Максим Ешкенази: музикант с мисия

Един от най-известните и успешни български музиканти, Максим Ешкенази, който е музикален директор на Младежкия симфоничен оркестър в Пасадена, концертира из целия свят, но всяка година се връща и у нас.

Тази година го направи като артистичен директор на нов музикален фестивал.

Разкажи за Фортисимо фест?

Фортисимо фест е едноседмичен фестивал в София – от 10 до 17 септември, финансиран от Фондация „Америка за България“. Моята идея беше да създам културен мост – да разкажа за себе си на тукашната сцена през перспективите на американската и българската класическа музика.

Роден съм в България, живял съм тук до 23-годишен и по-голямата част от образованието си съм получил тук. След това заминах за Щатите и направих там две магистратури. Сега съм на 35 и от 12 години живея там.

Исках да създам някакъв фестивал, който съвместява и двете неща чрез изкуството. Фортисимо фест включва 5 класически концерта, изложба и лекция на изкуствовед.

Той ще започне на 10 септември с концерт на Симфоничния оркестър на БНР, с които ще изсвирим „Рапсодия в синьо“ на Гершуин и „Рапсодия Вардар“ на Панчо Владигеров със американския солист на пианото Ендрю Армстронг, който е специалист по Гершуин.

Знам, че ще има и световна премиера по време на фестивала?

Да, това е произведението на Роджър Пршетулски. Той е роден в Америка, баща му е поляк, майка му е корейка. Роджър композира филмова музика, музика за игри и оркестрови произведения. Сегашното произведение е написано специално за мен и за фестивала и е в 11/16 – неравноделен български ритъм.

Каза ми, че иска да съчетае кубинския джаз с българските ритми. След това предстоят няколко камерни концерта, в които ще звучат Барбър, Чайковски, Пипков, Владигеров, Моцарт. За фестивала ще дойдат много международни музиканти.

Как се съвместява българската класическа музика със световната?

Много добре. Единственият проблем е, че е непозната. Това е и мисията на моя живот – дано да е дълъг и успешен, за да мога да популяризирам българската музика в чужбина и България.

Освен класиците кои съвременни български композитори харесваш?

Много са! Чучков е един от тях.

Българските симфонични музиканти са в неудобна позиция след завършването си и повечето от тях търсят реализация навън. Има ли начин това да се промени?

Доста е жалко, да. Проблемът е единствено финансов – не е липса нито на кадри, нито на публика. За съжаление има и едно изпуснато поколение откъм образование – това след моето, и то веднага си личи. Сега е моментът 13-14-годишните да се образоват музикално, защото дори да не продължат с музиката след това, те са бъдещата публика.

Едно от клишетата за българските музиканти е, че са ужасно талантливи. Вярно ли е?

За сегашните не знам. От моя випуск има двама концертмайстори на Берлинската филхармония, професионалисти във всякакви оркестри в света, успешни композитори и така нататък. Набор '75 добре се справя...

Ти си пилот на самолет – как започна това хоби?

Самолет и хеликоптер от 2 седмици вече! От съвсем малък винаги съм искал да летя. В Божурище съм скачал с парашут, след това съм летял с парапланери и в Америка просто взех самолетна книжка, а сега преди две седмици – и хеликоптерна.

Защо и хеликоптерна?

Защото искам да се издигам вертикално!

Помниш ли първия си полет?

Не. Беше много отдавна. Но помня първия солов – без инструктор. Защото се намесиха в пространството някакви хеликоптери, които преследваха наркотрафиканти. И мен ме пратиха да обикалям 30 минути и ме забравиха. А аз за първи път сам – бая се уплаших.

Искаш ли собствен самолет?

Много е тежка поддръжката, затова предпочитам да наемам засега. Правя го често, защото свирим с един малък оркестър на север от Лос Анджелис и пътят дотам с кола е много неудобен, през 3 планини. И дотам винаги летя, защото е по-бързо.

Висок ли е адреналинът?

Все едно да кажа, че е висок от каране на кола. Само дето самолет се кара по-лесно, когато се научиш.

Много музиканти твърдят, че не могат да живеят без музика. Без какво друго не можеш да живееш?

Това официално интервю ли е? Не мога да кажа!

Защо, много ли е престъпно?

Не, обожавам жените, летенето и музиката. Ако това е престъпление, значи да. Отне ми доста време да разбера точно какво искам да правя и как да го правя и не искам да спирам, защото го обожавам...

Модерната музика в момента технологично се развива революционно. Как се настройва към новата дигитална реалност класическата музика?

Много добре. Тя вече е в I-Tunes и задоволителен процент от приходите са от нея. Целият бизнес търпи огромен преврат в момента и това неминуемо се отразява и на нас. Наскоро си говорихме с една приятелка, която има относително известна рок алтърнатив група в Лос Анджелис, че сега трябва да накараш хората да дойдат на концерти, да свалят от интернет нещо безплатно, а постепенно – и да започнат да плащат за него.

Защо продължаваш да се връщаш, и то не по лични, а и по професионални поводи?

Първо и най-вече защото спя вкъщи при мама и тя готви, баща ми, брат ми и семейството му, приятелите също са тук. Обожавам българската кухня и всичко в България – много ми е хубаво тук и балансирам професионалните ангажименти с личния живот. Второ – като ти е хвърлен пъпът някъде, се връщаш.

Качеството на българските оркестри е много добро, българската публика ме приема доста добре и това ми е много приятно, дава ми енергия. Освен това, както ти казах, моята мисия е свързана с България.

В последните 20 години музиката сякаш е в застой и изглежда, че се раждат много малко нови и още по-малко революционни неща. Така ли е и в симфоничната музика?

Да, положението е подобно. Но, от друга страна, нотите са 12, но комбинациите са безкрайни. Лично за мен най-интересното ново явление в класическата музика в последните 20 години е минимализмът. Той се пропива в електронната музика много, а идва от архитектурата.

Всъщност май е заблуда, че музиката е в застой. По-скоро е в преход. Особено след ерата на YouTube толкова много талант се излива, че хората не знаят какво да гледат.

В класическата музика има много YouTube звезди със запълнен график години напред и огромни хонорари. Например една група, в която трима музиканти свирят на едно и също чело. Има и едни Time for Three...

От каква различна от симфоничната музика захранваш вдъхновението си?

Всякаква. Аз слушам всичко, абсолютно всичко. Чакай да видим какво има в телефона ми: Нора Джоунс, Alice in Chains, Лени Кравиц, ох, много са. Напоследък изслушах цялата дискография на Лейди Гага.

Имаш много интересни истории от концерти – къде си свирил по чорапи, къде те нападат насекоми... Разкажи най-забавната напоследък?

На последния концерт, на който пак имаше 15 хиляди човека, преди около месец, направихме симбиоза от акробати тип Cirque du Soleil и симфоничен оркестър. И в един момент, едно момиче, което виси без протектори на коприна, се обръщам и виждам, че виси точно над мен и ме гледа надолу с главата.

Един руски акробат пък, докато се въртеше, ме закачи с ветрилото си. Много весел, успешен и интересен концерт беше!