Идването на The Brand New Heavies беше много повече от обикновен концерт за мен.
Въпреки това не мога да си изкривя душата, че любимият ми техен албум е един от най-нетипичните в дискографията им и със сигурност – недолюбван от повечето фенове.
Става дума за Allaboutthefunk (2004), където те извадиха ново и модерно фънк звучене и нова и руса вокалистка – Никол Русо.
Малко след излизането му обаче, подобно на "Инкогнито", те решиха да се завърнат към корените си и се събраха с вокалистката, чийто глас е техен синоним – Н’Деа Дейвънпорт.
Когато група се завърне към началото, тя или има крещяща нужда от вдъхновение, или от пари, или наистина има какво да каже.
В техния случай отговорът на дилемата не закъсня – последвалият повторното им събиране Get Used to It (2006) доказа, че са узрели здраво да стъпят на стабилната основа на миналото и смело да експериментират в бъдещите си проекти.
И ако албумът имаше новаторски хватки и композиции, здраво вплетени предимно във фънк ритъм и баси, вчерашният им лайф не беше толкова изненадващ. И по-скоро ни приветства в техния свят, отколкото ни отвори прозорец към бъдещия им път.
По-конкретно – чухме подбор от класически хитове, който идва да напомни величието и да ни каже да внимаваме, защото има какво още да очакваме от групата.
Сетлистът в никакъв случай не беше разочароващ – даже напротив – публиката беше на крака и танцуваща още на втората песен, а след загрявка с няколко от същото еуфорията беше пълна.
Гласът на Н’Деа прозвуча с цялата си красота и специфична грапава бленда, когато озвучаването стана адекватно, а енергията й просто заля първите редове, след като се успокои и започна да ни облъчва с артистично поведение, жестока харизма и енергично танцуване.
Най-вероятно всички текстове на света вече са изпети и вече наистина само музиката има значение.
В случая на The Brand New Heavies тя е екстатична, мощна, енергична, разнообразна, със силен емоционален заряд, бляскава, но не фрапираща брас секция и ненатрапчиво гениални линии на основните инструменти – точно такава, каквато феновете на поп и ейсид джаза и новия фънк я предпочитат.
Най-готиното е, че едни от хората, които са създали този вкус, са самите The Brand New Heavies.
Иначе на концерта не минахме и без всички обичайни номера – много тичане от край до край на сцената, флирт с предните редове, обичайния музикален диалог с публиката (която на концертите на джаз фестивалите пее правилно и стройно като хор) и през цялото време – ултимативното инфантилно забавление да извадят дете на сцената и просто да му дадат микрофон и да го накарат да говори, докато публиката умира от умиление, смях и радост като в „По-по-най“.
Накрая усещането беше все едно сме изкарали страхотно парти, но искаме пак, повече, и този път – по-ново.
Хубавата новина е, че снощи това ни беше обещано.
Ето и видео от концерта:
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.