Igor Boxx: плеърът замести музиката

Igor Boxx е полски диджей, музикант и продуцент, част от култовия полски проект на Ninja Tune Skalpel.

Миналата година, десетилетие след началото на Skalpel Igor Pudlo– започва самостоятелната си кариера с дебютния си солов албум Breslau.

Вдъхновението за него идва от Вроцлав – мултикултурен и мултинационален град, в който всеки квадратен метър е късче история.

Breslau разказва историята на града от завладяването му през 1945 от Червената армия.

В парчетата се чуват масовата сила и настървение на Болшевишките атаки и решителността на тероризираното цивилно население на града да им устои.

Скърцащите краутрок звуци илюстрират монотонността на безкрайните битки, а психеделичните елементи подчертават абсурда на военната лудост.

Джаз ритъмът е символ на хаоса от двете страни на конфликта, а ембиънт безвремието рисува поразителното отчаяние в усилията на защитниците на града.

И въпреки сериозната смислова натовареност на записа, Breslau всъщност е великолепен и лек за слушане запис.

Ето какво си поговорихме с неговия създател часове преди да направи първия си концерт у нас...

За обикновените туристи Вроцлав е красив град с много театри, катедрали, симпатични джуджета, млади хора, красива архитектура... За теб обаче е много повече. Каква е връзката между града, личната ти съдба и историята?

Познавайки историята, но също така живеейки в града понякога те кара да се чувстваш все едно си в паралелна вселена. Имам странното усещане, че ако историята е направила друг завой, можехме да бъдем напълно различни хора, с различна националност и език и този град щеше да бъде част от различна държава. Не го осъзнавах като дете, но винаги съм усещал мистерията от прокълнатата нацистка история на града и Festung Breslau (Крепост Вроцлав), която капитулира след Берлин. Моят албум е нещо като екзорсизъм на този призрак. Вдъхновен е от реални исторически събития, но също така от детското въображение и градските легенди от времето на Комунизма. Тоест, той е по-скоро музикална фантазия, базирана на факти, отколкото саундтрак на документален филм за обсадата на Вроцлав.

В презентацията на Breslau изглежда все едно всеки звук в албума е метафора, израз на нещо – съпротива, стрелба, военен хаос. Когато компизираше албума той беше история, която има нужда от музикален израз вместо думи, или беше много по-абстрактно?

Концепцията на Breslau ми дойде като идея в момент, в който не намирах никаква интересна абстрактна форма за моята музика. Тогава ми хрумна да разкажа история в звуци. Исках да разкажа нещо за себе си и за мястото, където живея, но на универсален език. Затова направих музика за голяма битка, която се е случила в моя град. Това е военна драма, която ми позволява да изразявам чрез музика дълбоки и тъмни емоци. Можеш да го слушаш като илюстрация на фантазия за исторически събития, но също така и просто като албум за състоянието на съзнанието ми по време на композирането му.

Breslau кауза, политически и социален акт ли е, или само артистичен жест?

Вярвам, че всички важни артистични жестове са социални актове. Артистите също са социални животни, с тази разлика, че техните действия рефлектират, но и променят действителността. В Полша историята е проблем и ние възприемаме страната си като най-важната в света, като център на исторически събития, като Втората световна война, или “краят на комунизма” в Европа. Моят албум има историческо съдържание, следователно е политически някак автоматично. Исках да разкажа на своите съграждани, че не сме най-важната нация в света.

Две тоталитарни суперсили са водили война наблизо и ние сме били свидетели. Ако има исторически коментар зад албума, той е, че в играта на времето няма само играчи. Понякога просто сме пешки, местени насам-натам по дъската на противниците.

Полската история не е равнозначна на историята на света. Във Вроцлав през 1945 година нещата се случват без наше участие. Ние имаме града просто защото империите така са си разделили парчетата от тортата след войната. Историята на Полша като държава не е най-важното, макар че има своето значение. Хората и техните индивидуалности са най-важните в крайна сметка.

В интервю казваш, че темата за полския джаз на Skalpel е изживяла времето си. Означава ли това, че за теб и Skalpel е изживял времето си?

Няма смисъл да се повтаряме. Трябва да намерим нова формила и сме в процеса на търсенето й. Не знам дали ще намерим нещо задоволително и за двамата, но продължаваме да търсим. Може би имаме нужда от мачете, вместо скалпел, за да си проправим и прережем нов път през гъстата растителност от звуци...

За повече от 20 години поматаш на ентропията между музикалните жанрове, дигиталното и аналогивото, инструменталното и електронното. След период на големи исторически идеи и смъртта на идеята за Края на историята, каква ще бъде новата тема? Какво те вдъхновява сега? Какъв е вкусът на новия век?

Мисля, че през новия век ентропията вече няма нужда от моята помощ. Всички се е смесило до съвършенство. За щастие, все още намирам вдъхновение и удоволствие от музиката от миналото. Специално препоръчвам на всички да слушат повече класически албуми от 60-те и 70-те. До момента новият век е доста безвкусен за мен.

Музикалният бизнес се промени драстично през последните 10 години и за много хора десетилетието изглеждаше като пустиня без нови идеи. Как виждаш настоящето в тази перспектива?

Музиката загуби социалната значимост, която имаше през 20 век и сега е предимно забавление. Видео игрите са по-важни от музиката за младото поколение и със сигурност откъм продажби. Дадох най-доброто от себе си, за да придам на музиката си значимост в Breslau. Страхувам се обаче, че това не е музика, която става за ipod. Маршал Маклуън е бил прав, когато е казал, че „Средството е съобщението”. Сега съобщението е плеърът, а каква е музиката на него е маловажно.

Mellow Music Festival е фестивал за музикални откриватели от цяла Европа, които са пионери в нови стилове, до момента непознати на българската сцена. Кого бихте препоръчали да чуят от останалите?

Идвам на Mellow Music Festival най-вече да свиря своята музика, но и да чуя нова музика. Не знам нищо за повечето от изпълнителите на фестивала, освен, разбира се, за Red Snapper и Port-Royal. Така че се надявам някой да ме изненада и да открия нещо ново и красиво. Последно свирих в Брюксел на Europavox Festival и открих брилянтна датска банда, наречена I Got You On Tape и сега I got them on vinyl (игра на думи с името на групата “имам те на касета”, Igor Boxx ги е издал на винил - бел. авт.).

Igor Boxx Breslau Live / Skalpel (Ninja Tune) е в клуб Mixtape 5 на 9 юли на Mellow Music Festival.