Ruth: Стига цици и чалга! Това не е България!

Тя е наоколо отдавна – още от проектите си с хип-хоп лейбъли (BedBug Studio и Illmate), слуховете за неясен брой октави в диапазона й, фактите около споделена сцена с Джъстин Тимбърлейк, участието в Мюзик Айдъл и Евровизия, дебютния й видеоклип към песента „Близо“ и работата с дръм енд бейс продуценти под псевдонима Nyree...

При толкова много неща лесно можем да забравим, че младата дива ще навърши едва 21 години на 18 април.

Но не можем да отречем статута й на най-бързо развиващия се млад български изпълнител на позаспалата поп сцена у нас в момента.

След 2 години работа Рут представи дебютния си албум Within Whispers – първи по рода си запис у нас, съчетаващ широко разнообразие от стилове, обединени от разпознаваем изпълнителски почерк.

R'n'B, ню джаз, рок, blue-eyed soul и поп - Within Whispers звучи точно толкова познато, колкото и новаторски, толкова свежо, колкото и зряло.

От забавните речитативи в песента с Белослава I Care (вероятно – следващ сингъл), през нежната пилотна „Близо“ и великолепните ню джаз и соул парчета на Рейчъл Роу Babe, 4 Letter Word и „Защо“, до фънки хита Fever (Can’t Stop Moving) и китарния рок соул дует You’re My с Нуфри, албумът не просто търпи сравнения със световни изпълнители, но и се класира на тяхното ниво.

Дни след представянето му поговорихме с изпълнителката за проектите досега и занапред. Оказа се, че няма почивка за смелите...

Как си, как върви?

Доста е напрегнато покрай албума – постоянно имам участия и е пълна лудница. Мобилизирана съм 100 %. Но намирам време и да се порадвам на това, че съм в България – пролетта тук е винаги страхотна.

Защо Within Whispers се забави цяла година?

Парчета отпаднаха, други се появиха. Трябваше да премастерираме някои неща, други да презапишем. Продуцентско решение беше, не зависеше от мен. Формалности, но пък вече нямам търпение да работя по втория, защото имам много вдъхновение и искам да го вкарам в посока музика.

Скоро се връщаш в Холандия, където също работиш активно...

Чувствам се удобно там, а вече се случват и хубави неща, свързани с музика. Имах два концерта, като последният беше в много класически клуб. Беше пълно – дойдоха много българи и холандци, промоцията беше страхотна – целият град беше във флаери и плакати. Страшно се изкефиха хората, които държат мястото, и дори имам втора дата за юни. Сега през май пък ще свиря в Маастрихт. Предстои и да снимам клип в Холандия, който ще е 3D. След един концерт, който направихме с няколко диджеи и бийтбоксъри от България, при мен дойде един режисьор и каза, че иска да работим заедно. Песента със сигурност трябва да бъде на английски, ще видим какво точно ще се случи, но е хубаво, че има и такава опция. Тук пък ще продължим с песента – дует с Белослава...

Защо продължаваш да се връщаш?

Искам да се развивам и в България, защото това е родината ми, страната, която обичам, заедно с всичките й позитиви и негативи. И искам да помогна сцената тук да се развива – това е и в мой интерес. Освен това издателите ми са тук. С Виталити мюзик вече имаме идеи за втори албум, който се надяваме да излезе скоро. Вече работя по парчетата от него – 4-5 са в проект. Даже едното е с едни руснаци – казват се Basement Jazz Ensemblе. Много харесаха гласа ми и ми изпратиха едно парче, което е ню джаз броукън бийт стил. В момента композирам пеенето и измислям текста към него.

Вървиш и по посока композиране?

Да, в сегашния албум съм съавтор на дуета с Нуфри You're My (Bitch&Wine) и Sunshine, което направихме с Краси Тодоров.

Албумът е много разнообразен стилово – от фънк, през соул, поп и ню джаз...

Да, но най-вече си е мой. Заставам зад всяка една от песните.

А какво се случва с проекта с Иван Шопов - Cooh?

