Сайръс Честнът, Бъстър Уилямс и Лени Уайт са трима велики джазмени. И това може да потвърди всеки познавач на жанра. Велики са не само заради впечатляващите биографии и класата им като изпълнители, а най-вече заради философията, която изповядват по отношение на музиката и живота като едно цяло.
Американското трио бе сред гостите на 19-ия джаз фестивал в Банско.
"Ние всички сме композитори, които творят в сегашно време, затова вярваме, че музиката трябва да се изпълнява на момента, обяснява пианистът Сайръс Честнът. - Ние говорим един език, и това е езикът на музиката".
Ние сме американци, но имаме различен опит и различна биография, и музиката е тази, която ни събира, а това, което изпълняваме, е съчетание от нашия различен опит, допълва Лени Уайт (барабани). От тримата единствено той е бил в България – само веднъж.
Въпреки че никога не знаем какво ще изпълняваме, гарантирам, че ще го разберете, категоричен е Честнът. По думите му много по-важно е не някой да разбере музиката, а тя до докосне сърцето му.
"Тайната на това, което правим, е да се слушаме един друг, обобщава басистът Бъстър Уилямс. Всичко, което се случва на сцената, зависи от нашия слух, а това, което се получава, е симбиоза и симпатия между нас. Аз се повлиявам и вдъхновявам и от Лени и от Сайръс, а те се чувстват по същия начин спрямо останалите двама. Затова на сцената ние изненадваме самите себе си преди да изненадаме публиката".
Специално за Dnes.bg Бъстър Уилямс се върна назад във времето и сподели какво извикват у него днес някои от най-впечатляващите имена, с които е работил през годините:
Сара Вон:
Две години съм свирил с нея – от 1963 до 1965. Тя е най-великата вокалистка, живяла някога.
Майлс Дейвис:
Също велик инструменталист. Ако не беше Майлс Дейвис, днешната музиката нямаше да бъде това, което е. Той оказа голямо внимание не само върху джаза, а върху музиката изобщо.
Бети Картър:
Още една велика вокалистка. Тя една истинска джаз певица. Много научих от нея, както от всички, с които съм свирил, и продължавам да се уча от всички, с които свиря. Има един лаф между музикантите – Бети Картър може да изпълни балада толкова бавно, че между първия и втория такт може да отидеш да се навечеряш.
Хърби Хенкок:
Още един голям новатор в музиката. Доста време работих с него и смятам, че е един от най-великите пианисти на всички времена.
Ив Монтан:
Филип написа музиката за един филм с участието на Ив Монтан, а ние с Рон Картър свирихме. (бел. ред. - Става въпрос за филма „Le choix des armes“ (Избор на оръжие) от 1981 г., музиката е на композитора Филип Сард).
Чик Кърия:
С него имаме общи записи, но никога не сме свирили заедно пред публика.
Old Spice:
Това е одеколон! Свирил съм за много реклами, но не аз съм автор на музиката! Интересно е, че ме питаш за това, защото това е един от първите одеколони, които съм използвал. Той беше много модерен навремето, но сега не ми стиска да го използвам.
Джей Лено:
Нямам какво да кажа за него! Появявал съм в неговото шоу, свирих с едни музиканти там през цялото време, нищо повече. Сигурен съм, че ти можеш да кажеш за него повече, отколкото аз.
Грами:
Не харесвам тази награда! (бел. ред. - Бъстер Уилямс е удостоен с това отличие през 1979 г.)
Бъстър Уилямс:
Ако мога да се опиша накратко, значи нещо в мен не е наред. Но ако трябва да избера една дума, тя е effort (от англ. – усилие, напрежение, старание, опит).
Автор: Даниел Димитров
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.