Когато всичко върви по вода, но нея я няма...

Малко ни е срам, че така се забавихме, но да отбележим, че не всичко винаги е под наш контрол. Или поне не и когато колата ми реши да изпуши за втори път и то на най-върлия баир към Кокаляне.

Преди не бях ходила до това място с така звучно заглавие, но един фестивал и то със зелена кауза, си е направо съвсем основателна причина да поправя тая грешка.

Е, истината е, че в петък попрекалихме с партитата, в събота – със съня, и остана едната едничка – неделя. За да се качим на 15 км. във Витоша и да станем част от най-голямото музикално събития на Земята - Еarthdance Festival.

В програмата на сайта с лека изненада открих, че организаторите са решили да пропилеят жаркото слънце на неделния следобед и да сложат последния пърформънс едва в 4 часа, точно когато става най-хубаво и планината е особено гостоприемна.. Не ги е срам.

И ето ни на път към билата на Витоша, която, ако не сте се качвали скоро, е готова да приюти колкото се може повече фестъри, планинари, екстремисти и хора с всякаква зелена цел и идея. И желание да трещят – който както го разбира този преходен глагол.

По замисъл Earthdance съвсем си го биваше. Жалко, че не можахме лично да отбележим дали си е струвало и изпълнението. Пристигаме около 4 и половина с трепет в сърцата и с пресни спомени от Exit Festival, с който, разбира се, не бива да се прави сравнение. Най-малкото, по мащаб сръбските ни братя са се погрижили всичко да е много много по-.

Хубавото е, че подобно на Нови Сад и китната Витоша изгражда стабилни традиции в организирането на подобни мероприятия. Earthdance у нас се проведе за четвърта година и то по едно и също време с още 370 града в 57 страни. Казах, че е най-мащабната музикална случка евър, нали?

Тенденцията е интересът да се покачва, но пък какво по-естествено от това хората да искат да се забавляват. Ако в историята има намесена и благородна кауза като тази на Earthdance, нещата придобиват още по-приятен вид.

Освен на глобалното затопляне, рециклирането на разни неприятни и не много безопасни материали, боклука и замърсяването на природата, внимание трябваше да се обърне и на дръвчетата, защото, всички знаем – без тях сме за никъде.

Обръщането на внимание включваше това да дойдат колкото може повече хора, с чиито пари, дадени за вход, да се посадят дръвчета. Миналата година от приходите от Earthdance са започнали да растат и цели четири декара горички вече ни дишат гадостите. Дет' се вика, голямо браво.

Тази година всички Earthdance фестивали по света са се обединили под мотото „Водата е безценната“. И с право.

Освен че наистина е безценна, ние подочухме, че горе, на Кокаляне, организаторите са приели съвсем буквално лозунга. Хората на входа не са допускали никакво внасяне на вода в кемпа, плюс това са сложили и безумни цени на бутилките с животворна течност.

Толкова безумни, че повече от двама човека ни споделиха, че още първия ден са дали неприлично големи суми за вода, за да могат да изкарат някакси на тая поляна без да си тръгнат с хепатит.

Дали е било така, не можем да потвърдим, но пък се допитахме до човек от организаторите, който сподели, че „да, наистина с водата е имало проблем и последния ден цистерни не е имало...“. Е, дано следващата година eartdance-ирите наистина да осъзнаят колко важна наистина е водата.

И понеже, както казах, малко ни беше срам, че не заварихме нито партитата, нито цистерните, а само камиони, които прибираха техниката и полупразна поляна, решихме да се опитаме все пак да разберем какво се е случило през тези три дни между двете сцени, няколкото уъркшопа и семинарите.

Ето какво ни споделиха три съвсем произволни лица, малко недоспали, но с пресни спомени, критики и похвали, които аз бях готова да чуя. И чух. И написах.

Единият от тях дори тръскаше цигарите си в кутийка, после прилежно си събираше фасовете и накрая грижливо ги изхвърляше. В предназначеното за целта място. Другият не пушеше и дори каза, че не взима нищо.

Earthdance и каузата за по-чиста планета, разбирай и за по-чиста кокалянска полянка – има смисъл, явно.

Започваме с Влади и Недо...

Хареса ли ви фестът?

Влади-Бади: Беше готино. Музиката ми хареса, аз за нея бях дошъл. Но не съм оставал тук да спя, прибирах се вечер или сутрин, както дойде...:)Така че... беше ок. Това, за което бях дошъл, ме изкефи.

Недо: Да, много ми хареса. Мястото е страхотно, програмата беше доста на ниво.

А за какво конкретно бяхте дошли ?

Влади-Бади: Конкретно две заглавия – Банко де Гая и Висак.

Недо: Не заради име, това не е определящото. Повече се зарадвах на самото мероприятие и на мястото. Погледни за какво става въпрос...Супер красиво е. А пърформънсите бяха много добри – в един момент се чудехме къде да отидем – на малката или на голямата сцена. Конкурираха се.

За Банко де Гая чух, че не бил много убедителен?

Влади-Бади: Ами той пуска два пъти. Първия път беше много добре, но втория почна много късно и беше само час и нещо...Беше малко кратко. Но пусна някои от хубавите си неща, които трябваше да се чуят. Аз лично намерих, каквото търсех.

