Доста рядко режисьорите у нас експериментират с нови лица в киното. Все пак едно от тях е Пламен Великов, в момента гравитиращ около Сатиричния театър. Актьорът е сред обещаващите млади таланти. Може да се убедим в това, като гледаме филма “Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела”, където Пламен играе една от главните роли – тази на Космонавта. За киното, сцената и цената на изкуството в България си поговорихме с него малко след премиерата на филма.
Участваш във филма "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела" без хонорар.
Наясно съм, че филм без пари е много трудно да се направи. Дори мога да кажа, че за да се осъществи пълнометражен проект без бюджет, си е направо геройство.
Компромис ли е, че се снимаш без пари?
Много е трудно един актьор да отстоява принципите си в България. Винаги ще се наложи да направиш компромис заради приятел, колеги, заради пари. Все пак не гледам на участието си във филма като на компромис.
Какво те привлече да участваш в "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела"?
Хареса ми моят персонаж. Като прочетох сценария, именно образа на Космонавта ми стана най-близък. Изобщо не четох задълбочено образа на Красивия например, защото не е мой типаж. Аз харесвам хора именно като Космонавта, които възприемат живота по-парадоксално, по-наивно и веднага този образ ми стана интересен.
По какъв критерий си избираш проектите?
Критерият е, че ако прочетеш нещо и не го забравиш след пет минути, значи си е струвало да се включиш. Докоснало те е. Подобни неща се разбират. Няма средно положение.
Ти как се подготви за ролята на Космонавта. Изгледа ли отново филмите на Гай Ричи например?
Не, не. Да ти призная, докато четох сценария, не видях никаква прилика с неговото кино. Не ми се стори като препратка към Гай Ричи. А и не бях сигурен какво си представя точно режисьорът Георги Костов. Може би по-скоро визуализацията, заснемането е в подобен стил. А иначе - подготовката е естествена. Ролята те човърка отвътре. Сещаш се за нея в най-невероятни моменти - докато шофираш, докато си с приятели. Ако ролята не е точна, ако искаш се подготвяй и пет години, и пак няма да се получи.
Във филма има много контрасти – от една страна, мафиоти, далавери с наркотици. В следващия момент персонажите на няколко пъти споменават творбите на Достоевски...
Предполага, че Красивия е интелигентно момче и това, че продава наркотици по улиците, не му е достатъчно. Той все пак иска да учи.
Ролите от киното влияят ли ти в живота и обратното?
За да ми предложи ролята Георги Костов, значи е видял същия типаж в мен. Естествено, че героите, които съм изиграл, са ми близки. Въпреки че не съм дребен мошеник, който продава на учениците наркотици като Космонавта, неговият начин на мислене е като моя.
Ти си едно от малкото нови лица в българското кино. Защо режисьорите се страхуват да експериментират и на малкия и големия екран гледаме все едни и същи познати личности?
Не мога да дам кардинално заключение на този въпрос. Мисля, че ако малко повече опитват с нови лица, ще открият доста таланти и това ще им донесе успех. Разбира се, за да стане един актьор популярен, той също е показал качества и е извоювал това да е известен. Нищо не идва даром, но талантите са и сред непознатите.
Какъв тип кино харесваш?
Филмите на Ларс фон Триер. Ето това кино е изкуство!
С кого би искал да се снимаш?
Познавам много български колеги, на които съм им фен. Примерно с Тодор Колев бих участвал в сериозен проект.
Наясно ли си със скандалите в българското кино. Все пак именно вашият филм не е спечелил субсидии от НФЦ. На какъв принцип смяташ, че трябва да се финансира българското кино?
Не съм наясно. Надявам се всички тези конфликти да са в полза на киното, а това, че нашият филм не е бил одобрен, не е важно. Не е трагедия. Ето че той видя бял свят. Сега се снима много българско кино. Много харесвам първия филм на Камен Калев “Източни пиеси”, както и “Дзифт”. Ето всички те са игрални дебюти.
Ще се снимаш ли в нещо скоро?
Нямам предложения още. Ще видим, след като тръгне филмът по кината.
Кариерата ти започва на сцени извън София. След това играеш в Българска армия, сега си в Сатиричния театър. Различна ли е ситуацията на театрите в столицата от тези, които са далеч от нея?
Бях малко в Смолян, играл съм и в Ловеч, сега гравитирам из Сатирата. На въпроса ще отговоря, че ако в София е трудно, в провинцията е 10 пъти по-трудно. Колегите там също са много талантливи, защото говорим за едно механично разделение, не качествено. Но там оцеляването е по-трудно. Битовата и финансовата страна е тежка. Тук има повече възможности, особено в театрите, които са водещи.
Ти кога реши, че искаш да станеш актьор?
Попаднах като дете в един кръжок по художествено слово. От училище ме изпратиха там. Запалих се, бях най-малкият, а имаше много готини батковци и какички. Също така жената, която го ръководеше, беше много магнетична, широко скроена и тя ме зарази с това чудо - сцената. Ако ме бяха записали на уроци по китара, щях сигурно да стана китарист. Това е другото нещо, което обичах много.
Сега хващаш ли китарата?
Много често, но като хоби.
В новия сезон къде може да те гледаме?
Продължаваме репетиции в Сатирата с Йосиф Сърчаджиев. Играем една руска комедия, която се казва “Прелестите на изневярата”. Започнахме да я въртим през пролетта и спряхме лятото. Това ще е първото, с което ще се занимая.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.