Издават ремикса, който той направи на Scream My Name с един английски лейбъл, а междувременно направихме още едно парче, което ще е пилотно в нов албум на неговия дъбстеп проект Balkansky за един лейбъл в Ню Йорк. Песента се казва The Temple, такова ще е и заглавието на албума. В момента пък записваме още едно дръм енд бейс парче, което той е направил с Temper D. Отделно аз записвам текстове и мелодии в темпо, подходящо за дръм енд бейс, и му ги пращам, а той прави музиката и така... Мислим и работим. Правя дръм енд бейс и с други хора, с няколко от продуцентите в HMSU също имам идеи. Аз много харесвам дръм енд бейса, много съм слушала и съм ходила по партита като по-малка и затова лесно измислям пеене върху тази музика...

В албума работиш и с друг диджей – KiNK, който е продуцент и автор на музиката на 2 от песните заедно с Рейчъл Роу...

Да, много ги харесвам и това, което направиха за мен. Със сигурност ще работим още в бъдеще. Нуфри също е сред продуцентите в албума – с него направихме дуета You're My (Bitch&Wine).

Каква е разликата в работата с музиканти на живо и с диджей?

Ами с музикантите се създава vibe, всички сте заедно на сцената и енергията е обща. С диджеите е по-различно, но има своя чар. Няма го момента на създаване на мига, което не значи, че е по-малко креативно. Но като че ли пеенето с жива банда е моето нещо.

Защо всичките ти участия в телевизионни предавания някак минават под знака на скандала, в който си въвлечена без никакво желание?

Май не го казвам за първи път, но наистина искам това да бъде последното ми участие в нещо подобно. Евровизия беше решение, за което с продуцентите ми до последния ден бяхме на кантар, защото не ми се занимаваше изобщо. Въпреки това решихме, че може би е добра идея, избрахме парчето и стана скандалът. Честно казано, ми се искаше между капките да мина, но не се случи.

Как си го обясняваш?

Не мога да си го обясня – това за плагиатството беше абсолютна лъжа. Говорихме си с Рейчъл и KiNK и стана ясно, че те дори не са чували другата песен, от която са „откраднали“ моята. Беше абсурден този скандал, но постигна целта си и не спечелих. За което не съжалявам, защото всъщност много харесвам Поли Генова и се надявам да представи България добре. В крайна сметка това я вълнува от много години и е много красиво да видиш как на някого му се сбъдва мечтата. Смятам, че парчето и нейното представяне са много на ниво.

Постоянно в интервютата те питат какво мислиш за проблемите в българския шоубизнес, явно те виждат като талантлив изпълнител, спънат от средата...

Ми то всички млади хора, които правят нещо различно, са спънати от средата. Това е факт! Има толкова много интересни групи у нас, за които никой никога не чува и това е жалко. В България медиите не обръщат никакво внимание на талантливите млади хора. За сметка на това се промотират незначителни пошли неща – кой с кого къде бил и какво правил, някакви псевдо звезди, плеймейтки и футболисти. Това ли натрапват на хората, при положение че има толкова по-интересни личности?

Същите тези хора най-много това обичат – доказват го всички рейтинги... Негативната слава у нас е успешна, а не позитивната...

В България е пълно с прекрасни хора и смятам, че и те заслужават място в публичността. Не искам да казвам, че българинът е прост човек, който иска само цици и чалга, защото това просто не е вярно. И не е честно целият народ да бъде третиран като такъв! Това е съвсем ясно в последните години – концерти на страхотни изпълнители са пълни – Ройшийн Мърфи, Нувел Воуг, джаз фестивалите в София, Банско и Смолян... Неща се случват, но те не се показват в медиите. Остават си нещата в средата, между хората, които се интересуват от тях. И това е жалко.

Има теория, че така наречената чалгаризация е политическа конспирация. Ти интересуваш ли се от политика?

Да, чета новини за България всеки ден, а в Холандия даже има и българска телевизия. Прави впечатление, че хора парадират с неща, които не са за хвалене. А политиците не говорят високоинтелектуално, както е правилно. Според мен един политик освен качества, трябва да има и обноски, култура. А в голяма част от българските политици това липсва.