Бил ли си и на други фестивали?

Влади-Бади: Тази година бях на Тринога, миналата година имаше един фест на Батак. Ходих и на Варвара, където скоро се случи един супер неформален фестивал, без никаква реклама и подобни неша, но се получи страхотно – с 20 сцени, много техника...

А организацията как беше, според вас?

Недо: Добра беше, но слагат някакви безумни цени на всичко, което се предлага. Вместо да можем да си купуваме всичко и да се чувстваме комфортно, ходим отвън да ядем и да пием, и се връщаме обратно. Охраната не пуска дори с чашка да влезеш.

Влади-Бади: Искам да допълня и за предупредителните знаци. Освен например, че не трябва да се пали огън, хората е нужно да знаят и още други неща – например това, че лазерите прогарят всичко. Аз съм назад с един телефон и фотоапарат, защото не се съобразих с това и сега имам по една бяла линия на дисплеите. Ужас някакъв... А никъде няма табели или надписи. Това може би трябва да се допълни.

Разбрах, че имало някакъв проблем с водата?

Влади-Бади: Водата беше кът, да. Особено тази за пиене. Иначе имаше някаква водоноска, която обаче по едно време си тръгна, не разбрахме защо.

Иначе водата за пиене беше по-скъпа от във всеки един клуб в София. Не се връзва с цялата случка тук, с фестивала. Нали трябва да се чувства свободен човек под това небе. Това включва според мен и някаква такава... финансова свобода.

Недо: Да, водата... а и не само. Малкото уиски беше 5 лева. Добре, ще изпиеш едно, две и после ще отидеш навън, където, примерно, те чака цяла бутилка. Не трябва да е така, според мен. Даже по една време една приятелка ми звънна и ме попита къде съм. Казвам й - навън сме, платихме по 25 лева и стоим отвън. А и сцената беше ориентирана така, че се чува перфектно точно отвън, на паркинга.

Ако догодина пак се организира Earthdance, какво бихте искали да е различно?

Влади-Бади: Мястото е чудесно, то със сигурност трябва да е същото. Програмата също ми хареса. Така че, аз нямам забележки. Ние сме си доволни по принцип, не сме от мрънкащите.

Недо: Да, точно така. А пък и много е важна нагласата, изобщо... за какво си дошъл и как си се устроил тук, на тая поляна. Аз дойдох с едни момченца, които си бяха опънали палатката между двете сцени точно... Е, те полудяха от звука и шума. Така не се прави. А иначе аз съм щастлив, не си ли личи? Природа, фън, всичко е супер.

--------------------

И продължаваме с Бъни...

Какво ще кажеш за феста, как беше?

Бъни: Ами, няма много какво да се каже...

Е, това, че няма какво да се каже, също е новина. Специално за Earthdance ли дойде, от къде си?

Бъни: От Пловдив съм. Исках да се видя с приятели, общо взето... Лично аз дойдох за Банко де Гая, но не ми хареса, не е това, което очаквах. Макар че сега, последно, той завърши... Явно са му казали, че сме разочаровани и трябваше да компенсира за вчера.

И успя ли?

Бъни: Да, успя. Определено успя. Беше готино.

Какво друго се случваше, освен Банко де Гая, за когото май са дошли повечето хора тук...

Бъни: Да ти кажа, всеки беше нагоре-надолу, никой не знаеше какво става, беше лудница. Хаотично. И имаше малко проблеми.

Имаше ли много хора?

Бъни: Не, аз очаквах да има повече.

Защо мислиш, че не са дошли повече?

Не знам, сигурно е куцала рекламата. 25 лева за три дни все пак не са много, не смятам, че в парите е проблема. Но и май не се знаеше какво ще е времето...

А какви проблеми имаше?

Бъни: Не може да няма вода тук, разбираш ли? Ник'ва. Продаваха. Първия ден всеки остави по 40 лева, за да пие вода. Това беше е*ати селянията. Там бяха направили уж нещо за вода, ама не стана номерът. Следващия път и по-малко хора ще дойдат, ако е така.

А подкрепяш ли каузата, с която Earthdance се ангажира – по-малко замърсяване, повече дървета?

Бъни: Да, разбира се, че я подкрепям. Само не знам – как може да се разбере дали парите ни са отишли там, където трябва? Примерно, аз искам да знам къде е засадено точно моето дръвче.

Добре, а нещо изкефи ли те все пак от цялото мероприятие?

Бъни: Ами, видях се с приятели, но като цяло музиката не ми хареса, просто не върви за това събитие. Де да знам, мисля, че като цяло не си заслужаваше.

Защо, какво й беше на музиката, имаше добри имена сред гостите?

Бъни: Да, имаше, но беше страхотен комерс. Такава музика не върви за open air. Нея можеш да я чуеш в Червило, например.

A какво според теб трябва да се пусна на такива фестивали?

Бъни: Нещо, което да те грабне, да почувстваш музиката отвътре, да се изкефиш, че си под звездите. А не да се чувстваш все едно си в клуб. Не върви в гората да слушаш музика, която можеш да чуеш и по радиото, като си го пуснеш в колата.

Как си представяш перфектния фест?

Бъни: С яките хора от едно време, които ходеха. Да няма позьори. И с приятна музика, която да ти остави спомени. 

Oще от мен