В ритъма на тангото

Кандидатурата на най-страстния танц – тангото, защитиха управниците на Буенос Айрес и Монтевидео.

Хората в столиците на Аржентина и Уругвай го определиха за част от световното културно наследство пред ЮНЕСКО.
 
Ръководителите на двата града избраха да представят заедно кандидатурата му пред ООН.

Тангото възниква през втората половина на XIX век като танц, игран единствено в бедните квартали на Буенос Айрес и Монтевидео.

Първоначално се е изпълнявал само от мъже. В него са вплетени африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хав хабанера, испанското фламенко и други национални танци.

Постепенно тангото се усъвършенства и придобива висок социален статус, както и уважението на няколко континента.

Самата дума „танго“ е с неясен произход и има доста значения. От една страна, това е цигански или андалуски танц, от друга страна, е място, където се доят крави или кът, където черните работници са танцували.