от бурното участие в нощния живот!
Вера: Добре де, и това е вярно. Всъщност ходех на уроци по пеене при Рони, след това се появи един проект, в който да пея, свързан с Мишо Йосифов. Междувременно Деси и Рони вече пробваха суинг дует с неговия секстет...
Деси: Ама нещо все празно се получаваше, нещо липсваше!
Вера: И той просто им каза: „Ето я третата!“.
Какъв е най-големият ви сантимент в суинг културата?
Вера: Като цяло сме страшно запалени – тази музика събужда сетивата ти за добро, радва с положителна емоция!
Рони: Започнахме с песни на Andrews Sisters, които също са три. Тази стилистика ни пасна – да сме облечени, гримирани, фризирани еднакво, ние даже сме почти един номер дрехи и обувки!
Вера: Всички големи изпълнители от 40-те и 50-те ги харесвам. Аз винаги съм слушала такава музика!
Знам, че и ти си единствената, която се облича в тон с нея. Проверката за токчета днес показа, че само ти не се страхуваш от високо...
Деси: Тя не сваля и жартиерите от години! Впечатляващо е!
Вера: Ха-ха, да, така е, но и от практични съображения – от дете не понасям чорапогащници, защото винаги съм била много слаба и висока и за мен няма удобен размер. А чорапите със силикон няколко пъти по цяла вечер съм ги придържала... Жартиерът хем те кара да се чувстваш жена, хем не те убива.
Деси: Ха-ха, а преди малко казва, че студът бил “просмукващ”, хахахха!
Вера: Е, да, това си е фактор... ама дълги палта, придвижване с коли...
На Sofia Swing City ще представите и авторска песен – как се роди тя?
Деси: Инфарктно. Всъщност я записахме за 24 часа, защото ни поканиха да участваме в Евровизия и решихме да се пробваме. Впоследствие се оказа, че от упражнението няма смисъл, защото не можем да пеем със секстета на живо, а трябва със синдбек, което не ни хареса като идея. Но пък добрата новина е, че си имаме запис!
Рони: След това записахме още едно – на българския композитор Йосиф Цанков – от ранните 40-те. Той се оказа дядо на Вили Стоянов – тромбониста на секстета на Мишо Йосифов. Навремето в България много танцова музика се е правила и Йосиф Цанков е един от композиторите с огромно творчество – танга, суинг. Има над 500 песни в този стил! Ние искахме да събудим този вид градска култура, за който на събития хората отиват специално облечени, като за празник или бал.
Суингът достига своя пик във времето на световните войни и наскоро в интервю казахте, че вероятно финансовата криза в момента има нещо общо с възраждането на стила....
Вера: Суингът и кабаретната култура са повдигали духа на хората, като убежище от ужаса. Сега тази култура се завръща навсякъде, но по-скоро, защото в последните години липсва искрена неподправена радост, в която някой да не е налял много пари и да не се опитва да ги вади от нея. Суингът е по-естествен от продуцирания поп или попфолк.
Рони: А стойността му за душата също е голяма. Когато човек се чувства несигурен, той винаги се обръща към миналото, където търси опора. Енергията, която е съществувала тогава вече е възраждана. Нищо не пречи да бъде съживена и днес.
Вера: Надявам се да не отшуми всичко това като поредната мода. Защото суингът върна например танцуването по двойки – нещо забравено в последните години. Аз от години внимателно следя нощния живот и мога да кажа една интересна тенденция – дори на хаус партитата хората сякаш се стремят да танцуват по двама.
Кой е елементът в суинга, който най-много ви впечатлява?
Рони: Онзи ден дъщеря ми Рада, попитана какво се случва на моите концерти каза: “Всички подскачат от радост”.
Как се развиват останалите ви проекти?
Деси: Нещата си вървят с диджейството – пускам доста често напоследък и сетовете са супер разнообразни и еклектични. Нещата и с продуцентството си вървят – с братовчедката ми, която е половин финландка, имаме издадено парче от един от най-добрите берлински лейбъли – Get Physical, което беше включено в много компилации на известни диджеи, сред които Роджър Санчез. Напоследък посоката повече е брейкбийт и правя колаборации с английски продуценти, например Decline. А с Phuture Shock работим върху нови парчета в момента...
Рони: И ние с Насекомикс правим нови парчета, подходът е абсолютно импровизационен. Ще ги запишем в края на март. Иначе в последно време най-неочаквано започнах и да играя в театрални постановки.. В началото мислех, че ме викат само за роли, където трябва да се пее, но пък нещата продължават едно след друго. И е супер приятно. Последно играя в “Сантименталният пътешественик Дон Джовани“ на Валерия Вълчева, където съм Лепорело и Сганарел – мъжка роля. Сега ме чакат репетиции за нов проект!
Вера: В момента проектът Sentimental Swingers ми отнема цялото време, а старите са свързани с киното и по-точно – продуцирането на кино. Вероятно ще се върна на тях, като потръгнат нещата тук. Sentimental Swingers е част от цялостен процес, който промени живота ми... Дълги години давах всичко от себе си в корпоративната работа – управлявах финансите на филмови продукции. Но в един момент реших, че това е изчерпано за мен и в момента, в който напуснах, някак естествено дойдоха музикалните проекти...
Страховито изглежда да смениш сигурната работа с изкуство в България...
Рони: Аз също години работих всякакви работи, само и само да не завися от музиката и да не се налага никога да не правя компромис с нея. Но в един момент родих и след 15 години всякакви еквилибристики да правя и двете, просто остана само музиката. Рискувах да се занимавам само с това, което е моята страст, защото осъзнах, че другите, временни неща всъщност не са ме карали да се чувствам особено стабилна, още по-малко съм забогатяла от тях.
Вера: Музиката е вълшебен начин на изразяване, а изразяването е най-важното в този живот.
Sentimental Swingers са на Sofia Swing City в Sofia Live Club на 19 февруари от 22.00 часа.