Kosheen: Всичко е за музиката

Kosheen гостуваха на фестивала Spirit of Burgas и концертът зарадва за втори път българските им фенове.

Срещата ни с тях беше кратка, задъхана и изпълнена с вина, че всяка минута повече за журналистите, означава по-малко време на сцената.

Затова без излишни разтакавания ти предоставям първо видеото от задъхващия им концерт.

След него можеш да видиш какво си поговорихме с Markee Substance, Sian Evans и Darren Decoder 3 минути преди лайфа...

Вие сте първата банда, която изнесе студийния звук на жестоки лайфове. Винаги много сте държали участията ви да бъдат на сцена, а не просто като DJ-сет или парчета, пуснати в дискотеките. Защо концертите са толкова важни за вас?

Markee Substance: Самата концепция на групата беше винаги да сме новатори, да правим нещо различно и да настояваме за него.

Освен това, самите ние обичаме музика, която те облъчва толкова силно, че я усещаш със сърцето си. Един запис не може така лесно да достигне до хората, като живото изпълнение.

Sian Evans: Знаеш ли, ние никога не сме се интересували от медийния успех – не обичаме чак толкова да се появяваме в медиите, на кориците на списанията, MTV, или по някакви червени пътечки. Всичко, което правим, е заради музиката.

Проследявайки трите ви албума, студийният ви звук еволюира осезаемо. А какво се случи с живите ви концерти за това време – промениха ли се?

Sian Evans: Днес ще пеем песни и от трите албума, но след целия лайф съм сигурна, че ще си кажеш – въпреки разликите в концепцията и композициите, това все пак си е Кошийн. Най-малкото, защото винаги имаш моят глас, моето пеене, нашата музика, нас самите.

Мислите ли вече за следващ проект?

Sian Evans: Да, вече работим по четвъртия албум, но въпросът е кога, ха-ха.

С Марки вече сме подбрали стотици песни и скоро май ще трябва да си изберем най-добрите.

Не мога да не ви попитам какво помните от миналото си гостуване у нас?

Sian Evans: Помня, че висяхме на летището с часове. Имаше и адски много бездомни кучета. Но сега България се е променила – вижда се!

Darren Decoder: Тук ли беше онази мацка, която ми налетя?

Sian Evans: Лелеее да. Не! На път насам. Ухаа имаше малко секси-преживяване с Дарен. Но не можем да говорим за това, нали момчета? Хахаха беше супер странно...

Markee Substance: Ей сега ще отменя темата – а помните ли залата тук – в Националния културен център (НДК – бел.авт.). Да, това го помня – точно отпред на сцената тези сложени столчета – беше безумно!

Sian Evans: Да! И някакви балони. Обаче ние слязохме в залата и танцувахме с публиката, минахме през загражденията!

М, да – значи няма да получа нито дума повече за секси-момента?

Sian Evans: Не, не, давай следващия въпрос!

Ок – вие бяхте първата група, която дойде на Балканите – в сърцето, след войната в Сърбия. После назначиха ваш концерт в бивш концлагер и вие го отменихте. След това съвсем безстрашно дойдохте у нас, дни след терористичния акт в Истанбул. Или сте неинформирани, или сте безстрашни, или много политически ангажирани...

Darren Decoder: Не, изобщо не се интересуваме от политика. Както ти казах, музиката е единственото, което ни вълнува.

Sian Evans: Колкото до този бивш концентрационен лагер – много си говорихме за това и си мислехме: можем да отпразнуваме свободата, края на миналото и ужасните неща, които са се случвали там. Но накрая все пак ще има живи близки на убитите хора. Аз не мога да понеса мисълта, че ще се веселим на място, където преди десетилетие хора са убивани и измъчвани.

Markee Substance: Колкото до терористичните атаки и бомбардировките, винаги сме искали нашата музика да достига до хората. Затова не мисля, че бихме отменили участие заради пресилен страх. В същото време това, че сме били тук, не трябва да се счита за послание – то е просто концерт.

Sian Evans: Да, музиката е ескейпизъм, потъване в собствената ти душа и освобождаване. И ако около теб падат бомби, ти си стресиран. В този случай тя може да помогне. Ние искаме да достигнем до много хора, които имат нужда от нашата музика.

Казахте, че за вас е много важно музиката ви да достига максимално много хора, но в същото време, като всеки музикант, сте доста обидени и притеснени от пиратския даунлоуд. Ако трябва да изберете между платинените дискове и разпространението на послание, кое ще бъде?

Sian Evans: Аз плащам за музика, защото мога да си го позволя. Въпрос на ценности е – дали искаш да подкрепиш някого, да му помогнеш, да уважиш вложението и труда на любимите си музиканти.

Ще ти дам пример – когато за първи път дойдохме на Балканите, нямахме нито един продаден диск тук официално. И изведнъж се оказвам на една сцена и 75 000 човека пеят с мен. И в този случай не мога да кажа, че ми беше неприятно – пиратите са разбили бариерите.

Последният ми въпрос е към Darren – знам че тази година много от любимите ти банди издадоха албуми , включително Portishead, които са ти дали посока в мисленето за музиката. Кой е личният ти фаворит сред новите албуми на Radiohead, Coldplay и Portishead?

Darren Decoder: In Rainbows.