Концертът беше част от европейското турнето на групата, която пътува често и винаги оставя публиката в екстаз. Може би защото Yamato знаят, че барабанният ритъм, както и сърдечният, е същинският пулс на живота. И да изживееш спектакъла е равносилно на това да се потопиш в света, да го чуеш – с всичките му шарки, които групата пресъздава. Защото те свирят даже мелодично, с обертонове, с тънки нюанси, които те карат да чуеш и тишината, и да намериш смисъла даже и в нея.
Спектакълът започва адски зрелищно. Един огромен, двуметров барабан, направен преди 400 години. Дум-дум и всички – цоп – в дълбокото. Изведнъж на сцената се появява цялата група – във магично осветен полукръг. И започва шоуто.
Ритъмът обаче не е в никакъв случай какафония – дори напротив – синхронът е съвършен, свирят и сякаш летят – изпълнението е адски артистично, а хореографията – безупречна.
В групата има и жени – нововъведение към канона и със сигурност – пикантна подправка към експресивността на изкуството им. Освен женското присъствие, обичайното е обогатено и чисто музикално – в концерта чухме обединени традиционните японски музикални формати с модерни ритми.
Полетът на телата и дуендето, което явно достигат чрез ударите, става все по-голямо и по едно време – около средата на първата част - вече бях убедена, че тези хора летяха във въздуха повдигнати само от силата, с която срещат палките с кожата и ударите - с музиката.
В концерта имаше и няколко забавни свежи етюда между мъже и жени – надсвирване, на което публиката адски се зарадва и се посмя от сърце. Аз пък се зачудих дали скечовете се случват и в древното изкуство. Разбира се отговор нямаше – само продължение, след 20-минутна пауза.
Картините, които виждахме по време на спектакъла, бяха изградени адски прецизно, с феноменално осветление. В един момент свирят само с ръце и сякаш пресъздават нещо като музикален вариант на тайната вечеря на миниатюрните чинели "шимидайко". В следващия настава лудница, сцената е в пламъци и Yamato ни докарват до екстаз със зрелищност и изключителен професионализъм. После отново се завръщаме към спокойствието с традиционни японски китари или флейти, които, макар че не са ударен инструмент, въздействат не по-малко от всеки такъв.
Изпълнителите говорят с нас, провокират всичките ни усещания за ритъм, музика, естетика. Говорят и помежду си, понякога шепнешком, понякога с трясък, понякога бързо и светкавично.
Всичкият този заряд в крайна сметка се отрази в най-пълен вид по време на бисовете. Защото тогава публиката свири колкото самите изпълнители – всичко беше споделяне, забавление, на което се отдаваш заедно с поизморените Yamato.
Изобщо – страхотно шоу. Не беше за пропускане...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.